Следваща глава......
--------------------------------------------------------------------------------------------
Ишамаел седеше в най-голямата каюта на Мега транспортьора с който пътуваха към Цеензура. Около него се бяха събрали Цури и още двама капитани. Събираха се всяка вечер в тази каюта за да обсъдят положението и плановете си. Лидера беше оставил Зигор начело на планетата си, защото знаеше че може да му се довери. Вече пътуваха от една седмица. Флотата беше изградена от 10 Полеви Изстебителя, 20 скаута и един Мега Транспортьор. В Транспортьора се превозваше още един Полеви Изстребител. Този Полеви Изстребител беше по-специален от другите. Това беше личния кораб на Ишамаел. Дори си имаше и име - Мрак. Младия лидер беше решил да го вземе със себе си за всеки случай. След дълго обсъждане с тримата си подчинени, той вече се чувстваше уморен и сънлив. Също така го мъчеха притеснения за Спема. Надяваше се, че ще стигнат навреме.
След 4 денонощия :
Корабите пътуваха възможно най-бързо. Ишамаел не се интересуваше от загубата на безценна газ, за него най-важно беше да стигне навреме. Лидера реши да посети Цури за да го попита след колко време се очертава да стигнат целта. Почука на вратата и след като чу "Влез!" я отвори и пристъпи вътре. Стаята беше малка и скромна, както всички стаи в Мега Транспортьора. Все пак кораба беше пригоден за транспорт на ресурси а не на хора. Имаше едно тясно легло, една маса със стол, едно огледало и отделно баня с тоалетна. Като видя лидера Цури отдаде чест и се поклони леко:
- Добро утро, сър. - поздрави го той.
- Да, добро. Знаеш ли кога точно е преценено, че ще кацнем?
- Пилота предрече, че в близо 6 часа утре сутринта ще кацнем на Цеензура.
- Това е добре! - вдигна се настроението на лидера. - Дано само не закъснеем!
- Остава само надеждата сър.
Ишамаел придърпа стола и седна на него. Цури се настани на леглото.
- Някакви проблеми с Нея? - попита лидера. Тъй като все още незнаеха името на убийцата се отнасяха към нея с простото - Тя.
- Не може да се каже. Има лош апетит и продължава да мълчи. Но имам съмнения, че екипажа иска да се "позабавлява" с нея, както самите те се изказват. Казват, че ще ръждясат 10 дни на едно място без да правят нещо.
- Не съм и очаквал друго от войниците. Но нали си сложил добра охрана пред стаята и.
- Да, сър. Няма вероятност да излезе от стаята си, както и някой неканен гост да влезе при нея.
- Това е добре. Не искам да пострада преди да стигнем целта. Кажи на войниците да не Я закачат, защото Тя е много важен обект, а не някоя обикновена пленничка. Ако беше такава, отдавна да съм я дал за "забавленията" им.
- Разбира се, сър! Ще предам думите ви.
- Благодаря Цури. А сега мисля да отида до главната кабина за малко кафе. Искаш ли да ми правиш компания?
- Не благодаря, цяла нощ съм стоял буден, мисля да се отдам на малко почивка.
Ишамаел излезе и затвори врата зад себе си. Той много уважаваше Цури и можеше да му се довери с живота си. По пътя към кабината той се замисли над положението. Май нещата щяха да се подредят добре все пак. Обаче един въпрос се появи в главата му : Какво ли щеше да прави с убийцата, след като се уредеше с Спема. Закона на съюза гласеше, че Тя трябва да бъде публично екзекутирана след измъкване на информация от нея. Но незнайно защо това не му се нравеше...
Легендата на един съюз
-
SoulRipper
- Полковник (Colonel)
- Мнения: 951
- Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
- Местоположение: Драгара
- Контакти:
-
SoulRipper
- Полковник (Colonel)
- Мнения: 951
- Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
- Местоположение: Драгара
- Контакти:
Ишамаел прекара останалата част от деня в каютата за тренировки, упражнявайки стрелбата си по подвижни мишени и умението си с лазерната шпага. В стаята за упражнения също така беше отделено кътче за фитнес, което лидера също използваше. След като оцели десет мишенени от 12, той остави бластера и седна на една пейка в ъгъла на стаята за да си отпочине малко. След това отиде до банята за да си вземе студен душ, с който да се освежи. Имаше намерение да се върне в личната си каюта и да удари един хубав сън, който винаги го застигаше след такъв ден. По пътя към стаята си, по не съвсем ясна причина той реши да мине по коридора водещ към мястото където държаха заключена убийцата. И точно тогава чу мъжки вик, изразяващ болка. Вика идваше от стаята, в която трябваше да е Тя. "Сигурно се опитва да се измъкне!" - помисли си лидера и се затича бързо нататък. Пред врата стоеше само един войник, вместо двама. Като видя лидера си, редникът видимо се уплаши и притесни.
- Какво...Какво става вътре? - задъха се Ишамаел. Редника отдаде чест и каза :
- Ми Ред влезе за да и даде храна, сър. Всичко е спокойно.
Но младия лидер имаше голям опит в познаването на лъжата. Пък и ако всичко беше наред, какъв беше онзи вик. Нещата започнаха да се проясняват постепенно. Втори стон, този път женски, се чу отвътре.
- Махни се от пътя ми! - каза с леден тон Ишамаел. Редника всякаш се чудеше дали да го направи, но в крайна сметка се подчини. Лидера отвори бързо вратата и влезе в стаята. С периферното си зрение забеляза, че редника до врата се изнася на някъде.
Сцената разиграла се в стаята беше точно такава, каквато той подозираше. Затворничката, която беше със завързани ръце и крака, беше легнала на леглото а над нея стоеше другия пазач. Жилетката на убийцата беше съблечена и сега тя имаше една много тънка и почти прозрачна блузка като връхна дреха. А Ред беше пъхнал ръка под блузата с перверзна усмивка. Ишамаел каза наум една кратка молитва, че не е закъснял. Редника, явно взел влезлия човек в стаята за сътрудника си, каза :
- Изчакай си реда Кер! Разбрахме се, че аз съм пръв. Ах, тази кучка ме захапа, затова и запуших устата. Напоих парцалчето с упоително, така ще е по-мирна. - Ред се ухили и се обърна към лидера за да сподели удоволствието си, но вместо погледа на Кер, го посрещна облечения в черна кожена ръкавица юмрук на Ишамаел. Лидера хо хвана за яката и го издърпа от жената. Удари му още един удар, в корема този път и го запрати към стената. Ред падна по гръб и започна да се оправдава :
- Сър, Лорд Цури ни каза, че можем да се забавляваме с нея... - лидера го удари през устата, като с това я разби.
- Не говори лъжи! - изкрещя лидера в ярост. Дори сам не знаеше защо се е ядосал толкова. - Сега искам от тебе да отидеш и да кажеш абсолютно всичко каквото си направил и казал на Лорд Цури!
- Да, сър! - Ишамаел виждаше колко притеснен всъщност е редника. Беше съвсем пребледнял.
