Така ето нещо и от мен за научната фантастика.Първо,дебна,не е забължително да е екшън,аз лично ще се отегча а може би и всички когато четете разкази в които 3/4 е патаклама.Искам да кажа че неможе да пишете разказ без здрава основа на която да стъпи света в които да се развива разказа.Иначе всеки с елентарни знания по граматика и лексика и въобръжение може да пише как 50 кораба стрелят 2 по големи кораба които пък стрелят по още по голям или нещо от сорта.
Важно е да се подчертае характера на героите.Това вече си важи за всички разкази,независимо дали е фентъзи или каквото и да било.Но винаги се старайте да накарате героя да постъпи героя така както би трябвало да постъпи според вече показания на читателя житейски опит и чертите на характера му.Неможете просто така защото нейската хората в разказа да умират или обратното да накарате някои от героите да извърши добро или лошо,независимо от характера които сте му изградили.
Както вече дебна каза трябва да изхождате от науката,макар и да показвате свърхразвити цивилизаций и подобни не правете технологиите идеални.Винаги се стараите да пожете трудностите които изпитват хората преди да летят между звездите например.Защото ще изглежда доста тъпо когато всички кораби могат да летят без опасност от повреди,хората да нямат страх от смъртта.Както някои бе казал "красотата е в несъвършенството" - така че добре обмислете този цитат.
Старайте се да разчупите разказа си така че изводите на читателя да се окажат грешни.Всмисъл да направите така че примерно имате неизвестен злодей и когато читателя си прави изводи кои може да е като преценява постъпките на другите герои,накрая да се окаже някои приближен до главните герои или някои които просто е второстепенен и не му се обръща голямо внимание.
Диалозите между героите не трябва да са прости изречения.Старайте се да създавате реалистични диалози.Опитайте се да покажете и да интерпретирате жестовете на героите от гледна точка на някои от героите.Винаги се поставяите на мястото на героя,но мислете като него до колкото е възможно.
Основното е да създадете разказ в които трябва да отдавате значение на детайлите,но не да се впускате в подробно описание като например да изброите драскотините от отверка новер 5 по лявата долна част на корпуса на кораба.Важно е мислите на героите да значителна част от отреденото място за него.Трябва да показвате неговите разсъждения относно дадени случки или нещо чуто.Винаги се стараите разказа да не завършва с очаквания начин от читателя,изненадаите го.Стараите се при битки да гледате реалистично,а не да измисляте всевъзможни подходи за да победят добрите.
Може и да е объркано но го написах на бързо и нямам време да го преусмисля и да го формулирам по добре.
!ПОМОЩ ЗА БЪДЕЩИ ПИСАТЕЛИ!
-
BulSoldier
- Сержант (Sergeant)
- Мнения: 752
- Регистриран: чет мар 03, 2005 6:56 pm
- Местоположение: Варна/Бургас
- Контакти:
[url=http://www.boinaslava.net/]http://www.boinaslava.net/[/url]
The end of the world came pretty much as we predicted.Atomic spark,struck by human hand raged out of control.Great cities were reduced to dust,burning continents were absorbed by boiling oceans.The spirits of the dead faded in the background radiation that blanked the Earth.
The 2 minute war - FallOut
The end of the world came pretty much as we predicted.Atomic spark,struck by human hand raged out of control.Great cities were reduced to dust,burning continents were absorbed by boiling oceans.The spirits of the dead faded in the background radiation that blanked the Earth.
The 2 minute war - FallOut
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
Още нещо...Най-добрия за мен писател на фантастика си остава Айзък Азимов.Прочетете нещо негово и ще се запознаете с похватите на научната фантастика.Ако не ви се четат сложните му разкази тука може да разберете абсолютно всичко.Всички тези съвети са ценни за един начинаещ писател.Било то занимаващ се с научна фантастика,поези,романтизъм и т.н...Четете съветите.Ценни са...Дори твърде ценни...Ние сме тук да ви направляваме и насочваме
Успех
Успех
Последна промяна от TheBeast на съб ное 25, 2006 8:48 pm, променено общо 1 път.
The old dog has some new tricks in his sleeve...
-
Kamen_G
- Полковник (Colonel)
- Мнения: 1329
- Регистриран: чет фев 17, 2005 8:42 pm
- Местоположение: (^-=І6І=-^)*(^-=І6І=-^)
- Контакти:
МАЛКО ИСТОРИЯ
Юлиан Апостат
Роден: 331/332 Константинопол, дн. Турция
Починал: 26 юни 363 Ктезифон, дн. Ирак
Флавий Клавдий Юлиан (на латински: Imperator Caesar Flavius Claudius Iulianus Augustus), наричан от християнската историография Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник), е римски император от 360 до 363 година и племенник на император Константин I Велики. В опитите си да възстанови култовете към множество божества, той си навлича гнева и презрението на християните, по негово време наричани галилеяни.
Като дете Юлиан станал свидетел на убийството на семейството си, поръчано от чичо му Констанций II, който през 337 г. станал император. Както самият Юлиан споделя, от този момент се зародил скептицизмът му спрямо християнството. Той и брат му Гал, били отгледани в имението Мацелум.
