!ПОМОЩ ЗА БЪДЕЩИ ПИСАТЕЛИ!

[Kamen_G]

Правило, по-скоро помощ за бъдещи, а защо не и за настоящи писатели!

Ако питате някой верен почитател на Властелина, Хари Потър или Тери Пратчет защо предпочита тези истории той ще ви отговори: заради стила... Ако го помолите да даде определение за този стил ще получите мъгляво обяснение! Някои неща трудно се обясняват с думи!
Но нека опитаме:

1. Може би най-важното от всички неща за тези писатели е РЕАЛИЗМЪТ!
Ясно ми е, че присмехулникът ще скочи и ще възкликне:
"Как може да се говори за реализъм като те наблягат на фантастиката?".
Радвам се на този въпрос.
Фокусът е да създадеш фантастично начало и сетне да го облечеш във възможно най-голяма правдоподобност.

Ето един пример: главния герой във 'Хари Потър, който се бори срещу най-стршния и зъл магьосник, съществувал някога. Изглежда далеч от действителността, нали? Но независмо от това той си има всякакви нормални проблеми: омразно семейство, рошава коса, срамежливост и всякакви човешки недостатъци като очилата, които носи.

С други думи, ние го разглеждаме като реално човешко същество и се сремим да го "обрисуваме" по съответния начин.
Същото важи и за другите герой от великите фантастики.
Независимо от своите свръхспособности и заобикалящите ги странности, те си имат своите неволи, грижи и слабости и всеки от тях притежава Ахилесова пета.
Другият път, по който вървим към реализма е диалога.
Никога не бива да се смесват стиловете и начинът на изразяване на героите! Те трябва да си имат ясно начертан начин на говорене.

Пример е Хърмаяни Грейнджър- тя обича да обяснява, да разсиква, да спори, но това не се отнася до Рон! Той си има един наивен начин на говорене, едно фъфлене, характерно само за него.


2. Би било непростима небрежност да не споменеме другия важен фактор за създаване на история с качество от ранга на големите писатели! Хумора.
Без значение колко е мрачна дадена история в нея винаги ще блесне искрица хумор.
Защото не бива да се забравя, че книгите и историите в тях са за забавление!
Добре премерния хумор е винаги важна съставка, без значение каква е историята. Т
я трябва много внимателно да съпътства вашата история.
Ироничното наслаждение на лудостта и веселеието на смахнатия свят, в който живеем е също много важен.

3. Никога не подценявай читателя! Съобразяването с интелигентността на читателя е на основно място в хубавата история- не забравяите, че историята може да се чете и от малки и от големи.

4. Увлекателност и интрига от началото до края.
За да задържите интереса историята трябва да се "накъса" и разкаже в целия разказ.
Не бива да започвате по стария начин: начало, среда, завръзка, развръзка, край!
Вижте великите писатели какво правят: Властелина съединява страхотни истории и митове и започва по странен начин, цялата история оставя привкус за нещо тайнствено, до последно читателят не знае какво следва, макар и добрите и лошите да са ясни, напрежението е на лице.
Но то е свързано и с факта, че историята се разказва през погледа на много герой, различни един от друг и в същото време обединени от една съдба- също отделно разказана като история на миналото.
Ясно е колко дълбок е замисъла на тази история и колко истинност има в нея- макар и да е фантастика сякаш четеш историята на някоя държава и у теб не остава и капака на съмение!
Това е така защото се набляга на стари легенди и митове, без това да е крадене! Тери Пратчет е добър пример.

5. Характерите- онази частица от всеки герой в историята, която ни кара да се самохарактеризираме и самосравняваме с тях. Стараите се да използвате реални в литературата похвати при описването на някой герой: хипербола, метафора...
Много е важно душевното и телесното да вървят ръка за ръка в целия разказ.
Когато един герой е описан както трябва вие ще очаквате от него определена реакция- точно това трябва да се избягва!!!
Стремете се да постигате реализъм- читателя не бива да е наясно с това, какво БИ направил героя, а с това което ТРЯБВА да направи! Поднесете изненадата, читателите я обичат.

6. И разбира се, хубава история!
"Скицираите" в главата си основните моменти, опишете всеки от тях, после ги обединете!
Писането е като правенето на филм- и тук си има сцени и дубли. Колкото по-качествен дубъл направите, толкова по-интересна ще е историята ви.

Пожелявам ви много успехи в писането, аз лично спазвам тези правила и макар да не съм писател зная, че имам способности икачества на поне среден клас писател! Липсата на време е определяща при мен... за жалост...


Let there be LIGHT...

[Serial_H]

В един момент бях актуален пряк жив свидетел на това, как се пише он-лайн роман от няколко човека едновременно - и то говоря за (почти) професионални изпълнения, съвсем различни гледни точки, разни разклонения на историята, различни стилове ...
Проблема след това е, за да стане произведението в завършен вид, му трябва яка, ама ЗДРАВА редакция и съвсем сериозна редакция, което си е робски труд ...
Когато тя бъде завършена, ще ви кажа веднага, за да се насладите - усещането беше (е) невероятно!
Над 30 глави, по няколко десетки хиляди символа - ухаа-а

[Kamen_G]

ето ви и за различните стилове на писане:

Митология

„Тези неща не са се случили никога, но съществуват винаги.” (Гай Салустий Крисп, ок. 86-35 г. пр.н.е.)

Митология е наука за митовете, тя изследва произхода на митовете, тяхното значение и развитие.
Митовете, преди всичко, са разкази (μυθος на гръцки означава „разказ”), често пъти в поетична форма, за легендарните деяния на герои в най-стари времена.
За древните народи разказите за приключенията на боговете и героите са давали отговор на въпроси, свързани с възникването на света и появата на човека, неговата съдба, дават обяснение на някои природни явления, на преходността на нещата и живота.
Всички народи са създали легенди от този тип, които често много си приличат.

Mитовете са също така отражение на правилата, на ценностите и на надеждите на едно общество. Митът е един вид идеология.
Филмите, телевизията, рекламите и литературата използват езика на митовете и на свой ред създават съвременни митове.
Киното, например, е произвело голямо количество митове:
Дракула, Кинг Конг, Рудолфо Валентино, Мерилин Монро.
Няма значение „реалният” живот на тези актьори, от значение е само техният живот на големия екран.
Те не са вече личности, а олицетворение на стойностите на обществото, което ги е създало.

Един предмет също може да се превърне в „мит”. Това, което е от значение, е стойността му като символ.
Ако искате да научите повече за митовете ще постна тук примерни митове! Следете това мнение за промени!


Гръцката митология

Една от основните характеристики на древногръцката митология е нейният политеизъм — наличието на много богове.
Друга характерна особеност за нея е, че тя е антропоморфна — древните гърци си представят боговете в човешки вид, с човешки черти, начин на поведение и пр.
Древногръцките божества са почитани наравно в цяла Гърция, но култовите практики са били различни за различните места. По този начин митовете, които се разказват за тях са различни и имат много различни версии.

