Легендата на един съюз

[SoulRipper]

Първа Глава :

Приятен бриз подухна от океана на красивата планета Lunna, мина покрай тучните и ливади и гори и разклати знамената на Главната база на Генерал Ишамаел. Бриза мина през отворения прозоред на една от кулите на базата и погали бузата на лидера. Той се събуди и се протегна сънено. Прислужниците бяха отворили предвидливо прозореца за да се проветри стаята. Времето навън беше прекрасно. Топло и слънчево. На Ишамаел му се доиска да се разходи безгрижно в парка на базата, но имаше неотложна работа. Облече си костюмът, направен от черно и лъскаво кадифе, препаса шоковата си шпага, провери другите си по-тайни оръжия в ръкавите и излезе от стаята си. Неотменно стоящите пред стаята му бодигарди му отдадоха чест и тръгнаха от двете му страни. Младия лидер имаше две важни срещи днес и сега се бе запътил към едната. След дълъг преход по огромните коридори на базата, Ишамаел стигна до една дървена врата, резбована с кристали. Единият от придружителите му я отвори и той влезе в просторна стая, обзаведена екзотично. Масата беше толкова ниска, че стигаше само до коляното на лидета, а вместо столове имаше възглавнички, обшити със сребро. Пердетата бяха внос от една екзотична държава, няколко слънчеви системи назад. Килимите бяха окрасени така детайлно, че човек можеше да ги зяпа с часове. Лидера се настани на една възглавничка и пое освежаващо питие от една красива прислужничка. Ишамаел погледна подозрително питието, но в крайна сметка се престраши да пийне, надявайки се, че няма отрова в него. След няколко минути чакане, вратата се отвори и през нея мина един горд и високомерен на вид мъж, облечен в кърваво червени дрехи. С цялото си нахалство той се настани срещу Ишамаел без да поиска позволение и скръсти ръцете си в предизвикателна поза.
- Приветствам те с добре дошъл Генерал Леро - започна Ишамаел - Радвам се, че ни удостоихте с вашето присъствие...
- Нека зарежем тези глупости - прекъсна го грубо Леро - дошъл съм тука за да уредим взаимоотношенията между съюзите ни.
Наистина беше така. Някакво неразбираемо напрежение беше нарастнало между членовете на двата съюза, което ако продължеше да бъде оставено без контрол можеше да прерастне във Война.
- Да, така е. - каза Лидера - Не мислите ли, че е най-добре да прекратим този спор с един Нап?
Ишамаел виждаше ясно как много мисли преминават през главата на Неро и се изписват издайнически на лицето му...
- Хм...добро предложение наистина, бих казал....Но, мисля, че засега е прекалено рано. Ще трябва да ви откажа.
Ишамаел предполагаше, че такъв ще бъде и отговора му.
- Добре, драги ми Леро, съгласен съм с вашето мнение, обаче също така бих ви помолил да отдръпнете замалко шпионите и наемните си убийци от базата ми и тези на моите съюзници, защото опасявам се може да ги сполети неприятна съдба. А вие не бихте искали това, нали. Също така ми е неприятно да ви го кажа, но ако не направите това, ще реша, че се стремите към открите война...
- Заплахите ви не ме впечатляват! - изръмжа Леро.
- Кой е казал, че са заплахи? Но няма значение - имам много работа, ако бихте ме извинили - каза Ишамаел, ставайки и излизайки от стаята. Усещаше гневния поглед на Леро забит в гърба си.
"С този ще си имам големи проблеми" - помисли си лидера - "Също така ще трябва да удвоя стражата си". С тези мрачни мисли лидера се запъти към втората си среща....


П.С. Надявам се засега да ви харесва. А ако не ви харесва, поне да не ви дразни.

[SoulRipper]