След като той излезе от стаята, младия лидер се обърна към убийцата си. Като я погледна така леко облечена, усети че бузите му се изчервяват. След като се съвзе, той се приближи до нея. В зелените и очи имаше едва подтиснат ужас. Той взе една лека завивика от шкафа и Я наметна с нея. След това като размисли малко, с плавно движение извади от ръкава си един нож. За момент убийцата се стресна, но после пак стана хладнокръвна. Ишамаел повдигна леко ръцете и и преряза дополовина въжето, с което бяха завързани. Направи същото и с другите въжета. Махна превръзката от устата и. За момента си помисли, че тя ще каже нещо, но тя просто стоеше и го гледаше с красивите си очи безмълвно. На лицето и се четеше лека изненада. Прибра оръжието си в ръкава прецизно, за да е готово за следащата му употреба. След това и обърна гръб и излезе от стаята като затвори вратата добре. Съвсем скоро, Тя щеше да се освободи от въжетата и вече щеше да може сама да се защитава. Естествено, Ишамаел нямаше никакво намерение да я освобождава. Врата щеше да си седи заключена. По коридора се чуха забързани стъпки и пред него излезе Цури :
- Разбрах какво е станало! Аз съм виновен, че давам работа на такива идиоти! Ще бъдат жестоко наказани.
- Спокойно, нищо фатално не се е случило. - успкои го лидера. - Просто постави малко по-доверени хора отпред да пазят и ги предупреди, че не е завързана вече.
Цури повдигна вежда въпросително, но не зададе въпроса си. Виждаше ясно, че на Ишамаел не му е до разговори. Младия лидер се запъти към каютата си, за да си почине най-сетне, знаейки че утре ще е важен ден.
---------------------------------------------------------------------------------
Хах, следите ли нишката на историята?
- Какво...Какво става вътре? - задъха се Ишамаел. Редника отдаде чест и каза :
- Ми Ред влезе за да и даде храна, сър. Всичко е спокойно.
Но младия лидер имаше голям опит в познаването на лъжата. Пък и ако всичко беше наред, какъв беше онзи вик. Нещата започнаха да се проясняват постепенно. Втори стон, този път женски, се чу отвътре.
- Махни се от пътя ми! - каза с леден тон Ишамаел. Редника всякаш се чудеше дали да го направи, но в крайна сметка се подчини. Лидера отвори бързо вратата и влезе в стаята. С периферното си зрение забеляза, че редника до врата се изнася на някъде.
Сцената разиграла се в стаята беше точно такава, каквато той подозираше. Затворничката, която беше със завързани ръце и крака, беше легнала на леглото а над нея стоеше другия пазач. Жилетката на убийцата беше съблечена и сега тя имаше една много тънка и почти прозрачна блузка като връхна дреха. А Ред беше пъхнал ръка под блузата с перверзна усмивка. Ишамаел каза наум една кратка молитва, че не е закъснял. Редника, явно взел влезлия човек в стаята за сътрудника си, каза :
- Изчакай си реда Кер! Разбрахме се, че аз съм пръв. Ах, тази кучка ме захапа, затова и запуших устата. Напоих парцалчето с упоително, така ще е по-мирна. - Ред се ухили и се обърна към лидера за да сподели удоволствието си, но вместо погледа на Кер, го посрещна облечения в черна кожена ръкавица юмрук на Ишамаел. Лидера хо хвана за яката и го издърпа от жената. Удари му още един удар, в корема този път и го запрати към стената. Ред падна по гръб и започна да се оправдава :
- Сър, Лорд Цури ни каза, че можем да се забавляваме с нея... - лидера го удари през устата, като с това я разби.
- Не говори лъжи! - изкрещя лидера в ярост. Дори сам не знаеше защо се е ядосал толкова. - Сега искам от тебе да отидеш и да кажеш абсолютно всичко каквото си направил и казал на Лорд Цури!
- Да, сър! - Ишамаел виждаше колко притеснен всъщност е редника. Беше съвсем пребледнял.
След като той излезе от стаята, младия лидер се обърна към убийцата си. Като я погледна така леко облечена, усети че бузите му се изчервяват. След като се съвзе, той се приближи до нея. В зелените и очи имаше едва подтиснат ужас. Той взе една лека завивика от шкафа и Я наметна с нея. След това като размисли малко, с плавно движение извади от ръкава си един нож. За момент убийцата се стресна, но после пак стана хладнокръвна. Ишамаел повдигна леко ръцете и и преряза дополовина въжето, с което бяха завързани. Направи същото и с другите въжета. Махна превръзката от устата и. За момента си помисли, че тя ще каже нещо, но тя просто стоеше и го гледаше с красивите си очи безмълвно. На лицето и се четеше лека изненада. Прибра оръжието си в ръкава прецизно, за да е готово за следащата му употреба. След това и обърна гръб и излезе от стаята като затвори вратата добре. Съвсем скоро, Тя щеше да се освободи от въжетата и вече щеше да може сама да се защитава. Естествено, Ишамаел нямаше никакво намерение да я освобождава. Врата щеше да си седи заключена. По коридора се чуха забързани стъпки и пред него излезе Цури :
- Разбрах какво е станало! Аз съм виновен, че давам работа на такива идиоти! Ще бъдат жестоко наказани.
- Спокойно, нищо фатално не се е случило. - успкои го лидера. - Просто постави малко по-доверени хора отпред да пазят и ги предупреди, че не е завързана вече.
Цури повдигна вежда въпросително, но не зададе въпроса си. Виждаше ясно, че на Ишамаел не му е до разговори. Младия лидер се запъти към каютата си, за да си почине най-сетне, знаейки че утре ще е важен ден.
---------------------------------------------------------------------------------
Хах, следите ли нишката на историята?
-
SoulRipper
- Полковник (Colonel)
- Мнения: 951
- Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
- Местоположение: Драгара
- Контакти:
Радвам се, че някой я чете! 
)))
Селийн лежеше на леглото с отворени очи. Лежеше и мислеше за провала си. Първия провал в живота и. Не беше успяла да убие жертвата...и не само това, но я бяха пленили. Обаче не всичко беше толкова зле. Дори нещата се уреждаха перфектно. Добре, че жертвата и не беше осъзнала положението толкова добре, колкото си мислеше. Селийн признаваше, че Ишамаел е наистина малко схватлив, но не достатъчно. Спомни си как преди няколко часа, двамата пазачи се бяха опитали да се възползват от нея и той я беше спасил. За момент си помисли, че той ще продължи откъдето те бяха спрели...Всички мъже бяха еднакви...Но вместо това той я освободи от въжетата. Оттогава тя го намрази дори повече. Не обичаше да я спасяват и да и помагат. Сега щеше да се чувства виновна когато го убиеше. В момента в черния и списък имаше точно 3 човека. Ишамаел, Кер и Ред. След като свършеше тази работа щеше да си вземе отпуск...
Зигор седеше в кабинета на Ишамаел и преглеждаше докладите. Трудна и досадна работа. Не знаеше как лидера издържаше на това. Странно, но след като приятеля му излетя към Цеензура, на планетата престанаха да стават нещастни случаи и изобщо нямаше проблеми. Не видяха нито една вражеска флота да се приближава. Зигор дори скучаеше. Единственото, което правеше по цял ден е да преглежда глупави доклади."Надявам се да се справяш без проблеми като мене, приятелю!" - помисли си Министъра, но имаше предчувствие, че не е така. Натисна едно копче и пред него излезе един плосък потрепващ екран. На него се виждаше една млада жена със сурово, но въпреки това красиво лице. Имаше светло кестенява коса и кафяви очи:
- Нещо ново? - попита я Зигор.
- Не, не съм засичала дори шпионска сонда. Единствения кораб, който е минавал близо да планетата е един Колонизатор, от главната планетата на WhiteDawg. Друго нищо.
- Ясно. Така и очаквах. Предлагам ти да се прибереш малко на планета, Ерика. Сигурен сън, че спането в този скаут не ти се отразява добре.
- Не се опитвай да ме глезиш.... - и сигнала прекъсна. Зигор много обичаше да я дразни. С малко по-добро настроение той започна пак да се занимава с оплакванията.