[TheBeast]

Още само един съвет от мен ако искате ме слушайте ако искате не слушайте...няма значение..Така...
:::
За един колктивен разказ е много важно синхрона между отделните писатели.Не всеки да тръгне в различна посока и да се загуби динамичността на разказа.Трябва "колективът"които пише определна история да координира действията си и да казва идеите си преди писане на нов раздел от историята.
Друго хубаво нещо е да се разкаже малко по-подробно разказа(Но не чак много подробно защото увърта читателя и го кара да зареже каквото е чел)-Нещо от рода"Колонизатора имаше във всяка каюта-4 легла едно над друго,санитарен възел и т.н..."
Но НЕ да се обяснява какво има на самото легло или нещо от сорта.
И също..Не огромен по-обем разказ-забелязъл съм читетеля,че обича кратко и съдаржателно разказче което да го заинтригува и да го държи в напрежение...
:::
Ако има нещо още тука ще го добавям...

[Kamen_G]

Съществата в различните митологии:

Фей- Скандинавска митолигия
нямам инфо за тях, някой да напише

Елфите- Скандинавска митолигия

В скандинавската митология елфите са приказни същества, духове,
предимно горски. Според легендите елфите са предимно с благ характер, но имат проявление и като лукави, горди и тъмни елфи. В съвременната литература образът на елфите се използва във фентъзи романите, като създател на визуализация в представата ни за тях се счита Дж. Р. Р. Толкин, който ги представя като стройни, високи, красиви създания (предимно руси) с благ характер, чието оръжие е лъкът. Мразят се взаимно с джуджетата.



Гномове- Скандинавска митолигия

Гномовете са малки духчета от природна материя, създадени на земята от Великия Бог Дух специално, за да се грижат за растителния и животински свят в отдалечените провинциални райони. Те могат да правят много неща като да намират ранени или умиращи животни, на които те се чустват отговорни да помогнат. Заради тази им любов всички горски животни са техни приятели, готови да помогнат винаги и по всяко време. Ако видите гном, той най-вероятно ще язди на гърба на заек, ще лети на ястреб или ще седи в рогата на елена.

Дали гномовете са реалност или просто игра на въображението? Да, те са точно това което има нужда да бъдат.

Гномове, които правят къщите си в хралупите на дърветата или в пънове под земята са най-разпространените из гората. Много отдавна те са били безкрайно много, но поради земеделски и екологични промени заедно с горите са се стопили и популациите от гномове.
По-късно на много места по света, някои семейства гномове могат да бъдат намерени да живеят в къщите на хората. Това често ставало чрез негласни споразумения и е било от полза и за хората и за гномовете.

Думата гном, сама по себе си произхожда от древно-немски език и буквално преведена означава "стопанин на дома" или "домашен дух".В силно отдалечените и уединени фермерски райони тези "стопани на дома" често са живеели в плевните и оборите, където ако са били третирани добре са наглеждали добитъка и посевите. Друг вариант на тяхното име е"поставям на мястото му" или "домакинствам - със или без престилка". Тъжно, но за съжаление вече е мъчно да се намерят семейства гномове които да ощастливяват и нашите домакинства днес.

Повечето гномове живеели в големи, шумни семейни групи, заедно с много поколения лели, чичовци, братовчеди и внуци. Те винаги са имали приятелски взаимоотношения, които са продължавали векове наред. Заедно с приятелите си те са имали и домашни любимци. Мишки и хамстери са техните любимци, точно както са кучетата и котките за хората.


Трол- Скандинавска митолигия

Тролът е чудовище в скандинавските народни поверия. Троловете са свръхестествени същества подобни на великани и обикновенно враждебно настроени към хората. Също така се смята, че троловете били от камък, с очи от диаманти, похапващи хора, но основното им меню било също камъни.

[Kamen_G]

ТОВА Е ДРЕВНОГРЪЦКАТА МИТОЛОГИЯ- всички създания, които ви интересуват! Можете да се възползвате от повечето от тях, както грифоните ги има в някои истории и велики книги! Вие си знаете, просто съм търсил неща и съм редактирал така че да е достъпно и ясно! Приятно четене, хем е интересно хем полезно:


Аргус- древногръцка митология
Аргус в древногръцката митология е стоок пазач великан, който никога не затварял всичките си очи. Син на Гея. Цялото му тяло било покрито с очи, част от които винаги бодърствали (едновременно били затворени само две от очите му). Първоначално олицетворявал звездното небе. След смъртта му, Хера поставила очите му на опашката на пауна.


Балий и Ксант- древногръцка митология

Балий и Ксант в древногръцката митология са двата безсмъртни говорящи коня на Посейдон, деца на харпията Подагра и на Зевс (или Зефир). Посейдон дал Балий и брат му Ксант като сватбен дар на Пелей и Тетида. По време на Троянската война те управлявали колесницата на сина на Пелей - Ахил. Той ги дал назаем на своя приятел Патрокъл, който скоро след това бил убит. Когато Ахил ги упрекнал, че са допуснали да бъде убит приятеля му, Ксант му отговорил, че боговете са го убили и скоро ще убият и Ахил.


Грифон- древногръцка митология

Грифоните представляват "чудовищни птици с глава на орел и тяло на лъв". Очите им имат златист оттенък. Главата им по размери напомня глава на вълк с огромен застрашителен клюн. Грифоните са "кучетата на Зевс". Те са впрегнати и в колесницата на Немезида- богинята на отмъщението и символизират бързото възмездие, което би сполеляло всеки, извършил престпление. Малко магически същества са били изобразявани в толкова противоречива светлина, колкото Грифоните, бащата на благородния хипогриф. Хибридното чудовище, обединяващо глава, крила и нокти на орел с тяло на лъв, грифонът бил смятан за царствен и смел, зъл и алчен, непорочен и сатанински. Грифоните (от гръцката дума дума "гипос" -"кръв" и персийската "гирифтен"-"сграпчвам") се появяват на изображения отпреди пет хиляди години. В по-късните истории се разказва, че обичали конско месо. Също като базилска и еднорога, легендарният грифон може би се основава на истинско животно. Един от кандидатите за първообраз е лешоядът, обитаващ европейските и азиатските планини. Друга теория предполага, че легендите за грифон са възникнали като обяснение на фосилните останки от тайнствени същества с гърбав клюн, откливани в златоносните области на пустинята Гоби, откъдето произлезли и сториите за техните златни съкровища. Днес ни е известно, че това същество е протоцератосът, близо двуметров динозавър с папагалски клюн и гребен на шията, който можел да бъде сбъркан с крила. Комбинацията от царствената сила и благородство на лъва с бързината и зрението на орела направили грифона идеален символ за аристократичните гербове. Най-древните са открити в светилища и гробници в Египет и Персия, което предполага, че това същество първоначално е било вид на дух пазител. Гръцкият пътешественик и поет Аристей, който твори от около 675 г. пр. н.е., пръв описва родината и поведението на грифона. Обединявайки истории, разказани му от евразийските номади, той съобщава, че грифоните били свирепи, трупащи златни съкровища същества, обитаващи пустините и планините на Монголия. Техните гнезда били направени от чисто злато и се издигали високо в планините, откъдето съществата имали отличен изглед надолу. Използват се в жанра фентъзи.

Горгони- древногръцка митология

Горгони в древногръцката митология са трите сестри - Стено, Евриала и Медуза. Те били крилати жени-чудовища, които имали змии, вместо коси. Погледът на Горгоните превръщал всичко живо в камък. Дъщери са на морското божество Форкис и неговата сестра Кето. Сестри са на Грайите, дракона Ладон и Хесперидите. От трите Горгони единствената смъртна е Медуза и тя е убита от Персей. Те обитавали океана, редом с хесперидите. В началото горгоните били прекрасни девойки, но Атина завидяла на хубостта им и по нейна идея били пратени на запад. Там постепенно започнали да се променят - порастнали им златни крила, ръцете им станали медни, а в косите им се появили змии. Но и това не удовлетворило завистливата Атина. За убийството на смъртната Медуза тя избрала Персей, който с помощта на боговете се справил със задачата.