По време на обучението си в Атина, Юлиан се запознал с Грегорий Назиански и Василий Велики, които по-късно станали епископи и християнски светци, както и негови открити врагове. В своя споменник Юлиан разказва за отношенията си към двамата и описва как по времето на Констанций отношенията му спрямо християните са били чисти, докато не се възкачва на престола.
След като Гал бил провъзгласен за Цезар на Изтока през 351 г. и екзекутиран от Констанций, Юлиан бил повикан в императорския двор в Милано, където му била дадена титла Цезар на Запада, а Констанциевата сестра Елена му станала съпруга.
В следващите години Юлиан воювал срещу нахлуващите в Империята германски племена. Той върнал Кьолн под имперска власт през 356 г., отблъснал алеманите и пленил вожда им Хнодомар при Страсбург подсигурявайки имперската граница по река Рейн за следващите петдесет години. През 360 г. Констанций му заповядал да изпрати галските си отряди в подкрепа на източните провинции, което предизвикало бунт, довел до възкачването на Юлиан на императорския трон. Гражданската война била избегната единствено благодарение на смърта на Констанции.
При възкачването си на престола Юлиан прекратява преследването на езичниците и разрушаването на храмовете им. Макар император Константин I да обявил християнството за равноправна религия, а не за официална и единствено разрешена, по времето на неговото управление и това на наследниците му, било забранено да се поддържат езическите светилища. Много храмове бивали директно разрушавани, а поклонниците в тях — избивани, и всичко това било част от негласна вътрешнодържавна политика. В отговор, след встъпването си във власт, Юлиан предприема подобни мерки срещу християнските свещенници и църкви. Последните той присмехулно нарича „костници“, защото често пазели мощи на светци, а самия Исус Христос наричал просто „Галилееца“, отричайки божествената му същност. Заради отричането си от християнството и връщането към езичеството Юлиан е наречен „Отстъпник“.
В своя едикт за толерантността от 362 г., Юлиан разпорежда да бъдат отново отворени езическите храмове, да бъде реституирана храмовата собственост и да бъдат върнати прогонените от църквата епископи. С едикта си за училищата, императорът забранява на християнски преподаватели да използват езически ръкописи. При пристигането на Юлиан в Антиохия храмът на Аполон бил изгорен, за което той обвинява християните и затваря главната църква там.
Според източниците, император Юлиан загива в битка срещу Сасанидска Персия. Уверен в победата си той влязъл в бой без доспехи и бил фатално ранен от копие. Според съвременника му Ливаний, императорът бил убит от свой войник — християнин, по религиозни подбуди.
Популяраната фраза "Ти победи, Галилеянино !", Юлиан никога не е изричал. Това са думи на Теодорети, написани век след смъртта на императора, а фразата нашумява покрай произведението на викторианския поет Algernon Swinburne "Химнът на Прозерпина", издадено през 1866 г.
Написаното от него, дори само това, което е устояло на християнския набег, не е никак малко. При това повечето е създадено в годините на административна заетост, последните от живота му. Енергичен и пламенен, той твори бързо, за деня. Квалификацията публицистика би могла да изглежда вярна, отнесена не само към писмата му. Интересен документ за синкретизма в религиозното мислене на онова време представляват двете речи „Към царя Слънце" и „Към майката на боговете". Други две, които оборват възгледите и начина на живот на киници, са вече истинска публицистика. Написани са по конкретен повод — след публични проповеди на киници, чути от Юлиан. Автор и на епиграми, той създава и две прозаически сатири — едната писана в Константинопол в 361 г. и наречена „Цезарите", представя в критична светлина императорите християни от неговата династия, особено Константин I, а другата, създадена в началото на 363 г. в Антиохия и озаглавена „Враг на брадите", дава отговор на критиките, с които бил посрещнат от силно похристиянчената Антиохия между другото и за това, че по подражание на Адриан, пионера на елинската култура във II век, Юлиан носел брада. За съжаление между унищожените творби е по-голямата част от съчинението му „Срещу галилеяните", написано въз основа на документи и раннохристиянски източници, на свой ред също недостигнали до нас. Сборникът с частни писма образува най-живата част от неговото писмено дело. Най-ранните са писани в последните години на Юлиановото цезарство в Галия, а най-късните са от времето на престоя му в Антиохия, преди да се отправи към гибелта си на изток.
Животът на Юлиан се явява вдъхновение и основна тема в едноименния исторически роман на американския автор Гор Видал, написан през 1964 г КОЯТО ГОРЕЩО ПРЕПОРЪЧВАМ ДА ПРОЧЕТЕТЕ!!!!!!!!!.
Юлиан Апостат
Роден: 331/332 Константинопол, дн. Турция
Починал: 26 юни 363 Ктезифон, дн. Ирак
Флавий Клавдий Юлиан (на латински: Imperator Caesar Flavius Claudius Iulianus Augustus), наричан от християнската историография Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник), е римски император от 360 до 363 година и племенник на император Константин I Велики. В опитите си да възстанови култовете към множество божества, той си навлича гнева и презрението на християните, по негово време наричани галилеяни.