Цури нанесе още един удар с палката и ритна един път вече изпадналия в безсъзнание редник. Е да, наистина малко прекалено грубо се отнесе към двамата провинили се, но те го бяха изкарали от нерви. За него едно от най-важните неща беше да има доверието на Ишамаел. Те бяха приятели и лорд Цури много мразеше да говорят лъжи за него. Като се успокои малко, той нареди на 2-ма от хората си да натоварят предателите в две малки капсули и да ги пуснат от Мега Транспортьора. По неговите изчисления капсулите щяха да се приземят след 2 часа на дивата планета Карниар. За нея се говореше, че е населена от мислещи извънземни зверове. Дали щяха да се оправят Усведомителя незнаеше. Нека това бъде за пример на другите му подчинени.
Вече се разсъмваше и пилота натисна копчето което издаваше звук във всяка каюта, събуждайки всички. След 1 час и половина щяха да кацнат.
Селийн се стресна от звука и стана. Скоро щяха да слезнат на планетата. Огледа се за малко по официални дрехи но не видя никъде. Нима щяха да я изведат в това облекло. Та тя щеше да умре от срам така. На врата се почука и тя веднага взе одялото оставено от Ишамаел и се загърна с него. Врата се отвори съвсем леко и един войник влезе вътре. Носеше в ръцете си пакет, който остави на шкафа, а после излезе и заключи вратата. През цялото време не я погледна нито един път. Това я изненада, беше свикнала да привлича мъжките погледи. Явно някой беше уплашил страшно много редниците. В пакета намери една прекрасна рокля, направена от мека и скъпа коприна. Влезна в банята и затвори вратата за да не я изненада някой(хаха) докато се облича...
)))Селийн лежеше на леглото с отворени очи. Лежеше и мислеше за провала си. Първия провал в живота и. Не беше успяла да убие жертвата...и не само това, но я бяха пленили. Обаче не всичко беше толкова зле. Дори нещата се уреждаха перфектно. Добре, че жертвата и не беше осъзнала положението толкова добре, колкото си мислеше. Селийн признаваше, че Ишамаел е наистина малко схватлив, но не достатъчно. Спомни си как преди няколко часа, двамата пазачи се бяха опитали да се възползват от нея и той я беше спасил. За момент си помисли, че той ще продължи откъдето те бяха спрели...Всички мъже бяха еднакви...Но вместо това той я освободи от въжетата. Оттогава тя го намрази дори повече. Не обичаше да я спасяват и да и помагат. Сега щеше да се чувства виновна когато го убиеше. В момента в черния и списък имаше точно 3 човека. Ишамаел, Кер и Ред. След като свършеше тази работа щеше да си вземе отпуск...
Зигор седеше в кабинета на Ишамаел и преглеждаше докладите. Трудна и досадна работа. Не знаеше как лидера издържаше на това. Странно, но след като приятеля му излетя към Цеензура, на планетата престанаха да стават нещастни случаи и изобщо нямаше проблеми. Не видяха нито една вражеска флота да се приближава. Зигор дори скучаеше. Единственото, което правеше по цял ден е да преглежда глупави доклади."Надявам се да се справяш без проблеми като мене, приятелю!" - помисли си Министъра, но имаше предчувствие, че не е така. Натисна едно копче и пред него излезе един плосък потрепващ екран. На него се виждаше една млада жена със сурово, но въпреки това красиво лице. Имаше светло кестенява коса и кафяви очи:
- Нещо ново? - попита я Зигор.
- Не, не съм засичала дори шпионска сонда. Единствения кораб, който е минавал близо да планетата е един Колонизатор, от главната планетата на WhiteDawg. Друго нищо.
- Ясно. Така и очаквах. Предлагам ти да се прибереш малко на планета, Ерика. Сигурен сън, че спането в този скаут не ти се отразява добре.
- Не се опитвай да ме глезиш.... - и сигнала прекъсна. Зигор много обичаше да я дразни. С малко по-добро настроение той започна пак да се занимава с оплакванията.
Цури нанесе още един удар с палката и ритна един път вече изпадналия в безсъзнание редник. Е да, наистина малко прекалено грубо се отнесе към двамата провинили се, но те го бяха изкарали от нерви. За него едно от най-важните неща беше да има доверието на Ишамаел. Те бяха приятели и лорд Цури много мразеше да говорят лъжи за него. Като се успокои малко, той нареди на 2-ма от хората си да натоварят предателите в две малки капсули и да ги пуснат от Мега Транспортьора. По неговите изчисления капсулите щяха да се приземят след 2 часа на дивата планета Карниар. За нея се говореше, че е населена от мислещи извънземни зверове. Дали щяха да се оправят Усведомителя незнаеше. Нека това бъде за пример на другите му подчинени.
Вече се разсъмваше и пилота натисна копчето което издаваше звук във всяка каюта, събуждайки всички. След 1 час и половина щяха да кацнат.
Селийн се стресна от звука и стана. Скоро щяха да слезнат на планетата. Огледа се за малко по официални дрехи но не видя никъде. Нима щяха да я изведат в това облекло. Та тя щеше да умре от срам така. На врата се почука и тя веднага взе одялото оставено от Ишамаел и се загърна с него. Врата се отвори съвсем леко и един войник влезе вътре. Носеше в ръцете си пакет, който остави на шкафа, а после излезе и заключи вратата. През цялото време не я погледна нито един път. Това я изненада, беше свикнала да привлича мъжките погледи. Явно някой беше уплашил страшно много редниците. В пакета намери една прекрасна рокля, направена от мека и скъпа коприна. Влезна в банята и затвори вратата за да не я изненада някой(хаха) докато се облича...
-
SoulRipper
- Полковник (Colonel)
- Мнения: 951
- Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
- Местоположение: Драгара
- Контакти:
Ишамаел стоеше в каютата си и се приготвяше за слизането. Намръщи се на отражението си в огледалото. От там го гледаше един младеж с дълга до раменете тъмно кестенява, почти черна коса и зелени очи. Беше сравнително висок и изглеждаше донякъде елегантно, но нямаше набитата стойка на Генерал Зигор или здравото телосложение на Лорд Цури. Въпреки това имаше релефно тяло и здрави мускули изградени от ежедневните тренировки. В момента беше облечен с пищно украсени черни дрехи, инкрустирани със сребро(Ишамаел не обичаше да носи злато), а зад него се вееше също така черно наметало, дълго до петите. Лидера само се притесняваше да не се спъне в него. Около кръста му беше препасана новата му Рапира, подарък от Лорд Цури за рождения му ден. След като се увери, че всичко е както трябва, Ишамаел взе от шкафа едно малко дистанционно устройство и излезе от стаята. Преди да отиде в Пилотската кабина, той се отби в трюма на Мега Транспортьора. Там го срещна един редник с голям побелял белег от брадата до веждите.
- Е, знаеш какво да правиш. Само гледай да се справиш навреме. Желая ти късмет.
- Благодаря, сър, можете да разчитате на мен! - каза редника и отдаде чест. Ишамаел му подаде две запечатани писма и изчака докато той излита със шпионската си сонда. След това му пожела още един път късмет на ум и тръгна към Пилотската кабина за да се срещне с другите.
Селийн беше обградена от 4 войника, когато слезе с процесията на Цеензура. На планетата ги посрещна Спема със свитата си в облечени в зелено войници. Ишамаел пристъпи към него и двама се здрависаха и прегърнаха като стари приятели.
- Здравей, приятелю! Какво те води на моята планета, където естествено си винаги добре дошъл? - попита с усмивка Спема.