Ехидна- древногръцка митология

Ехидна е полу-жена, полу-змия, отличаваща се със сила и бързина. Дъщеря на Форкис и Кето или на Тартар и Гея, а според Хезиод на Хризаор и океанидата Калироя. От нейния брак с Тифон са се родили много чудовища - Химера, Лернейската хидра, кучетата близнаци Цербер, Орфо и Сфинкса в Тива . Въпреки разпространеното схващане, че Ехидна, майката на тези чудовища също е ужасна на вид, тя е била много красива жена, но от кръста надолу е била змия. Убита от Аргус докато спяла.


Емпуса- древногръцка митология


това как го открих, просто не питаите! много малко има за емпузите!

Емпуса, емпуза (Empousa) е нощен демон, едно от чудовищата, което обитава Царството на мъртвите. Древните гърци и траки описват емпусите като „лукави и кръвожадни” подвижници на Хадес. По-точно те са от обкръжението на Хеката, нейни деца. Появяват се нощем, когато изгрява Луната, във вид на ужасяващо чудовище. Тялото им е на получовек – полузмия върху магарешки задни крака. Емпусите имат остри рога на челото, остри зъби, много дълга змийска опашка. С тази спираловидно навита опашка те летели. На магарешките си копита те носели бронзови сандали (като майка си Хеката, за разлика от Афродита, която носела златни сандали). Емпусите са необичайни и страшни както по външен вид, така и по агресивното си поведение митични чудовища. Те са описани като „кръвопийци” и като невъобразимо жестоки демони. Подобно на вампирите, те пият човешка кръв и затова понякога се явяват на мъжете във вид на красива жена, предлагаща своята любов. След като насители своя глад за кръв, те изяждали и още треперящите тела на жертвата. Магарешките крака са неслучаен елемент от техния уродлив образ, тъй като магарето символизира разврат и жестокост. Освен в красиви, съблазнителни и ненаситни жени демони, Емпусите можели да се превръщат и в крави. Емпуси се наричат така също и стари и уродливи жени (сравни Баба Яга в славянския приказен фолклор).


Иксион- древногръцка митология

Иксион в древногръцката митология е лапит. Цар е на лапитите в Тесалия. Син на Флегий и брат на Коронида. Баща е на Пиритой. Преди да се ожени за дъщерята на цар Деионей, Диа, той обещал на баща й богати дарове. Но когато по-късно баща й дошъл да ги получи, Иксион го убил. Заради това престъпление, го нападнала богиня на безумието и той полудял. Нито бог, нито човек искал да го очисти от престъплението. На края над него се смилил Зевс и го очистил, но Иксион се влюбил в Хера. Зевс пресъздал нейния образ под вид на облак, познат като Нефела. От съюза с Иксион се родили кентаврите. Зевс привързал Иксион към вечно въртящо се колело (според много митове-огнено колело) и го хвърлил на небето (Аполодор epit. I 20). Според друг вариант, Зевс обрекъл привързания към колелото Иксион на вечни мъки в Тартар. Историята на Иксион е разказана от Диодор, Пиндар, Виргилий в "Георгики" 4 и "Енеида" 6, и от Овидий в "Метаморфози" 12. Някои изследователи свързват огненото колело със слънчевия диск.

Кентаврите- древногръцка митология



Кентавър, фриз от Партенона

Кентаврите в древногръцката митология са полухора-полуконе. Според Омир са старо планинско тесалийско племе с огромна сила и сурови нрави, олицетворение на страшната мощ на спускащите се от високо планински води. Обитават трудно достъпни планини и непроходими гори. Едва след Омир са изобразявани като полухора-полуконе. Имат глава и торс на човек, но тяло на кон. Повечето са деца на Иксион и Нефела. Кентаврите живеели в гората Пелион и воювали със своите съседи лапитите. Първопричина за войната бил опитът им да отвлекат в деня на сватбата с царя на лапитите — Хиподамия. Младоженецът бил също син на Иксион. Войната между братовчедите — кентаври и лапити е изобразена на един от барелефите на Партенона. Също както титаномахията (битката между Титаните и Олимпийските богове), така и битката между кентаврите и лапитите е битка между цивилизацията и варварството.

Кентаврите били известни със своя буен нрав, невъздържаност и негостоприемство. Подчинявали са се на животинските си страсти. Най-известните в митологията кентаври - изключение от тази обща характеристика — са Хирон и Фол — приятели на Херкулес. Прочути са със своята мъдрост и доброта. Кентавърът Хирон е син на Хронос и една от океанидите. След като е ранен по невнимание от Херкулес и изпитва ужасни болки от раната, той отстъпва безсмъртието си на Прометей. Понякога в митовете, кентаврите са представени като учители на някои от древногръцките герои като Язон и Ахил. Друг от кентаврите, в спор за Деянира, убива героя Херкулес.

Титаномахия
Титаномахия в древногръцката митология се нарича войната между Титаните и Олимпийските богове. Позната е също и под името Битката на Титаните.

Титаните били водени от Кронос и включвали: Койос, Криос, Хиперион, Япет, Атлас, Менетей(синът на Япет и Климена). Олимпийските богове били предвождани от Зевс и включвали: Хестия, Деметра, Хера, Хадес, Посейдон, Хекатонхейрите, Гигантите и Циклопите. На тяхна страна бил и Прометей, както и океанидата Стикс, заедно с децата си Нике, Сила и Мощ .

След 10-годишна война, Олимпийците победили. Разделили владенията помежду си - владетел на въздуха и небето станал Зевс, на морето и всички води Посейдон, а на подземното царство Хадес. Земята станала общо владение на всички богове. Победените Титани били затворени в Тартар. Въпреки, че по време на войната Океан и титанидите: Тея, Рея, Темида, Мнемозина, Феба, и Тетия) останали неутрални, не били наказани от Зевс. Хекатонхейрите станали стражи пред вратите на Тартар, за да пазят затворените Титани. Зевс оставил на Олимп децата на Стикс, Нике направил своя неделима спътница, а на самата Стикс оказал небивалата чест - безсмъртните да се кълнат във водите й. Оттогава тази клетва е най-вярната от клетвите и договорите били ненарушими. Титанът Атлас бил наказан да крепи небето.

Керинейската кошута- древногръцка митология

Керинейската кошута е необикновено красива кошута от древногръцката митология, изпратена от Артемида за наказание на хората. Свързана е с четвъртия подвиг на Херкулес. Задачата била да я докара жива до Микена. Керинейската кошута опустошавала нивите. Имала златни рога и медни крака. Цяла година я гонил Херкулес, но кошутата бягала като стрела. Стигнал е чак в Аркадия и я уцелил с една от своите стрели.


Медуза- древногръцка митология


Картина на Горгона Медуза

Медуза е една от горгоните — митично създание от древногръцката митология, способно да вкаменява с поглед. Вместо коси има змии. Считало се, че е най-страшната и единствена смъртна от горгоните. Горгоните са трите дъщери на морските чудовища Форкис и Кето. Убита е от Персей, а от кръвта й се родил крилатият Пегас.