Като дете Юлиан станал свидетел на убийството на семейството си, поръчано от чичо му Констанций II, който през 337 г. станал император. Както самият Юлиан споделя, от този момент се зародил скептицизмът му спрямо християнството. Той и брат му Гал, били отгледани в имението Мацелум.
По време на обучението си в Атина, Юлиан се запознал с Грегорий Назиански и Василий Велики, които по-късно станали епископи и християнски светци, както и негови открити врагове. В своя споменник Юлиан разказва за отношенията си към двамата и описва как по времето на Констанций отношенията му спрямо християните са били чисти, докато не се възкачва на престола.
След като Гал бил провъзгласен за Цезар на Изтока през 351 г. и екзекутиран от Констанций, Юлиан бил повикан в императорския двор в Милано, където му била дадена титла Цезар на Запада, а Констанциевата сестра Елена му станала съпруга.
В следващите години Юлиан воювал срещу нахлуващите в Империята германски племена. Той върнал Кьолн под имперска власт през 356 г., отблъснал алеманите и пленил вожда им Хнодомар при Страсбург подсигурявайки имперската граница по река Рейн за следващите петдесет години. През 360 г. Констанций му заповядал да изпрати галските си отряди в подкрепа на източните провинции, което предизвикало бунт, довел до възкачването на Юлиан на императорския трон. Гражданската война била избегната единствено благодарение на смърта на Констанции.
При възкачването си на престола Юлиан прекратява преследването на езичниците и разрушаването на храмовете им. Макар император Константин I да обявил християнството за равноправна религия, а не за официална и единствено разрешена, по времето на неговото управление и това на наследниците му, било забранено да се поддържат езическите светилища. Много храмове бивали директно разрушавани, а поклонниците в тях — избивани, и всичко това било част от негласна вътрешнодържавна политика. В отговор, след встъпването си във власт, Юлиан предприема подобни мерки срещу християнските свещенници и църкви. Последните той присмехулно нарича „костници“, защото често пазели мощи на светци, а самия Исус Христос наричал просто „Галилееца“, отричайки божествената му същност. Заради отричането си от християнството и връщането към езичеството Юлиан е наречен „Отстъпник“.
В своя едикт за толерантността от 362 г., Юлиан разпорежда да бъдат отново отворени езическите храмове, да бъде реституирана храмовата собственост и да бъдат върнати прогонените от църквата епископи. С едикта си за училищата, императорът забранява на християнски преподаватели да използват езически ръкописи. При пристигането на Юлиан в Антиохия храмът на Аполон бил изгорен, за което той обвинява християните и затваря главната църква там.
Според източниците, император Юлиан загива в битка срещу Сасанидска Персия. Уверен в победата си той влязъл в бой без доспехи и бил фатално ранен от копие. Според съвременника му Ливаний, императорът бил убит от свой войник — християнин, по религиозни подбуди.
Популяраната фраза "Ти победи, Галилеянино !", Юлиан никога не е изричал. Това са думи на Теодорети, написани век след смъртта на императора, а фразата нашумява покрай произведението на викторианския поет Algernon Swinburne "Химнът на Прозерпина", издадено през 1866 г.
Написаното от него, дори само това, което е устояло на християнския набег, не е никак малко. При това повечето е създадено в годините на административна заетост, последните от живота му. Енергичен и пламенен, той твори бързо, за деня. Квалификацията публицистика би могла да изглежда вярна, отнесена не само към писмата му. Интересен документ за синкретизма в религиозното мислене на онова време представляват двете речи „Към царя Слънце" и „Към майката на боговете". Други две, които оборват възгледите и начина на живот на киници, са вече истинска публицистика. Написани са по конкретен повод — след публични проповеди на киници, чути от Юлиан. Автор и на епиграми, той създава и две прозаически сатири — едната писана в Константинопол в 361 г. и наречена „Цезарите", представя в критична светлина императорите християни от неговата династия, особено Константин I, а другата, създадена в началото на 363 г. в Антиохия и озаглавена „Враг на брадите", дава отговор на критиките, с които бил посрещнат от силно похристиянчената Антиохия между другото и за това, че по подражание на Адриан, пионера на елинската култура във II век, Юлиан носел брада. За съжаление между унищожените творби е по-голямата част от съчинението му „Срещу галилеяните", написано въз основа на документи и раннохристиянски източници, на свой ред също недостигнали до нас. Сборникът с частни писма образува най-живата част от неговото писмено дело. Най-ранните са писани в последните години на Юлиановото цезарство в Галия, а най-късните са от времето на престоя му в Антиохия, преди да се отправи към гибелта си на изток.
Животът на Юлиан се явява вдъхновение и основна тема в едноименния исторически роман на американския автор Гор Видал, написан през 1964 г КОЯТО ГОРЕЩО ПРЕПОРЪЧВАМ ДА ПРОЧЕТЕТЕ!!!!!!!!!.
[b][quote="генерал debel"]QUOTE(генерал debel)Пич, внимавай какво пишеш, че ще те грабне цензурата и ще фанеш 1-ва страница в космическия печат, като първия наказан от debel за 6 милиона години, толкова за да фанеш челна позиция в печата. [/quote]