- Трябва да поговоря с тебе насаме, приятелю. - каза сериозно Ишамаел.
"Само ако знаеше..." - помисли си със злорадство Селийн.
- Разбира се, ще има време и за това, но първо не е ли по-добре да ви настаня за вечерта и да си починете хубаво?
- Мисля че не търпи отлагане.
- Но не, аз наистина ще се обидя Ишамаел. Знаеш, че обичам да говоря чак когато съм настанил гостите си. - но Ишамаел се беше вгледал внимателно в очите на стария си приятел. Селийн за миг се уплаши, че Лидера ще разбере всичко, но в следващия миг, когато Ишамаел кимна и се съгласи със Спема, тя се успокои. Лидера започна да запознава съюзника си с екипажи си, което беше традиция. Когато стигнаха до нея, Спема изглеждаше възхитен :
- Каква е тази прелест, която те придружава, приятелю? Предполагам е твоята половинка?
- Не...всъщност тя е пряко свързана с това, за което искам да говоря с теб.
- Така ли? - Спема изглеждаше искрено изненадан. "Голям актьор е" - помисли Селийн. - А сега ме последвайте скъпи гости.
След няколко минутен преход те стигнаха от летището до палата на Спема. Величествената сграда се възправяше пред тях с пълната си красота. Убийцата най-сетне се почувства у дома си...
Ишамаел чувстваше, че нещо не е наред. Не знаеше какво, но го чувстваше. Стоеше в прекрасната стая, която беше отделена за него, но не и обръщаше внимание. След един час, щеше да се състои официалната вечеря по случай приема. Лидера много мразеше тази официалност, но за сметка на това Спема я обичаше. Ишамаел разкърши рамене и реши да релаксира малко в басейна, намиращ се в стаята му. Той беше пълен с гореща вода и пяна, ухаеща на парфюм. Той съблече дрехите си и влезе постепенно в горещата вода. Като се отпусна на плиткото дъно, той се замисли за събитията случили се наскоро. Май нямаше никакви сериозни проблеми, но познатото вледеняващо чувство не го напускаше. А и беше забелязал нещо странно сутринта, когато кацнаха. За момент нещо в очите на Спема го притесни тогава. Но преди да успее да го разгадае, вече беше изчезнало...Ишамаел се унесе в лека дрямка...
--------------------------------------------------------------------------------------
Малко пояснение. Ако се чудите как Ишамаел е заспал в басейна без да се удави, ще ви дам обяснение. Дъното на басейна е наклонено и започва от много плитко до по-дълбоко. Ако човек иска да си легне, просто ляга на плиткото и главата му остава над водата, докато тялото под нея(яко а?).
- Е, знаеш какво да правиш. Само гледай да се справиш навреме. Желая ти късмет.
- Благодаря, сър, можете да разчитате на мен! - каза редника и отдаде чест. Ишамаел му подаде две запечатани писма и изчака докато той излита със шпионската си сонда. След това му пожела още един път късмет на ум и тръгна към Пилотската кабина за да се срещне с другите.
Селийн беше обградена от 4 войника, когато слезе с процесията на Цеензура. На планетата ги посрещна Спема със свитата си в облечени в зелено войници. Ишамаел пристъпи към него и двама се здрависаха и прегърнаха като стари приятели.
- Здравей, приятелю! Какво те води на моята планета, където естествено си винаги добре дошъл? - попита с усмивка Спема.
- Трябва да поговоря с тебе насаме, приятелю. - каза сериозно Ишамаел.
"Само ако знаеше..." - помисли си със злорадство Селийн.
- Разбира се, ще има време и за това, но първо не е ли по-добре да ви настаня за вечерта и да си починете хубаво?
- Мисля че не търпи отлагане.
- Но не, аз наистина ще се обидя Ишамаел. Знаеш, че обичам да говоря чак когато съм настанил гостите си. - но Ишамаел се беше вгледал внимателно в очите на стария си приятел. Селийн за миг се уплаши, че Лидера ще разбере всичко, но в следващия миг, когато Ишамаел кимна и се съгласи със Спема, тя се успокои. Лидера започна да запознава съюзника си с екипажи си, което беше традиция. Когато стигнаха до нея, Спема изглеждаше възхитен :
- Каква е тази прелест, която те придружава, приятелю? Предполагам е твоята половинка?
- Не...всъщност тя е пряко свързана с това, за което искам да говоря с теб.
- Така ли? - Спема изглеждаше искрено изненадан. "Голям актьор е" - помисли Селийн. - А сега ме последвайте скъпи гости.
След няколко минутен преход те стигнаха от летището до палата на Спема. Величествената сграда се възправяше пред тях с пълната си красота. Убийцата най-сетне се почувства у дома си...
Ишамаел чувстваше, че нещо не е наред. Не знаеше какво, но го чувстваше. Стоеше в прекрасната стая, която беше отделена за него, но не и обръщаше внимание. След един час, щеше да се състои официалната вечеря по случай приема. Лидера много мразеше тази официалност, но за сметка на това Спема я обичаше. Ишамаел разкърши рамене и реши да релаксира малко в басейна, намиращ се в стаята му. Той беше пълен с гореща вода и пяна, ухаеща на парфюм. Той съблече дрехите си и влезе постепенно в горещата вода. Като се отпусна на плиткото дъно, той се замисли за събитията случили се наскоро. Май нямаше никакви сериозни проблеми, но познатото вледеняващо чувство не го напускаше. А и беше забелязал нещо странно сутринта, когато кацнаха. За момент нещо в очите на Спема го притесни тогава. Но преди да успее да го разгадае, вече беше изчезнало...Ишамаел се унесе в лека дрямка...
--------------------------------------------------------------------------------------
Малко пояснение. Ако се чудите как Ишамаел е заспал в басейна без да се удави, ще ви дам обяснение. Дъното на басейна е наклонено и започва от много плитко до по-дълбоко. Ако човек иска да си легне, просто ляга на плиткото и главата му остава над водата, докато тялото под нея(яко а?).
-
SoulRipper
- Полковник (Colonel)
- Мнения: 951
- Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
- Местоположение: Драгара
- Контакти:
Ишамаел се събуди половин час по-късно от един глас:
- Извинете, че ви притеснявам, сър, но е време да се приготвите за приема.
- А? К`во? - каза сънено лидера и погледна към човека в стаята. Една прислужничка, носеща в ръце явно дрехите му, очевидно изгладени седеше в стаята и го гледаше.
- Остават близо 15 минути до откриването на приема. - каза търпеливо тя.
- Аха....добре. - каза лидера и започна да чака тя да излезе от стаята за може да се облече на спокойствие.
- Ако искате мога да ви помогна с обличането? - попита услужливо прислужничката.
- Аа...не...мисля, че ще успея и сам да се оправя. - изтъкна Ишамаел. - Не наистина нямам нужда от помощ.
Тя направи реверанс и излезе с думите :
- Ако ви потрябвам съм пред вратата.
"Странни хора" - помисли си лидера. Но изобщо не беше учуден. Всяка планета си имаше различни обичаи. Въпреки, че някои от тях бяха доста неприлични. Докато се обличаше и обурудваше с тайните си оръжия, той си припомни онзи неприятен случай, когато беше отишъл на гости на планетата на Каел. По едно време беше решил да си вземе душ и с ужас разбра, че баните са общи! Така, че тука изобщо не беше толкова зле. След няколко минути вече беше слезнал на най-долния етаж, където щяха да вечерят. Влезна в обширната приемна зала и отговори на поздравите на познатите си. Залата беше огромна. Тавана се крепеше на много стабилни колони. В средата се намираше една масивна маса, можеща да побере над 200 човека. Ишамаел се настани на отреденето му място и реши веднага след официалностите да поговори със Спема насаме.