Легендата
Когато Персей получил задачата да намери Горгоните, Зевс пратил при него своя вестител Хермес да му обясни, че от трите горгони само едната е смъртна, но затова пък е надарена със страшна сила. Никой смъртен още не е оцелял след като се е бил с горгона, защото те вкаменявали всеки, дръзнал да ги погледне. Къде точно живеели, Хермес не знаел. По съвет на боговете Персей се отправил на Запад, за да намери грайите — сестрите на горгоните (също дъщери на Форкис и Кето). Трите грайи имали общо едно око и един зъб. Персей им взел окото с изненада и ги заплашил, че ако не му кажат къде може да намери горгоните, няма да им го върне. Пред тази заплаха те му казали, че живеят на остров и му показали посоката. Островът обаче бил далеч и дори силните мишци на Персей не били достатъчни, за да се добере до там с лодка. Видели го нереидите — морските нимфи. Съжалили го и решили да му помогнат. Подарили му шлем, който да го направи невидим, крилати сандали и чанта, приемаща формата на това, което се сложи в нея. Обул Персей крилатите сандали, сложил шлема-невидимка и мигом достигнал острова. Там, гледайки отраженията им в щита си, за да не го превърнат в камък, той видял спящите горгони, но не знаел коя е Медуза. Напразно се реел във въздуха, чудейки се какво да прави. Видели терзанията му боговете и скоро се чул гласа на Хермес, който му подсказвал към коя от горгоните да се насочи. Персей се стрелнал бързо към нея; отрязъл й главата и я сложил в торбата, която мигом приела формата й. От бликналата кръв на Медуза излязъл ослепително белия Пегас, а след него и Хризаор. Скоро другите две горгони се събудили, но от Персей нямало и следа. Но дори вълшебния плат, от който била направена чантата му, не помогнал и капките кръв от отрязаната глава на Медуза капели по пясъка под него и от тях изниквали змейове. Самата Атина — богинята на войната — украсила щита си с главата на Медуза. Когато богът-лечител Асклепий натрупал достатъчно опит, Атина му дала от кръвта на Медуза. Кръвта от лявата част на Медуза носела смърт, а тази от дясната й страна Асклепий използвал за лекарство.


Минотавърът- древногръцка митология


Битката на Тезей с Минотавъра

Минотавърът е древногръцката митология е чудовище -получовек-полубик. Наричал се е Астерий или Астерион ("звезден") и е живял на остров Крит. Обитавал е подземен лабиринт, построен от Дедал. Принасяли са му в жертва на всеки девет години седем младежи и девойки, изпратени от атиняните като изкупление за убийството на сина на цар Минос в Атика. Минотавър (гр. означава "бикът на Минос").


Легендата
Преди Минос да стане цар, той помолил Посейдон да му даде знак, че той, а не брат му ще заеме престола. Посейдон му изпратил бял бик, който Минос да принесе в жертва на бога. Когато обаче Минос видял великолепния бял бик, излязъл от водата, решил вместо него да принесе в жертва друг бик, надявайки се, че Посейдон няма да види разликата, а изпратения от бога да запази за себе си. Когато разбрал за измамата, Посейдон побеснял и направил така, че Пасифея, съпругата на Минос, да полудее и да се влюби в бик. Пасифея отишла при Дедал за помощ, да й даде съвет как да задоволи страстта си. Той построил куха дървена крава, покрита с волска кожа, в която Пасифея трябвало да се скрие и да позволи на бика да я обладае. Резулатът от този съюз бил Минотавъра. Според някои митовете, Минотавъра бил Критския бик, който Херкулес трябвало да победи и занесе в Микена (седмия подвиг на Херкулес). Минотавърът бил свирепо същество и след съвет от Делфийския оракул, Дедал построил гигантски лабиринт, в който да бъде затворен бика. Лабиринтът се намирал под двореца на Минос в Кносос.

Синът на Минос, Андрогей бил убит от атиняните, които му завидяли за победите на Панатинските игри. За да отмъсти за сина си, Минос повел война и спечелил. Волята му била седем атински младежи и девойки да бъдат изпращани на всеки девет години в двореца му и там да бъдат давани като жертва на Минотавъра. На третото изпращане, Тезей доброволно пожелал да бъде изпратен при чудовището. Ариадна, дъщерята на Минос се влюбила в Тезей и му помогнала да излезе от лабиринта като му дала кълбо прежда, с което той маркирал пътя си и успял да намери пътя обратно. Тезей убил Минотавъра с магически меч, даден му пак от Ариадна и извел останалите атински младежи вън от Лабиринта.

Минос, ядосан, че Тезей и избягал, затворил Дедал и сина му- Икар в Лабиринта. Те успели да избягат като си построили крила, но Икар се издигнал прекалено високо и крилата му се разтопили, а той загинал.

Понякога Минотавърът е представен като бик с човешки торс, като бичи вариант на кентаврите.


Интерпретация

Битката на Тезей с МинотавъраБорбата между Тезей и Минотавъра е често представян сюжет в древногръцкото изкуство. Кносовска дидрахма представя от едната страна лабиринта, а от другата Минотавъра, заобиколен в полукръг от малки топки, вероятно представящи звезди (името на Минотавъра е Астерий "звезден").

Останките на двореца на Минос в Кносос са открити, но лабиринта все още не е. Огромния брой стаи, стълби и коридори в двореца кара архиолозите да мислят, че може би самият дворец е бил основа на мита за лабиринта.

Някои митолози смятат, че Минотавъра е олицетворение на слънцето и гръцка вариация на божествата Баал-Молох на финикийците. Убийството на Минотавъра от Тезей в този случай означава победа на гръцката цивилизация.

Според A. Б. Кук, Минос и Минотавъра са различни форми на един и същи персонаж, представящ слънчевия бог Зевс на критяните, които изобразяват слънцето като бик.

Политическата интерпретация на мита е, че гърците се освобождават от данъците и власта на Крит.


Орфо- древногръцка митология


Орфо в древногръцката митология е двуглаво куче. Било собственост на великана Герион. Орфо и неговия господар Евритион, охранявали стадата на Герион. Херкулес убил Орфо, Евритион и Герион, преди да открадне стадата за да изпълни своя десети подвиг. Орфо е дете на Ехидна и Тифон. Негови братя и сестри са Химера, Цербер, Лернейската хидра, Ладон, и понякога Сфинкса и Немейския лъв. Поради разликата в митовете, някъде той е споменаван като баща на Сфинкса и Немейския лъв от Химера или Ехидна.


Пандора- древногръцка митология
Пандора (от гръцки — надарена с всичко) е героиня от древногръцката митология — изкуствено създадена смъртна жена.

Според легендата Зевс, разгневен от Прометей за това, че е дал огъня на хората, решил да им отмъсти. Хефест създал от пръст и вода жена (а според други митове я изковал). Афродита дала неземна красота, а Хера — ум, хитрост и красноречие. И другите богове също я надарили. Отук и идва името й — Пандора — надарена с всичко.

Зевс дал Пандора за жена на титана Епиметей. На сватбата им подарил затворена кутия, в която били заключени всички хорски пороци, беди, нещастия и болести. Когато любопитната Пандора я отворила, всички заключени нещастия, от които страда сега човечеството, се разнесли по Земята. Само надеждата останала на дъното на съда, защото така пожелал Зевс.

Оттук идва и значението на израза „кутия на Пандора”. Разбира се като източник на беди.