Втората среща щеше да се намира в кабинета на лидера. Ишамаел остави бодигардите на стража пред вратата и влезе в стаята. Седна на добре познатия си стол зад бюрото си и сключи ръце пред себе си в строго изглеждаща поза. Не след дълго дойде и посетителя. На вратата се почука и лидера естествено първо погледна през камерата пред стаята за да види кой е. Както и очакваше това беше Лейтанант Цури, който отговаряше за 4 Галактика. Ишамаел натисна копчето за отваряне на вратата и покани вътре Лейтананта.
- Здравейте, сър. - поздрави го Цури.
- Да, добра среща. - Ишамаел се облегна на стола си и включи анти - шпионските системи около стаята. По този начин, ако някой се опиташе да подслуша или шпионира щеше да задейства алармата. - А сега по същество. Как върви шпионирането?
- Засега не сме се натъкнали на признаци за подготвяне на война.
- Добре, това ме успокоява донякъде. А нещо ново от вътрешните шпиони?
- Нещо странно се случва, сър. Няколко шпиона липсват и намерихме двама мъртви тази седмица. - каза Цури, който беше Усведомител(човека, който отговаря за шпионирането и контрашпионирането). За това знаеха само 2-ма човека - лидера и Военния Министър. Дори, хората които изпълняваха заповедите на Усведомителя не знаеха истинската му самоличност.
- Хм...наистина странно - Ишамаел извади от десния си ръкав една кама, намазана с Хехрен* и започна да си я подхвърля небрежно в ръка. - Кажи на хората си да бъдат нащрек. Намекни им, че ситуацията е наистина опасна.
- Да, сър!
- Мисля, че това е засега. Следващата седмица по същото време тук, за да ми дадеш новия отчет. Да тръгваме.
Лидера остави камата на бюрото си и двамата с Цури излезнаха от стаята един след друг и се разделиха. Цури тръгна надоло стълбището, водещо към изхода, а Ишамаел се запъти към складовете, намиращи се на върха на една кула. Имаше намерение да намери едно свое старо притежание, което можеше да му е полезно в момента. Качи се по едно прашно стълбище и излезе на един мрачен коридор. Тъкно щеше да продължи по пътя, когато космите по ръцете му настръхнаха. Нещо не беше наред. Знаеше това усещане...Нещо лошо щеше да се случи...

*Хехрен : Отвара, притежаваща свойството да преспива този който я помирише или осъществи контакт с нея. Ако влезе в кръвта на човек, го докарва до безсъзнание и няколко дневен сън.

П.С. Кажете какво мислите?

[DeadMan]

[quote=SoulRipper]

П.С. Кажете какво мислите? [/quote]

Пиши,пиши......мен истории за съюзи не ми пречат.

[SoulRipper]

Леденото усещане го вцепени. Чу до себи си едва приглушен стон и видя как един от бодигардите му пада на земята. От врата му стърчеше малка, едва забележима стреличка. Ишамаел познаваше този вид стрели. Само едно малко одраскане от нея можеше да те убие моментално. Стрелите бяха намазани със силна отрова, парализираща цялото тяло и стопираща сърдечния процес. Лидера беше обладан от страх. Беше забравил какво е да знаеш, че скоро ще умреш и няма начин това да се промени.

И наистина втората стрела щеше да го убие, както беше убила пазача му ако не беше рефлекса на другия му бодигард. Ишамаел усети как Лейн, както се казваше пазача, го придърпва бързо зад себе се, за да направи жив щит пред него. След което също се стовари до колегата си.

Учудващо, но страха на Ишамаел изведнъж се изпари, сега като остана сам срещи убиеца си. Погледна към сенките и видя къде се беше скрил. Тъмна сянка се беше свила там и лекото и помръдване извести лидера да залегне бързо, избягвайки друга стреличка. Гняв нарастна в него. Неговите пазачи се бяха пожертвали съзнателно и без страх за него, а той трепереше като страхливец. С бързо движение извади шоковата си шпага(в тази ситуация, бластера му нямаше да му послужи добре)и се запъти към убиеца. Усети изненадата му, явно не беше очаквал съпротива. Явно си е мислил, че Ишамаел ще умре като агне на заколение(хаха). Убиеца излезе и застана срещу него със собстената си сабя. Лидера му се усмихна злобно и се и замахна, като едва не го обезглави. А убиеца го погледна с големите си зелени очи, с дълги мигли??? Убиеца му беше жена. Това незнайно защо го стъписа за момент, което му струва тежко. Замаха на убийцата леко и деликатно поряза дясната му ръка, като по този начин вкара в кръвта му отрова, която бавно щеше да го изтощти. А изтощен щеше да е повече от лесна плячка. Ишамаел трябваше да привърши с убийцата си преди да стане прекалено слаб затова....

[SoulRipper]

Да ви кажа честно по-нататък историята се отдалечава от историите за съюз. Е, да все още ще има малки подробности, като имена, но...

Незнам дали да продължа. Ще изчакам удобрението ви, защото иначе само си пиша за себе си. :inso25

[Picaroon]

Е де,как винаги спирате на супер интересно място и питате дали да продължите.Много ясно,защо въобще трябва да се пита.По принцип не пиша по тези теми,но май ще се наложи да започна.Луд фен съм на тези историики и тъй като и фантастиката е любимия ми жанр,следя всеки ден през 20 мин за ново мнение.

[SoulRipper]

Еха, ок продължавам с радост.