Селийн забеляза как Ишамаел влиза в залата и тайничко се усмихна. Скоро всичко щеше да се изясни. В момента тя беше облечена в официална, тъмно синя рокля, обсипана с бисерни сълзи*. Косата и беше стегната в прическа, въпреки че тя обичаше да я оставя да пада свободна на раменете и. А обиците и направо и пречеха. както и стражите разположени около нея. След като всички седнаха, Спема стана и каза с висок глас :
- Приветствам с добре дошли нашите приятели! Пожелавам ви приятно изкарване в моят скромен палат. - последваха ръкопляскания. - А сега дигам тост за мощния съюз, в който се намирам!
След наздравицата, Ишамаел, който седеше до Спема се наведе и му прошепна нещо. Но приятеля му само се изсмя и каза силно :
- Но не приятелю! Аз нямам никакво намерение да говоря с тебе за неща които са ми ясни много преди на тебе.
Лидера изглеждаше объркан.
- Какво искаш да кажеш?
- Не е ли ясно? Вместо да усетиш клопката, ти направо стъпи в нея с двата крака. Мерси за помощта! - изсмя се в лицето му Спема. - Не ме разбирай погрешно Ишамаел, просто ми предложиха по-добра сделка.... - Лидера го погледна в неверие, примесено с ярост. - А сега ако би ме извинил, омръзна ми този разговор. Убийте го. Както и нея. - Предателя посочи Селийн. - Тя е свидетел, а освен това се провали със задачата си. Другите не ги убивайте, ще ги накараме да се присъединят към нас.
Стражите в зелени униформи се размърдаха и започнаха да вадят оръжията си. Двама насочиха парализиращите си бластери към Селийн и тя престана да мисли за друго освен да се измъкне някак. Не очакваше точно това развитие на нещата.
Лорд Цури седеше в удивление и гледаше невярващо Спема. Те се познаваха отдавна и бяха почти като братя, а сега той беше предал лидера му и всички. Лорда видя как двама от стражата точно зад Ишамаел се прицелват в гърба му. Спема ги беше разположил на удобни места за да няма ненужни проблеми :
- Зад теб! - изкрещя Цури и лидера се обърна точно на време. Две ками излетяха от ръцете му и се забиха в гърдите на войниците. Ишамаел стана бързо и извади рапирата си.
- Какво? Аз аз си мислех, че това е само за украса. - каза с насмешка Спема и се измъкна през една странична врата на безопастност. Тъй като бяха взели оръжията им предварително свитата на Ишамаел сега беше невъоръжена, но не безпомощна. Цури хвана един от войниците на предателя за врата и го счупи с пукащ звук. След това спокойно и хладнокръвно взе оръжието му и застреля още двама. Войниците му, взели това за знак започнаха да се бият навсякъде из стаята. "Нямаме шанс! Прекалено много са!" - помисли ли си ядосано Усведомителя.
Ишамаел виждаше всичко размазано. Бяха го предали и сеха щяха да се опитат да го убият. Той взе един паднал бластер в свободната си лява ръка и започна да избива всеки вражески войник изпречил се на пътя му. Ако беше близко до него използваше рапирата. Оръжието беше перфектно балансирано и прилягаше в ръката му с точност. Встрани видя как Цури избива зелени войници. После видя и Селийн. Беше опряла гръб в ъгъла, а пред нея имаше няколко тела в зелено. В ръце държеше два автоматични пистолета и сееше смърт....докато не и свършиха патроните. Тя погледна с отвращение пистолетите и ги захвърли. Сега обаче беше невъоръжена и враговете вече се приближаваха към нея. Ишамаел преряза гърлото на един войник пред него и подхвърли бластера към нея. Той се изтъркаля в краката и. Тя го взе и кимна кратко за благодарност към лидера, преди да продължи да стреля. Голямата двукрила врата се разтвори и в стаята се изляха поне 50 облечени в черни дрехи войници, с каски и допълнително заздравени брони. Елитната група командоси на Спема. Оръжието им се състоеше от един Усмирител** и един лазерен снайпер. С тях беше и Предателя. Като го видя Ишамаел беше обладан от дива омраза. Започна да коли хората пред себе си с рапирата за да си направи път. Погледа му беше забит в Спема и в никой друг.
Цури видя как лидера копаеше пътека през войниците, за да се добере до началника им. Толкова се беше изнервил до безрасъдство, че не видя как един елитен командос се прицелва с Лазерния си снайпер... Цури извика но беше прекалено късно. Изстрела порази Ишамаел в гърба. Лидера опусна рапирата си и падна...
*Бисерни сълзи - много редки и скъпоценни камъни, имащи формата на обърната на обратно сълза.(яко фешън)
**Усмирител - Нов модел бластер, целящ не толкова да убие, колкото да причини болка и да парализира жертвата.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Оф...щях да продължа но стана прекалено дълга главата. Пък и късно я писах и малко ме мързеше.
- Извинете, че ви притеснявам, сър, но е време да се приготвите за приема.
- А? К`во? - каза сънено лидера и погледна към човека в стаята. Една прислужничка, носеща в ръце явно дрехите му, очевидно изгладени седеше в стаята и го гледаше.
- Остават близо 15 минути до откриването на приема. - каза търпеливо тя.
- Аха....добре. - каза лидера и започна да чака тя да излезе от стаята за може да се облече на спокойствие.
- Ако искате мога да ви помогна с обличането? - попита услужливо прислужничката.
- Аа...не...мисля, че ще успея и сам да се оправя. - изтъкна Ишамаел. - Не наистина нямам нужда от помощ.
Тя направи реверанс и излезе с думите :
- Ако ви потрябвам съм пред вратата.
"Странни хора" - помисли си лидера. Но изобщо не беше учуден. Всяка планета си имаше различни обичаи. Въпреки, че някои от тях бяха доста неприлични. Докато се обличаше и обурудваше с тайните си оръжия, той си припомни онзи неприятен случай, когато беше отишъл на гости на планетата на Каел. По едно време беше решил да си вземе душ и с ужас разбра, че баните са общи! Така, че тука изобщо не беше толкова зле. След няколко минути вече беше слезнал на най-долния етаж, където щяха да вечерят. Влезна в обширната приемна зала и отговори на поздравите на познатите си. Залата беше огромна. Тавана се крепеше на много стабилни колони. В средата се намираше една масивна маса, можеща да побере над 200 човека. Ишамаел се настани на отреденето му място и реши веднага след официалностите да поговори със Спема насаме.
Селийн забеляза как Ишамаел влиза в залата и тайничко се усмихна. Скоро всичко щеше да се изясни. В момента тя беше облечена в официална, тъмно синя рокля, обсипана с бисерни сълзи*. Косата и беше стегната в прическа, въпреки че тя обичаше да я оставя да пада свободна на раменете и. А обиците и направо и пречеха. както и стражите разположени около нея. След като всички седнаха, Спема стана и каза с висок глас :
- Приветствам с добре дошли нашите приятели! Пожелавам ви приятно изкарване в моят скромен палат. - последваха ръкопляскания. - А сега дигам тост за мощния съюз, в който се намирам!
След наздравицата, Ишамаел, който седеше до Спема се наведе и му прошепна нещо. Но приятеля му само се изсмя и каза силно :
- Но не приятелю! Аз нямам никакво намерение да говоря с тебе за неща които са ми ясни много преди на тебе.