Пегас- древногръцка митология


Пегас (от гр. - извор) е митичния белоснежен и прекрасен крилат кон, който се ражда заедно с Хризаор от кръвта на горгоната Медуза, когато Персей й отсякъл главата. Името му значи извор, според легендите защото където тропнел с копито, бликал извор. Живеел в гората Хеликон в Беотия. Пегас, също както и еднорога, може да бъде воден само със златни юзди. След раждането си, Пегас се качил на Олимп и там той доставял гръм и мълнии за Зевс (Hes. Theog. 280-286). Според други митове, боговете подарили Пегас на Белерофонт (Pind. O1. XIII 63 ). Укротен е от героя Белерофонт със златните юзди, които му дава Атина Палада. С нейна помощ Белерофонт сразява от въздуха чудовището Химера. После се опитва с него да стигне до боговете на Олимп, но Зевс подлудява Пегас и безсмъртния кон изхвърля от гърба си ездача. С удар на копитото си открива в планината на музите Хеликон, извора Хипокрене (гр. „конски извор”), който съществува и до днес под името Кирио Пилади („студен кладенец”) и извора Пейрене в Коринт. Свързан е с култа и планината на музите, за това след древността става символ на поетическо вдъхновение



Плеядите- древногръцка митология

Плеядите в древногръцка митология са седемте дъщери на титана Атлант и океанидата Плейона.
Всички сестри се свързали с боговете с изключение на Меропа, която станала жена на Сизиф. Плеядите били преследвали от ловеца Орион , докато Зевс не ги превърнал в гълъби за да ги спаси. После ги възнесъл на небето във вид на съзвездие. Шест звезди от този звезден куп светят ярко, а седмата - Меропа почти не се вижда. Според легендата тя свети по-слабо, защото сестрите й се срамували, че тя се омъжила за смъртен.

Алкиона (любимата на Посейдон и майка на прочутия с богатството си беотийски цар Хирией,
Меропа, съпруга на Сизиф
Келено (любима на Посейдон, която ражда сина му Лик),
Електра (родила от брака със Зевс Дардан, основателя на царската династия в Троя) и Ясион
Стеропа (или Астеропа ("мълния") е майка на на Oenomaus от Арес.
Тайгета е майката на Лакедемон от Зевс.
Майя -най-възрастната от Плеядите, майката на Хермес от Зевс


Електра в древногръцката митология е име на няколко женски образа:

Дъщерята на Океан и Тетида, майка на Дардан, Ясион и Хармония, от Зевс.
Плеяда или океанида, майка на Ирида и на Харпиите от Тавмант.
Дъщерята на Агамемнон и Клитеместра. В "Илиада" Електра се нарича Лаодика.
Дъщеря на Хелиос и Рода.

Според историята, Електра (дъщерята на Агамемнон и Клитеместра) не била в Микена когато нейния баща, цар Агамемнон се върнал от Троянската война и бил убит от Егисф, любовника на майка й, и/или от нея самата. Те двамaта убили и Касандра, пророчицата на Троя, трофей на Агамемнон от войната. Според Пиндар (Пития, xi. 25), Орест бил спасен от своята стара дойка или от Електра, и израстнал във Фокида, където го отгледал Цар Строфий-който бил женен за лелята на Орест - Анаксибия. Там и възникнала дружбата му със сина на Строфий -Пилад, за когото Електра по-късно се омъжва.


От произведенията на древната гръцка литература, Електра е най-ярко изобразена в втората част на трилогията "Орестия" на Есхил и в едноименните трагедии на Софокъл и Еврипид. При известни оттенъци на събитията образът на Електра при атинските трагици V в. Пр.Хр. се явява като погълната от жажда за мъст на убийците на Агамемнон и страстното очакване на появата на Орест, който може да отмъсти. Когато станал на дванадесет години, Орест получил от делфийския оракул призив да отмъсти за смъртта на баща си. Според Есхил, той срещнал сестра си Електра на гроба на Агамемнон и те заедно решили как да отмъсти Орест. Срещата на Електра и Орест, според предаденото от Софокъл и Еврипид е една от най-вълнуващите сцени в атинската трагедия. Електра активно го подбужа към отмъщение, както от чувството си на дълг към баща си, така и от омраза към възцарилия се в Микена Егисф, който се държи към Електра като с робиня и не й позволява да се омъжи, опасявайки се от раждането на отмъстител. При Еврипид тя е омъжена насилствено за прост селянин. Егисф е убит по време на жертвоприношение, на което допуска чуждоземци. Електра помага на брат си в майцеубийството. Благодарение на благородството на мъжа й, нейния брак се оказва фиктивен и не е препятствие тя да се омъжи за Пилад (приятеля на Орест).

Мая (или Меа), в древногръцката митология е най-голямата от Плеядите, седемте дъщери на Атлас и Плейона. Тя и сестрите и да са родени в планината Килен в Аркадия и са наричани богини на планината. Мая е най-възрастната, най-красивата и най-срамежливата.

В пещера в Килен, Мая ражда от Зевс сина си Хермес. Историята е разказана в Омировия химн за Хермес.

След като ражда детето, тя го завива с одеяла и го оставя да спи. Бързорастящото пеленаче изпълзява към Тесалия, където под мрака на своя първи ден, той открадва от Аполон добитък и намира лира. Мая отказва да повярва на Аполон, когато той нарича Хермес крадец и Зевс заема страната на Аполон. В крайна сметка Аполон заменя добитъка за лирата.

Мая е отгледала и Аркад (син на Зевс от нимфата Калипсо), за да го спаси от Хера, която превърнала неговата майка в мечка.

В древноримската митология това е името на богинята покровителка на земята. Принасяли й жертви на 1 май и оттук дошло името на месец май в римския календар.


Полифем- древногръцка митология

Полифем в древногръцката митология е един от циклопите, син на Посейдон и нимфата Туза. Влюбил се в нереидата Галатея и от ревност убил нейният любим Акид. Според Омир затворил в пещерата, в която живеел със стадото си, Одисей и неговите спътници. След като го напил с вино Одисей го ослепил с железен прът и заедно със неговите другари избягали от пещерата, като се завързали под коремите на овцете и по този начин Полифем не ги открил.

Един от аргонавтите също се казва Полифем.

Аргонавтите (гр.: Αργωναύτες) са герои от древногръцката митология, предвождани от Язон, които с кораба „Арго” (от където идва името им) предприемат поход до Колхида (днес в Западна Грузия) и донасят Златното руно в гр. Йолкос (днес Волос в област Тесалия). Описват се като изключително предани и безстрашни. Най-известните аргонавти са:

Адмет
Акаст
Арг
Бут
Девкалион -син на критския цар Минос. Участва е калидонския лов и похода на аргонавтите. Баща е на Идиоменей, водача на критяните в Троянската война.
Евриал
Еврит -син на Хермес.
Ефем
Зет
Идмон-син на Аполон, прорицател
Ифит
Йолай
Лаерт
Мелеагър -Участник в калидонския лов и похода на аргонавтите. Син на царя на Калидония. Според някои митове той убива колхидския цар Ет.
Менетей
Мопс
Орфей
Пелей
Полифем
Теламон
Филоклет
Херкулес
Язон