Двубоя им продължи няколко минути, които се сториха като часове за Ишамаел. Лидера бързо осъзна колко опитна е убийцата срещу него. Явно Леро не искаше да се провали. С всяко движение силите на Ишамаел се изпаряваха и той вече усещаше леко замайване в главата. Движенията му станаха малко забавени и съвсем скоро получи още една малка рана. Убийцата явно си играеше с него. Искаше да го убие бавно. Тогава той реши да включи в действие скритите си оръжия като последен опит на съпротива. Замахна с дясната си ръка, като се подготви да извади от ръкава си камата намазана с Хехрен, но чак тогава си спомни, че я беше оставил в кабинета си. Противницата му забеляза това негово движение и насочи вниманието си към дясната му ръка, което му даде шанс да я порази с лявата. Резервната му кама почти небрежно падна в ръката му и той я хвърли плавно и прецизно към нея. Въпреки, че Ишамаел не беше левичар, можеше да борави с ками добре и с двете си ръце. Неговата убийца осъзна, че е била подведена прекалено късно. Опита се да избегна камата, но не успя. Острието се заби в дясното и рамо и Хехрена влезе в кръвта и бързо. Хехрена се разтваряше в кръвта на човек със светкавична бързина. Точно затова Лидета беше избрал точно тази отвара. Жената пред него се олюля, погледна озадачено към него и се опита да извади камата. Усилията и не бяха възнаградени и сънят я облада. Тя се свлече на земята и заспа.

Ишамаел не успя да се зарадва на успеха си, защото отровата в кръвта му най-накрая го победи. Въпреки нежеланието си той падна на колене и след това по очи на пода, до убийцата. "Дано няма съдружници наоколо..." - беше последната мислъл на Лидера, преди да изпадне в безсъзнание.

[LorD DemoniC]

nice :inso9

[SoulRipper]

И историята продължава .............. В тази глава няма да има много действие - само ще се изяснят някои събития. По-нататък пак ще има екшън. Все пак се нядявам се и тази глава да ви хареса...поне донякъде.
----------------------------------------------------------------------------------------------

Тишина...Мрак...Болка...Спокойствие.....Ишамаел усещаше как духът му се завръща в тялото. Явно отровата не бе успяла да го убие. Той леко по леко дойде в съзнание. По навик не отвори веднага очите си, а започна да изучава мястото на което беше в момента с другите си сетива. След няколко минути разучаване на терена лидера си състави тази картина :
Лежеше в меко легло, и явно беше преоблечем в някакви меки дрехи или пижама. Наоколо беше съвсем тихо, ако не се считаше леко почукване, което лидера не можеше да определи откъде идва. Във въздуха се разнасяше съвсем лека миризма на медицински уреди и лекарства.
Като прецени, че тези условия в които се намираше сега не са опасни, отвори очи и се огледа. Както и очакваше, намиреше се в една от болничните стаи в западното крило на Базата. Стаята в която се намираше беше цялата боядисана в бяло и излъскана до блясък. В нея имаше няколко странни уреда, които лидера незнаеше какво правят. Едното от тях издаваше тропащия звук. Лидера се понадигна и се облегна в малко по-изправено положение. Чувстваше се все още доста отпаднал, но беше жив и това бе най-важното. Не след дълго вратата се отвори и с стаята влезе Военния Министър Зигор. Той беше 25 годишен и имаше здраво телосложение. Мускулите му ясно изпъкваха по прилепналата риза, която той носеше. Преди Ишамаел да го наеме за Военен Министър на съюза, Зигор беше коммандос в елитната групировка "Кървав Залез" - най-търсените наемни войници в Вселената. Лидера се радваше да има такъв силен съюзник и приятел като него.
- Радвам се, че се свестихте, сър. - поздрави го Зигор и стисна ръката му.
- Да и аз се радвам... Но какво стана? Как ни намерихте?
- Не беше трудно. Обикновено в 3 часа си в стаята си за да преглеждаш докладите от сутринта. Но те нямаше. В напрегната обстановка през тези дни аз веднага пратих да претърсят Базата. Намериха ви - тебе, двата ти бодигарда и убийцата за 15 минути усърден труд. - двамата със Министъра се познаваха отдавна и бяха приятели, затова отдавна бяха зарязали официалния тон и си говореха на ти.
- Надявам се си отдал нужното обезщетение на семействата на Бодигардите ми?
- Да, направих го естествено.
- А какво стана с .... убийцата?
- Хм...Все още е в дълбок сън, но се очаква скоро да се събуди. В момента е в отделението за затворници. Доста е опасна бих казал! - Зигор изглеждаше впечатлен от нея. Много малко хора можеха да се сравняват с Лидера му по дуелите с шпаги, а тази жена замалко не бе го убила.
- След това трябва да проведа един разговор с нея. - Лидера понечи да стане, но приятеля му го спря :
- Недей, имаш нужда от почивка. Лекарите и жреците предписаха, че чак утре ще си в добро състояние да станеш. Замалко не умря там, приятельо!
На Ишамаел не му се нравеше идеята да стои 1 цял ден без да работи и да прави нещо полезно, но уважи мнението на жреците и кимна. Зигор излезе от стаята, като остави лидера да се възстановява на спокойствие....
Ишамаел затвори очи и изпадна в лека дрямка, която постепенно прерастна в неспокоен сън...А след това дойдоха кошмарите.....