Лидера изглеждаше объркан.
- Какво искаш да кажеш?
- Не е ли ясно? Вместо да усетиш клопката, ти направо стъпи в нея с двата крака. Мерси за помощта! - изсмя се в лицето му Спема. - Не ме разбирай погрешно Ишамаел, просто ми предложиха по-добра сделка.... - Лидера го погледна в неверие, примесено с ярост. - А сега ако би ме извинил, омръзна ми този разговор. Убийте го. Както и нея. - Предателя посочи Селийн. - Тя е свидетел, а освен това се провали със задачата си. Другите не ги убивайте, ще ги накараме да се присъединят към нас.
Стражите в зелени униформи се размърдаха и започнаха да вадят оръжията си. Двама насочиха парализиращите си бластери към Селийн и тя престана да мисли за друго освен да се измъкне някак. Не очакваше точно това развитие на нещата.
Лорд Цури седеше в удивление и гледаше невярващо Спема. Те се познаваха отдавна и бяха почти като братя, а сега той беше предал лидера му и всички. Лорда видя как двама от стражата точно зад Ишамаел се прицелват в гърба му. Спема ги беше разположил на удобни места за да няма ненужни проблеми :
- Зад теб! - изкрещя Цури и лидера се обърна точно на време. Две ками излетяха от ръцете му и се забиха в гърдите на войниците. Ишамаел стана бързо и извади рапирата си.
- Какво? Аз аз си мислех, че това е само за украса. - каза с насмешка Спема и се измъкна през една странична врата на безопастност. Тъй като бяха взели оръжията им предварително свитата на Ишамаел сега беше невъоръжена, но не безпомощна. Цури хвана един от войниците на предателя за врата и го счупи с пукащ звук. След това спокойно и хладнокръвно взе оръжието му и застреля още двама. Войниците му, взели това за знак започнаха да се бият навсякъде из стаята. "Нямаме шанс! Прекалено много са!" - помисли ли си ядосано Усведомителя.
Ишамаел виждаше всичко размазано. Бяха го предали и сеха щяха да се опитат да го убият. Той взе един паднал бластер в свободната си лява ръка и започна да избива всеки вражески войник изпречил се на пътя му. Ако беше близко до него използваше рапирата. Оръжието беше перфектно балансирано и прилягаше в ръката му с точност. Встрани видя как Цури избива зелени войници. После видя и Селийн. Беше опряла гръб в ъгъла, а пред нея имаше няколко тела в зелено. В ръце държеше два автоматични пистолета и сееше смърт....докато не и свършиха патроните. Тя погледна с отвращение пистолетите и ги захвърли. Сега обаче беше невъоръжена и враговете вече се приближаваха към нея. Ишамаел преряза гърлото на един войник пред него и подхвърли бластера към нея. Той се изтъркаля в краката и. Тя го взе и кимна кратко за благодарност към лидера, преди да продължи да стреля. Голямата двукрила врата се разтвори и в стаята се изляха поне 50 облечени в черни дрехи войници, с каски и допълнително заздравени брони. Елитната група командоси на Спема. Оръжието им се състоеше от един Усмирител** и един лазерен снайпер. С тях беше и Предателя. Като го видя Ишамаел беше обладан от дива омраза. Започна да коли хората пред себе си с рапирата за да си направи път. Погледа му беше забит в Спема и в никой друг.
Цури видя как лидера копаеше пътека през войниците, за да се добере до началника им. Толкова се беше изнервил до безрасъдство, че не видя как един елитен командос се прицелва с Лазерния си снайпер... Цури извика но беше прекалено късно. Изстрела порази Ишамаел в гърба. Лидера опусна рапирата си и падна...
*Бисерни сълзи - много редки и скъпоценни камъни, имащи формата на обърната на обратно сълза.(яко фешън)
**Усмирител - Нов модел бластер, целящ не толкова да убие, колкото да причини болка и да парализира жертвата.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Оф...щях да продължа но стана прекалено дълга главата. Пък и късно я писах и малко ме мързеше.
-
SoulRipper
- Полковник (Colonel)
- Мнения: 951
- Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
- Местоположение: Драгара
- Контакти:
Следва една дълга и изморителна глава....Моля проявете търпение.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Цури видя как командоса триумфално се разсмя. Лорда веднага изпрати няколко изтрела в главата му, но прекалено късно. Войника вече си беше свършил работата. Но Усведомителя не губеше надежда. Той знаеше много добре, че лазерните снайпери имат два режима на стрелба - Смъртоносен и Шоков. А командосите на Спема бяха включили втория режим, защото началника им беше казал изрично да не убиват останалите войници. Цури бързо събра малкото останали хора от свитата си и ги поведа към мястото, където беше паднал лидера. С радост Цури забеляза, че Ишамаел все още диша.
- Сър! - лидера не отговори - Ишамаел! - явно беше доста зашеметен от удара. Дори на Шоков режим снайперите имаха шанс да те убият и затова Цури се наведа за да види раната докато войниците му ги обградиха за да ги предпазят. Като видя раната Усведомителя изтръпна. Куршумът беше минал на сантиметри от сърцето. Цури внимателно разтърси лидера, в опит да го свести. След неуспешния си опит му би един шамар(ох!). Ишамаел отвори рязко очи.
- Какво...Какво стана? - попита той.
- По дяволите, сър, трябва да се махнете от тука! Ние ще ви прикриваме! - каза уверено Цури.
- Не, няма да ви изоставя така!
- Но трябва! Единствения шанс да предупредиме останалите за предателството е вие да се измъкнете...
Ишамаел обмисли думите на приятеля си и разбра колко болезнено верни са те. И колкото и да не искаше да изостави хората си лидера кимна. Цури му кимна в отговор и му каза :
- Ние ще ви направим път към малката вратичка в края на стаята. Когато това стане се затичайте натам,а аз и войниците ще ви прикриваме.
Лидера се съгласи и стана от пода. Раната му веднага го заболя ужасно, но той стисна зъби.
- Цури, обещавам ти, че ще се върна за вас!
- Знам, че ще го направите, сър.
По време на ожесточеното меле, Селийн не обръщаше внимание на нищо освен на намирането на път да избяга. Само от време на време поглеждаше към Ишамаел да види как се справя. Признаваше му, че си борави добре с рапирата. Но в един момент го изгуби от поглед. Незнайно защо това я притесни. Преди две секудни го беше видяла на 10 метра в дясно, а после беше съвсем изчезнал. "Дано не са го убили...Не обичам да ми взимат убийствата." - помисли си тя ядосано. Тази рокля и пречеше на движението. След като уби още двама войници пред нея и защемети трети с приклада, тя пак се огледа за лидера. Товага видя, как приятеля му Цури и войниците му правят път към една от страничните вратички. Селийн започна да се промъква зад тях. Не искаше да изпусне шанса да се измъкне. Но видели намерението им, командосите разгърнаха силите си и започнаха да ги ображдат. Свитата на Цури почти беше стигнала вратата, когато бяха напълно обградени. Противно на очакванията, те се обърнаха и започнаха да стрелят на посоки, обърквайки изцяло Командосите, но не и Селийн. Тя имаше достатъчно опит да знае, че това е заблуждаващо действие. Докато елитните командоси се опитваха да овладеят положението от групата на Усведомителя се отцепи един човек и тръна тичайки към врата. Селийн го познаваше много добре. "В крайна сметка не е умрял значи...". Лидера уби двамата войници пред врата бързо и излезе през нея... Убийцата не се замисли, а веднага го последва. Щеше да се измъкне най-сетне....