Сфинкс- древногръцка митология


Сфинксът изображение на легнал лъв с човешка глава, първоначално създаден от египтяните от Старото царство. По-късно сфинксът е включен в гръцката митология под името Σφιγξ, „удушвач”.
Сфинксът в древногръцката митология е чудовище, дете на Тифон и Ехидна. Той има лице и гърди като жена, тяло на лъв и крила на птица. Живеел е в гората, близо до град Тива. Той задавал на всеки преминаващ въпроса: „Кое е това същество, което сутрин върви на 4 крака, денем на 2, а вечер на 3?” и който не отговарял вярно, бивал убит. Много хора загинали така, включително и сина на цар Креонт. Съкрушеният от мъка цар обявил, че ще даде ръката на дъщеря си Йокаста на този, който отърве града от това чудовище. Със задачата се справил Едип. Отговорът бил човек в трите фази на своето развитие - като е бебе ходи на 4 крака, като е в зряла възраст-на два, а като остарее си помага с бастун. Побеснелият сфинкс скочил в пропастта и умрял. Този мит обаче е по-късната версия на първоначалния, в който се казва, че чудовището се наричало Фикс. Живеело в гората Фикион, в Беотия. Нейни родители, според Хезиод, били Орфо и Ехидна. Името Сфинкс възникнало по-късно, може би от близостта с глагола σφινγω -удушавам, а самия образ-под малоазийско влияние е придобил вида на полужена-полулъвица. Древната Фикс била свирепо чудовище, което било победено от Едип (отново), но в жестока битка с оръжие в ръка. В сатирата на Есхил "Сфинкс", самият Сфикнс е поставен в положение да отгатва загадка на Силен. Той го попитал какво държи в ръка-живо или мъртво същество. Тъй като обаче Силен държал в ръката си врабче, чиято шия можел да прекърши във всеки един момент, Сфинкса нямал шанс да даде верен отговор и трябвало да признае поражението си



Тифон- древногръцка митология

Тифон, наричан още Титон или Тайфун в древногръцката митология е стоглав дракон, дете на Гея и Тартар. Тифон е брат на Ехидна. По времето на битката между боговете от Олимп и Титаните, Гея родила Тифон, за да отмъсти на Зевс за разправата с нейните деца. Боговете били ужасени от него, но Зевс все пак решил да се бие с дракона. Въпреки, че го победил, не било по силите му да го убие и затова боговете го низвергнали в мрачната бездна Тартар.



Драконите- древногръцка митология и други митологии, общо същество


Драконите от векове са символи на Силата и Мистерията. Описани са в хиляди легенди, както на Изток, така и на Запад. У нас са по-известни като Змейове - кръвожадни и огнено-дишащи митични същества. Тяхната зла воля и свирепост всяват смут и безропотно подчинение у всички. Докато не се появи Безстрашният Юнак и надвие Змея за радост и щастие на всички.

Далекоизточните дракони
На Изток обаче е точно обратното - могъщият звяр е легендарно прочут със своята Доброжелателност, Интелегентност и Щедрост. Драконът се е превърнал в емблема на Източно-Азиатските култури. Факт е, че китайците навсякъде по света са известни като предани "потомци на Дракона". Приема се, че Азиатският Дракон, наричан от китайците lung, произхожда от Китай.

Известни са няколко различни вида Китайски Дракона:

Рогатият Дракон се счита за най-силният.
Небесният Дракон поддържа Небесата и е защитник на Боговете.
Земният Дракон властва над цялата Земя.
Свещенният Дракон контролира ветровете и дъжда.
Съкровищният Дракон е пазач на ценните метали и скъпоценните камъни.
Крилатият Дракон е единствен имащ крила.
Спиралният Дракон живее в моретата и океаните.
Жълтият Дракон е известен с висока образованост и широки познания.


Фениксът- древногръцка митология


Фениксът е митологична огнена птица, която за древните египтяни била свещена. За него се казва, че живее 500, 1461 или 12594 години. Той е мъжка птица с красиви златни и червени пера. В края на своя живот фениксът се вгражда в гнездо от канелено-кафеви клонки, които после той запалва. Птицата и гнездото горят пламенно, а после стават на пепел, от която се ражда новия феникс. Той балсамира пепелта на стария феникс в яйце от смирна и го занася в Хелиополис (на гръцки градът на Слънцето), намиращ се в Египет.

Фениксът присъства като образ и в други митологии; въпреки, че той е представен по различен начин, той става популярен в раннохристиянското изкуство и литература като символ на прераждането, на безсмъртността и на задгробния живот.

Фениксът се свързва със слънцето и боговете на слънцето, като например древноегипетския бог Ра и древногръцкия бог Аполон.

Гърците твърдят, че фениксът живее в Арабия, близо до един кладенец. Сутринта той се окъпва в кладенеца, а богът на слънцето Аполон спира своята колесница (слънцето), за да го слуша.

В Шекспировата пиеса Бурята, този мит се споменава тук:

А в Арабия
има едно дърво, на феникса трона; един феникс
в този час царува там.
-(III.III.28)

За древните египтяни образът на феникса е близък до този на чаплата, но древните гърци и римляни го оприличават на паун или орел.


Химера - древногръцка митология


Химера е древно чудовище от гръцката митология. Най-ранният извор по този въпрос, поетът Омир, съобщава, че Химера (на гръцки означава „млада коза”) „била огнедишащ звяр, с лъвска глава, опашка на дракон, с туловище козе, яростна бълваща струя голяма от огън разпален”. Хезиод, който пише век по-късно, се съгласява, че тя била страховито създание и я прави още по-свирепа, като добавя още две глави (козя и змийска). Където и да идела (а тя ходела навсякъде, където поиска), Химера опустошавала всичко и разкъсвала хора и зверове. Според легендата, Химера е била родена от чудовищата Тифон и Ехидна. Като малко била любимо животно на царя на Кария, древна страна в днешна Турция. Тъй като обаче не можели да я усмиряват, скоро тя нападнала съседна Лакия. Бълвайки огън и дим, изгаряйки всичко по пътя си и отнасяйки жени, деца и добитък, Химера била непобедима. Бащата на Химера, Тифон бил един от най-свирепите и грамадни великани великани в гръцката митология. Майката на Химера, Ехидна била много красива (поне от кръста нагоре) и приличала малко на мъжа си Тифон.

Химера има глава на лъв, тяло на козел и опашка на змия. Според други митове и имала 3 глави — на лъв, козел и змия — всяка от които е бълвала огън, а тялото в началото е на лъв, по средата на козел, а в края — на змия. Смята се, че е Химера е живяла близо до днешния град Кемер — на около 60 км от Анталия, Турция. Според една от версиите Химера е майка на Сфинкс и Немейския лъв от брат си Орфо. Химера е била убита със стрела от героя Белерофонт, който бил на своя летящ кон Пегас. Митове за Химера има в "Библиотека" на Аполодор 9кн.1), "Енеида" на Вергилий (кн.6), Омировата "Илиада" (кн.6), "Метаморфози" на Овидий (кн.4)4) и "Теогония" на Хезиод.

В преносен смисъл химера означава „невъзможно желание, фантазия”. В скулптурата химера се наричат фантастичните чудовища.