[SoulRipper]

Ето го и продължението...

----------------------------------------------------------------------------------------

Два дни Ишамаел прекара в болничната стая. Още първия ден лидера се беше опитал да стане, но умората му надделя. И затова той беше принуден да остане още един ден в леглото. През тези скучни дни при лидера идваха на посещение няколко човека - още един път Зигор, Цури и dreadlord. Също така получи няколко писма от негови съюзници, пожелавайки му бързо възстановяване. Най-сетне, когато лидера се почувства малко по - стабилен, той стана от леглото и направи няколко колебливи крачки за да се раздвижи. След това осъзна, че вече не чувства умора. Облече се и излезе от стаята. Пред вратата стояха най - малко 12 пехотинеца с униформи със знака на Зигор на тях. Те отдадоха чест и обградиха лидера, когато той тръгна по коридора към затворническите отделения. Въпреки, че в затворническите отделение се намираха всякакви престъпници, килиите бяха добре обзаведени и дори можеше да се каже, че затворниците живеят в удобство. Ишамаел попита един войник на пост пред входа към отделенията :
- Къде е тя?
- В предпоследната килия отдясно, сър! - каза войника без да пита за кой става на въпрос. Беше пределно ясно кой точно иска да види лидера.
Докато стигне до определената килия, Ишамаел мина покрай другите. В някои от тях имаше затворници. Лидера познаваше част от тях. Отляво го погледна с невъобразима злоба Клерс. Ишамаел сам беше заловил този предател, тъкмо преди да предаде важните документи със стратегията на съюза на враговете им за 100 000 килограма Кристал. Отдясно се виждаше един заспал едър мъж. Той се беше опитал да ограби хазната на базата и да се измъкне с няколко Мега Транспортьора. Най-сетне стигна до килията, в която беше жената, опитала се неуспешно да прекрати живота му. Първото нещо, което успя да направи като я видя беше да повдигне вежди във възхищение. По време на дуела им, убийцата носеше маска, а сега той я видя наистина. Тя беше една от най-красивите жени, които той беше виждал. В сините и очи имаш железен и безпощаден блясък. Черната и бляскава коса се сипеше по раменете и. Имаше сексапилно тяло, с едри но не прекалено големи гърди и стегнат ханш. Всяка извивка на тялото и предизвикваше изкушение. Беше пригодена да убива. Чист ангел на смъртта. Забелязала как лидера я опипва с поглед, тя го изгледа с най-злобната физиономия която можеше да докара. Това накара Ишамаел да спре да се прехласва.
- Как ти е името? - попита я твърдо той. Тишина. - Кой те нае? - опита пак лидера. Пак същото мълчание. - Поне кажи колко ти платиха?
- Ще се поласкаеш. Живота ти явно струва много.
- И колко по-точно?
- Нима не знаеш колко струваш?! - подигра го тя и пак млъкна.
- Така няма да стигнем до никъде! - ядоса се лидера.
- Сър, намерихме това в джоба и. - каза дежурния войник, подавайки му един окъсан лист хартия. На него беше написано нещо на закодиран език. Имашаем тъкмо щеше да попита откъде по дяволите може той да знае закодирания език, когато една дума се наби в очите му. Тя беше единствената, която той можеше да прочете - Спема. Това беше името на един негов верен и много добър приятел и съюзник. Лидера размаха листа пред лицето на затворничката и я попита грубо :
- Какво е това? - като видя какво размахва пред нея тя се стресна за момент и бръкна в джоба, в който би трябвало да се намира същото парче хартия. Като разбра, че го няма тя твърдо стисна челюст, решена да не казва нищо на всяка цена. Ишамаел изръси една толкова люто псувня, че дори убийцата се ококори. - Няма да можем да изкопчим нищо от нея!
- Винаги можем да я мъчим. - предложи един войник от свитата му.
- Не! Никакви мъчения! - отсече лидера, без да знае и той защо. Обикновено и той прибягваше до мъчения, но сега не му се нравеше тази идея. Мисли започнаха да бушуват в главата му. Какво ли общо имаше Спема с това. Сигурно беше следващата жертва! Трябваше да се направи нещо по въпроса. И най-добрия начин да стане това беше....
- Пригответе личната ми флотата. Тръгваме за Цеензура!(планетата на Спема, хаха). И тя идва с нас. - посочи лидера затворничката. Тя изобщо не реагира. Ишамаел се обърна с гръб и излезе със свитата си от крилото на затворниците. Така и не можа да види доволното изражение на убиийцата му, когато и обърна гръб....