Ишамаел излезе през вратата и погледна още веднъж към Цури и хората си. Приятеля му го видя и му подвърли рапирата, правейки знак, че ще се оправи. Хващайки я, лидера затвори врата с неприятното усещане, че няма да види приятелите си повече и се затича, колкото се може по-бързо по коридора. Но раната му го правеше много бавен и слаб. Вече едва можеше да се движи. След още няколко метра реши да спре за да си поеме дъх и да превърже раната за да спре кръвта. Замисли се как ли се справя Селийн в момента.
Тя излезе в коридора и се огледа. Накъде ли беше тръгнал. Палата и беше познат, но Ишамаел едва ли знаеше правилния път. "Но защо ми е притрябвало да го намирам? По-добре да махна бързо от тука." - помисли тя и тръгна по левия коридор. Малко по нататък по него тя забеляза кървава след по стената. Явно някой я беше използвал за опора. След първи завой тя се натъкна на лидера, който се опитваше неуспешно да се изправи. Лявото му рамо беше превързано не особено старателно, а превръзката, явно откъсната от наметалото му, беше пропита с кръв. Той я видя и на лицето му се появи лека изненада. Подпирайки се на стената той най-сетне успя да се изправи. В главата на Селийн премина една много изкушаваща я мисъл. Защо не го убиеше сега, докато все още е слаб и с това да заличи провала си. Но едва ли щяха да я оставят жива въпреки това. Ишамаел я гледаше напрегнато, все едно и четеше мислите. Тя изостави мисълта си с неохота да отлети. Пред тях коридора се разделяше на три. Лидера тръгна по левия коридор но убийцата го спря :
- Аз не бих тръгнала нататък, ако бях на твое място. Този коридор ще те отведе до задънен край.
- Защо да ти се доверя? - попита я той. Селийн не можеше да отговори на този въпрос.
- Ти си решаваш. - каза тя и пое по средния път. Незнаейки какво да прави Ишамаел я последва, както тя очакваше. Убийцата го поизчака малко и тръгнаха заедно напред. Явно раната на лидера му причиняваше доста болка, защото той през къс период от време се задъхваше и спираше да си поеме въздух. Не след дълго чуха стъпки зад тях.
- По дяволите! Няма да успеем да стигнем! - каза тя с яд. - Не можеш ли да ходиш по-бързо?
Лицето му беше пребледняло от болка, но въпреки това той кимна и двамата се затичаха. Чуваха гласовете на преследвачите все по-близо. След малко излезнаха на един широк балкон.
- Какво?! Платформата я няма! - промълви Селийн. Беше очаквала да намери тука старата платформа, използвана за ремонта на палата, но явно я бяха махнали по време на отсъствието и. - Май закъсахме. - Чувстваше се ужасно.
Ишамаел не обърна внимание на думите и, а извади едно малко дистанционно управление и натисна едно червено копче. След това се облегна на стената и зачака. Селийн зареди бластера и се приготви да се бие до смърт. Но тога чу силен шум зад нея. Тя се обърна стреснато и видя един черен космически кораб, носещ личния герб на Ишамаел(Тъмно син ястреб, на сив фон) върху корпуса си. Кабината се отвори и лидера влезе вътре.
- Е? Идваш ли? - попита я той.
- Защо ми помагаш? - лидера изглеждаше изненадан от въпроса и.
- Защото ти ми помогна преди малко. Сега най-вероятно щях да съм мъртъв. Идваш ли?
Селийн спря да протестира и влезе в Полевия изстребител. Тридесет секунди по-късно, десетина командоса излязоха на балкона и се огледаха в почуда....
-------------------------------------------------------------------------------------
Това беше най-дългата глава до сега, но ще компенсирам(ще се забавя с продължението).
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Цури видя как командоса триумфално се разсмя. Лорда веднага изпрати няколко изтрела в главата му, но прекалено късно. Войника вече си беше свършил работата. Но Усведомителя не губеше надежда. Той знаеше много добре, че лазерните снайпери имат два режима на стрелба - Смъртоносен и Шоков. А командосите на Спема бяха включили втория режим, защото началника им беше казал изрично да не убиват останалите войници. Цури бързо събра малкото останали хора от свитата си и ги поведа към мястото, където беше паднал лидера. С радост Цури забеляза, че Ишамаел все още диша.
- Сър! - лидера не отговори - Ишамаел! - явно беше доста зашеметен от удара. Дори на Шоков режим снайперите имаха шанс да те убият и затова Цури се наведа за да види раната докато войниците му ги обградиха за да ги предпазят. Като видя раната Усведомителя изтръпна. Куршумът беше минал на сантиметри от сърцето. Цури внимателно разтърси лидера, в опит да го свести. След неуспешния си опит му би един шамар(ох!). Ишамаел отвори рязко очи.
- Какво...Какво стана? - попита той.
- По дяволите, сър, трябва да се махнете от тука! Ние ще ви прикриваме! - каза уверено Цури.
- Не, няма да ви изоставя така!
- Но трябва! Единствения шанс да предупредиме останалите за предателството е вие да се измъкнете...
Ишамаел обмисли думите на приятеля си и разбра колко болезнено верни са те. И колкото и да не искаше да изостави хората си лидера кимна. Цури му кимна в отговор и му каза :
- Ние ще ви направим път към малката вратичка в края на стаята. Когато това стане се затичайте натам,а аз и войниците ще ви прикриваме.
Лидера се съгласи и стана от пода. Раната му веднага го заболя ужасно, но той стисна зъби.
- Цури, обещавам ти, че ще се върна за вас!
- Знам, че ще го направите, сър.
По време на ожесточеното меле, Селийн не обръщаше внимание на нищо освен на намирането на път да избяга. Само от време на време поглеждаше към Ишамаел да види как се справя. Признаваше му, че си борави добре с рапирата. Но в един момент го изгуби от поглед. Незнайно защо това я притесни. Преди две секудни го беше видяла на 10 метра в дясно, а после беше съвсем изчезнал. "Дано не са го убили...Не обичам да ми взимат убийствата." - помисли си тя ядосано. Тази рокля и пречеше на движението. След като уби още двама войници пред нея и защемети трети с приклада, тя пак се огледа за лидера. Товага видя, как приятеля му Цури и войниците му правят път към една от страничните вратички. Селийн започна да се промъква зад тях. Не искаше да изпусне шанса да се измъкне. Но видели намерението им, командосите разгърнаха силите си и започнаха да ги ображдат. Свитата на Цури почти беше стигнала вратата, когато бяха напълно обградени. Противно на очакванията, те се обърнаха и започнаха да стрелят на посоки, обърквайки изцяло Командосите, но не и Селийн. Тя имаше достатъчно опит да знае, че това е заблуждаващо действие. Докато елитните командоси се опитваха да овладеят положението от групата на Усведомителя се отцепи един човек и тръна тичайки към врата. Селийн го познаваше много добре. "В крайна сметка не е умрял значи...". Лидера уби двамата войници пред врата бързо и излезе през нея... Убийцата не се замисли, а веднага го последва. Щеше да се измъкне най-сетне....
Ишамаел излезе през вратата и погледна още веднъж към Цури и хората си. Приятеля му го видя и му подвърли рапирата, правейки знак, че ще се оправи. Хващайки я, лидера затвори врата с неприятното усещане, че няма да види приятелите си повече и се затича, колкото се може по-бързо по коридора. Но раната му го правеше много бавен и слаб. Вече едва можеше да се движи. След още няколко метра реши да спре за да си поеме дъх и да превърже раната за да спре кръвта. Замисли се как ли се справя Селийн в момента.