Хирон - древногръцка митология

Хирон (гр. Χείρων) в древногръцката митология е мъдър кентавър, син на Кронос и океанидата Филира (Apollod. I 2, 4), които встъпили в брак тайно от Рея. Хирон се родил полу-кон, полу-човек, тъй като Кронос, настигнат от Рея, приел вид на кон (Apoll. Rhod. II 1231 - 1241). След като видял ужасното си дете, поискала боговете да я превърнат в каквото и да е, само да е далеч от детето си. Превърнали я в липа. След като останал сам и изоставен (баща му се върнал при жена си) в гората Пелион, Хирон че отдал на учение. Натрупал много знания, научил се да свири изкусно на лира, както и изучил целебните свойства на билките. Счита се, че Хирон е първия астролог. Живеел в пещера в Тесалия, където приемал и обучавал своите ученици. Хирон (както и Фол), за разликата от другите кентаври се отличавали с мъдрост и добронамереност и се явили възпитатели на много от героите (Тезей, Язон, Ахил, Орфей); както и на близнаците Аполон и Артемида; той е обучил на в лечителското изкуство и Асклепий. Името на Хирон показва изкусна ръка (гр.χερι, "ръка"). При битката на Херкулес с кентаврите, Хирон случайно е уцелен от напоените с отровата на Лернейската хидра стрели на своя приятел, Херкулес. Страдайки от неизлечима рана, безсмъртният Хирон желаел смъртта и се отказал от безсмъртието си в замяна на освобождението на Прометей. (II 5, 4; тази връзка на Хирон с Прометей не е много ясна, тъй като Прометей също е безсмъртен; в по-късни митове явно това се преосмисля и при Аполодор вече се казва, че Прометей е получил безсмъртието си именно от Зевс). След смъртта си, за своите добри дела боговете го поставили на небето като съзвездието Кентавър.


Циклопът - древногръцка митология

Циклопъ

[Kamen_G]

Гоблин

Планински орк.Много зъл, проклет, жилав и издържлив.

Орк

Орките (от латински Orcus, титла на бога Плутон, цар на подземното царство) са познати в наши дни предимно от книгите на Дж. Р. Р. Толкин като раса от създания, които често са използвани от злите сили като войници.

Латинското наименование е използвано впоследствие и за подземното царство като цяло. Думата се появява по-късно в германските езици без латинското си окончание в познатата форма „орк“.

Във фолклора и в приказките на европейските народи орките са огромни антропоморфни чудивища, великани, гиганти, жестоки човекоядци.

Орките са злобни същества, известни от безсмъртните творби на английския писател Джон Роналд Руел Толкин - "Хобит", "Властелинът на пръстените", "Силмарилион" и други. Орките са създадени от първия Мрачен владетел, наричан Моргот /Мелкор/, в Севера на Средната земя. Първоначално те били елфи, отвлечени от слугите на Моргот, изтезавани и осакатени, докато се превърнали в "скверни, поробени твари"- злобна подигравка с елфите - прекрасните Чеда на Илуватар. Обратно на елфите, възвишени и красиви, орките са дребни, кривокраки, кривогледи и гърбави същества, с тъмна кожа, стърчащи от устата остри зъби. Във вълшебния свят на Толкин по подобен начин са създадени и троловете - като грозно подобие на ентите, за забавление на Мрачния владетел. Орките повече от всичко обичат да рушат и убиват, въпреки ,че ако се наложи умеят да строят и да бъдат опитни ковачи и леяри макар и далеч от класата на джуджетата, както е казано в "Хобит". Говорят варварска смесица от различни езици, като всичко изопачават по свой вкус, а говорът им е изпълнен с ругатни и грубости. Саурон, Властелинът на пръстените /първи помощник на Моргот и по-късно новият Мрачен владетел/ създава Черната реч, желаейки да я направи общ език за слугите си, но се проваля в това и единствено Назгулите я знаят в древната и форма. Но пък трябва да се отбележи ,че много от думите, разпространени сред орките през Третата епоха идват именно от Черната реч - един пример е думата "гаш" /"огън"/. Любимото оръжие на орките - ятаганът, въпреки че използват също боздугани, лъкове и брадви. Орките изключително са на страната на злото, те са използвани от Мрачния владетел като основни войскови единици и враждуват с всички други народи. Орките не понасят слънчевата светлина, предпочитат мрака на нощта или тунелите, които прокопават с голямо умение. През Третата епоха обаче, Саурон създава в Мордор особена порода орки, устойчива на слънчева светлина, по-едра и силна от съществуващите дотогава представители. Наричат я Урук-хай /от Черната реч- буквално "племе на орките"/ Основните обиталища на орките през Третата епоха на Средната земя са в Мордор, Мъгливите планини, Исенгард. Известни с имена представители на оркския род са Гришнах, Горбаг, Шаграт, Углук и други. Другите народи използват различни названия за тези неприятни същества. Всъщност "орк" е название най-близко до езика на Рохан. На Синдарин то звучи като "ирч", Друедаините използват думата "горгун" , в Черната реч названието е "урук". Елфите употребяват и думата "Гламхот" - буквално "креслива орда". В Червената книга на Западния предел често се среща и думата "гоблин", когато става дума за орките.


Голем


Голем е същество, направено от нежива материя и одухотворено от човека, съгласно юдейския фолклор. Вдъхването на живот у голема става чрез изписването на магически думи върху хартия и поставянето в устата му. Неговата „мисия“ е покорно да върши всякаква работа, която му се заръча (сходна функция у хаитянските зомби, които също робуват и не притежават дар слово и собствена воля).

Най-известният голем в европейската култура е този от едноименния роман на австриеца Густав Майринк от 1915-а. В книгата се преразказва „реалната“ история на пражкия равин Юда Льов Бен Бецалел от 16 век: той направил голем, за да има кой да брани еврейското гето от погроми, но станал свидетел на това как създанието се обърнало срещу онези, които трябвало да защитава.

Що се отнася до етимологията - той е „суровина“ (в превода на български се чете „необразувано вещество“). На съвременен иврит „голем“ означава „глупак“.

Джудже


Джудже в народното творчество е дребно на ръст човекоподобно същество, което живее в гората или в планината. Планинските джуджета прекарвали голяма част от времето си под земята, копаейки своите тунели. Прието да се смята, че джуджетата са били миньори. Всяки по-голям род разполагал със собствена мина. За предводител на род се избирало най-старото джудже. Интересно предположение е, че всички родови мини били свързани посредством тунели, като по този начин се образувал джуджешки град. Според легендите и митовете те били много привързани към златото, прехранвали се придимно с корени и месо, което получавали в замяна на злато.

Описание - твърди се, че джуджетата били ниски с големи бради (както мъжките, така и женските), тежко въоръжени - предимно с брадви и буздугани. Обличали се с тежки метални брони и масивни шлемове, трудно било да се различи кое джудже от какъв пол е.


Зомби- демоново същество


Зомби е дух, който може да даде нов живот на мъртвец, съгласно вуду (системата от религиозни вярвания и практики, типични за Антилите). По същият начин се нарича и самото съживено с магия мъртво тяло, лишено от собствена воля и използвано за целите на магьосника, който го е възкресил.

Оригиналните истории за зомбита са от мястото, където вуду е най-разпространена, Хаити. В тях от живите мъртъвци се очаквало да извършват най-тежката селскостопанска работа. Действително е установено, че чрез билки и баене, хаитянските магьосници са в състояние да докарат човек до пълно физическо и психическо оцепенение. Така или иначе, то не трае повече от няколко часа.

Допълнителното натоварване на тези легендарни същества с отрицателен смисъл се дължи главно на холивудската киноиндустрия и десетките филми за зомбита-човекоядци, зомбита-преносители на унищожителна епидемия и прочие, в които върху екзотичните вярвания се наслагват елементи от европейския фолклор (върколаци, вампири и други).