Тя излезе в коридора и се огледа. Накъде ли беше тръгнал. Палата и беше познат, но Ишамаел едва ли знаеше правилния път. "Но защо ми е притрябвало да го намирам? По-добре да махна бързо от тука." - помисли тя и тръгна по левия коридор. Малко по нататък по него тя забеляза кървава след по стената. Явно някой я беше използвал за опора. След първи завой тя се натъкна на лидера, който се опитваше неуспешно да се изправи. Лявото му рамо беше превързано не особено старателно, а превръзката, явно откъсната от наметалото му, беше пропита с кръв. Той я видя и на лицето му се появи лека изненада. Подпирайки се на стената той най-сетне успя да се изправи. В главата на Селийн премина една много изкушаваща я мисъл. Защо не го убиеше сега, докато все още е слаб и с това да заличи провала си. Но едва ли щяха да я оставят жива въпреки това. Ишамаел я гледаше напрегнато, все едно и четеше мислите. Тя изостави мисълта си с неохота да отлети. Пред тях коридора се разделяше на три. Лидера тръгна по левия коридор но убийцата го спря :
- Аз не бих тръгнала нататък, ако бях на твое място. Този коридор ще те отведе до задънен край.
- Защо да ти се доверя? - попита я той. Селийн не можеше да отговори на този въпрос.
- Ти си решаваш. - каза тя и пое по средния път. Незнаейки какво да прави Ишамаел я последва, както тя очакваше. Убийцата го поизчака малко и тръгнаха заедно напред. Явно раната на лидера му причиняваше доста болка, защото той през къс период от време се задъхваше и спираше да си поеме въздух. Не след дълго чуха стъпки зад тях.
- По дяволите! Няма да успеем да стигнем! - каза тя с яд. - Не можеш ли да ходиш по-бързо?
Лицето му беше пребледняло от болка, но въпреки това той кимна и двамата се затичаха. Чуваха гласовете на преследвачите все по-близо. След малко излезнаха на един широк балкон.
- Какво?! Платформата я няма! - промълви Селийн. Беше очаквала да намери тука старата платформа, използвана за ремонта на палата, но явно я бяха махнали по време на отсъствието и. - Май закъсахме. - Чувстваше се ужасно.
Ишамаел не обърна внимание на думите и, а извади едно малко дистанционно управление и натисна едно червено копче. След това се облегна на стената и зачака. Селийн зареди бластера и се приготви да се бие до смърт. Но тога чу силен шум зад нея. Тя се обърна стреснато и видя един черен космически кораб, носещ личния герб на Ишамаел(Тъмно син ястреб, на сив фон) върху корпуса си. Кабината се отвори и лидера влезе вътре.
- Е? Идваш ли? - попита я той.
- Защо ми помагаш? - лидера изглеждаше изненадан от въпроса и.
- Защото ти ми помогна преди малко. Сега най-вероятно щях да съм мъртъв. Идваш ли?
Селийн спря да протестира и влезе в Полевия изстребител. Тридесет секунди по-късно, десетина командоса излязоха на балкона и се огледаха в почуда....
-------------------------------------------------------------------------------------
Това беше най-дългата глава до сега, но ще компенсирам(ще се забавя с продължението).
-
SoulRipper
- Полковник (Colonel)
- Мнения: 951
- Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
- Местоположение: Драгара
- Контакти:
-
SoulRipper
- Полковник (Colonel)
- Мнения: 951
- Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
- Местоположение: Драгара
- Контакти:
Малко след като излетяха те се натъкнаха на антивъздушната защита на Цеензура. Ишамаел включи допълнителната защита на кораба като се приближиха до нея. Изтрелите на ракетните обстановки и Леките лазерни куполи не причинаха почти никакви щети на кораба, неутрализирани от енергийния щит. Другата малко по-опасна пречка се оказаха два скаута и един полеви изтребител, които ги пресрещнаха малко преди да излезат от въздушното пространство на планетата. Битката беше кратка и жестока. Оръдията на чуждите кораби нямаха шанс срещу по-развитите оръжейни системи на Мрак™. Първо паднаха двата скаута, почти по едно и също време. Полевия изтребител усетил, че няма как да победи тази битка се обърна и се опита да се измъкне, но след кратко преследване и няколко точни изтрела кораба избухна. Когато излезоха от границите на планетата кораба на лидера имаше само няколко нищожни драскотини по корпуса. Селийн най-сетне се отпусна. Беше се напрегнала по време на космическата битка. Не обичаше да се чувства ненужна, но по време на битката беше напълно безпомощна. Но Ишамаел се беше справил добре и сам. Тя реши да си почине малко от уморителния ден, през който едва не загина няколко пъти. Огледа се за удобно място, където да си полегне. Мрак™ изглеждаше като стандартен полеви изтребител, но беше малко по-голям. Състоеше се от пилотска кабина, а зад нея малко пространство, играещо ролята на склад за откраднатата плячка. Тъй като пилотската кабина беше пригодена само за 1 човек, Селийн сега се намираше в складчето. То беше 3 метра на дълго, 2 метра широко, а главата и почти се опираше в горната броня на изтребителя. В момента в склада нямаше почти нищо. В единия край беше пригодено нещо като легло, изградено от един дюшек, възглавница и завивки, а в другия имаше няколко кашона. Селийн седна на леглото за да си почине малко, но след няколко минути усети, че очите и се затварят.
Лорд Цури беше опрял гръб в една от колоните в приемната зала. Той и свитата му бяха дали един смел, но въпреки това безмислен отпор. Сега незашеметени бяха останли само той и два лейтенанта.
- По - добре се предай, Цури. Няма начин да се измъкнеш, а не искам да ти причиня болка. - каза стария му приятел. Цури изстреля няколко изстрела по него, но Спема успя успешно да ги избегне. - Е, ти сам решаваш. Има два начина да се присъединиш към мене - болезнен и доброволен. Съжалявам, че избра по-трудният. Усмирете ги.
Командосите изпълниха заповедта с удоволствие. Цури видя как лейтенантите падат на земята присвити от болка, уцелени от Усмирителите. Миг по-късно самият той беше поразен. Болката беше толкова непоносима, че той не можеше да се държи на краката си...След няколко мига, дълги като часове, болката отмина и той погледна нагоре. Бяха му взели оръжието и сега беше невъоръжен. Към него се усмихваше един командос, насочил Усмирителя си към гърдите му. Усведомителя се потготви психически за мъченията...
Лорд Цури беше опрял гръб в една от колоните в приемната зала. Той и свитата му бяха дали един смел, но въпреки това безмислен отпор. Сега незашеметени бяха останли само той и два лейтенанта.
- По - добре се предай, Цури. Няма начин да се измъкнеш, а не искам да ти причиня болка. - каза стария му приятел. Цури изстреля няколко изстрела по него, но Спема успя успешно да ги избегне. - Е, ти сам решаваш. Има два начина да се присъединиш към мене - болезнен и доброволен. Съжалявам, че избра по-трудният. Усмирете ги.
Командосите изпълниха заповедта с удоволствие. Цури видя как лейтенантите падат на земята присвити от болка, уцелени от Усмирителите. Миг по-късно самият той беше поразен. Болката беше толкова непоносима, че той не можеше да се държи на краката си...След няколко мига, дълги като часове, болката отмина и той погледна нагоре. Бяха му взели оръжието и сега беше невъоръжен. Към него се усмихваше един командос, насочил Усмирителя си към гърдите му. Усведомителя се потготви психически за мъченията...