Върколак- демоново същество, славянска и обща митология


Върколак (още вълколак, влакодлак, вуколак) — в славянската митология, зъл възкръснал мъртвец или човек обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове.

Ако човек разяри лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Който мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности. Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.


Таласъм- често срещан в книгите на Стивън Кинг, но в действителност е от българския фолклор!



Таласъм (още дракос) — зъл дух, обитател на къщи и сгради, най-често изоставени. Характерен е за българския фолклор.

През деня таласъмите се крият на тавана, в избата или в стопанските помещения на двора. Някъде се възприемат като духове на неживи. Блуждаещите им души търсят покой, убежище и когато намерят подходящ дом, трудно може нещо да ги изгони от там. Дори напротив, таласъмите правят всичко възможно да прогонят хората, в чиято къща са се заселили.

Според българските поверия, за да се отърве от таласъм, стопанинът на дома трябва да го извика на предварително приготвена трапеза и да го излъже, че празнуват сватба. След като постои на масата, човекът трябва да стане и да каже, че е време да отидат на сватбеното празненство, след което да отведе таласъма в отдалечена хижа в гората (някога е имало много такива заслони на ловци, овчари и дървари). Когато стигнат нарочената колиба, човекът отваря вратата, поканва таласъма вътре, оставя му малко храна и оплетена на възли прежда и под предлог, че отива да доведе и сватбарите, залоства вратата отвън. Вярва се, че таласъмите са домошари и не могат да търпят недовършена домашна работа и ръкоделие край себе си. Всичко разпръснато или омотано се залавят да го оправят, така че кълбо заплетени конци обемат вниманието им задълго. Опасно е обаче скитайки из гората, човек да влиза в чужди колиби, защото ако там е изоставен таласъм, той ще тръгне с него и ще се засели в дома му.


Жар-птица- славянска митология

Жар-птица в славянската митология е вълшебна птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способност да мигрира между света на боговете Прав и света на хората Яв. Също така огнената птица охранява плода на живота — златната ябълка, която расте по клоните на Дървото.

За Жар-птица се вярвало също, че може да се преражда. При смъртта си тя се превръщала в пепел, а след това отново можела да се възроди от пепелта. Това вярване е славянското проявление на общо-индоевропейската идея за прераждащата се огнена птица Феникс.


Самодиви- славянска митология


Самодивите в славянската митология и българския фолклор са красиви женски горски духове с чисто човешки облик, родствени на вилите. Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище. Там цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели ризи, отдавайки почит на боговете. По време на танца си едва докосват земята със стъпала, а стъпканите вълшебни билки разнасят силно лечебно ухание. Поради това болните хора, които съберат достатъчно смелост, отивали да пренощуват край хорището, а към тях самодивите се отнасяли необичайно благосклонно, докато в повечето случаи били твърде зле настроени към хора и при среща им нанасяли множество вреди. Чисто голи самодивите често яздят едри елени със златни рога, които са техни любимци. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. За такива болни се казвало, че са болни от самодивска болест и ако посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци. Самодивите трудно устоявали на красиви млади мъже, на които помагали както могат — превръщали се в бели коне и ги пренасяли където пожелаят и дори се случвало да им дадат три бели конски косъма. След време, ако изпаднел в беда, мъжът можел да запали един от космите, при което съответната самодива се появявала и го измъквала от ситуацията. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина и поради това на развиделяване всички бързо напускат хорището и се укриват в горските усои, и няма опасност от неприятна среща с тях през деня. В българския фолклор са популярни образите на Магда, Дена, Гюра, Димна самодива, които са посестрими на всички юнаци, като Крали Марко и Секула детенце.


Русалка- славянска митология

Русалка — в славянската митология, воден женски дух, тясно свързан с фолклора на съвременните славянски народи и със славянската обредност (виж Русалии).

Русалките обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от речния дух водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.

Според българските поверия през нощта срещу Спасовден русалките „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Така могат да се излекуват и болните от русалска болест. Лек срещу нея е русалското цвете росен. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.

Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.


Неживи - славянска и обща митология


Неживи (още лоши мъртви, зли мъртви, мори, немъртви, нечисти) — според славянската митология, зли духове на починали хора, които не са успели да преминат в Долната земя и да намерят покой. Те са обречени на тежки страдания в материалния свят, и от озлобление вредят на живите.

Славяните вярвали, че духът на починалия не може сам да намери пътя между световете на живите и на духовете, поради което организирали оплаквания и траурни церемонии. Така те привличали духовете на прадедите, които да посрещнат душата на оплаквания и да я отведат.

Ако някой бъдел застигнат от преждевременна смърт или се самоубиел, или не бил оплакан и погребан според традицията, прадедите не идвали да го посрещнат и духът му оставал заключен в Яв. Такива духове обикновено се превръщали във вампири или върколаци.

Подобна била и посмъртната съдба на хора извършили тежки грехове или престъпления. Богинята на смъртта Мора не ги допускала в Нав и те оставали завинаги в Яв.


Вампир- общославянска митология, главно Румъния и Чехия


Вампирът (Въпир, Кръвник, Упир) е зъл възкръснал мъртвец — кръвопиец.

Когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, неестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство (черна магия), боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове.

Тези зли духове можели да се връщат обратно в мъртвите си тела, или да се вселяват в чужди трупове и да ги вдигат от гроба, превръщайки се по този начин във вампири. Труповете им посинявали и се подували, но запазвали телесната си цялост, без да се разлагат дълго след смъртта. Те излизали нощем да тормозят хората, да заплитат косите им (което обърква мислите и намаля силата на човека), да пият кръвта им, да ги душат насън, да омесват храната им с изпражнения, да им носят кошмари, да им вредят по всякакъв друг начин и дори да носят смърт.

Древните славяни изпитвали велик страх пред вампирите и това си проличава в жестоките начини, които изобретили за да се предпазват от труповете, за които вярвали, че са вампирясали — режели главите им и ги слагали мужду краката, за да не могат да си ги открият; режели ходилата им, за да не могат да бродят или ръцете, за да не могат да пакостят с тях; овързвали с въжета цялото тяло или го притискали с огромни воденични камъни, забивали в сърцето кол от трепетлика или дрян, или нажежен шиш, или гвоздей, или гарванов нокът — зад дясното ухо.

За някои вампири смятали, че отклоняват реките и предизвикват суша или разнасят епидемии — техните гробове заливали с вода или направо уринирали върху им. Също изравяли трупа и го изхвърляли в блато. За предпазване от вампири също произнасяли молитва: „Съхрани нам от руки, от мору, и от вещицу и въпиру, и от плеадницу...“ или: „Да заклопит вилам челюст; заклопи и вампирам челюсти, верзи и в море клокотеще и кипеще тамо да пребивают до скончание века“.

Някои вампири се връщали при семействата си и се опитвали да възстановят стария си начин на живот, така сякаш не са умирали. Един такъв вампир се върнал от гроба при жена си и дори се сношавал с нея. От такава връзка се ражда дете, което, което приживе нощем се превръща във вампир и може да вижда, открива и разпознава другите вампири, като ги гони и убива. Други вампири се превръщат денем в животни — най-често кучета, вълци, котки, кукумявки и черни петли. Така една жена без да знае се омъжила за вампир, след което черно куче всеки ден я гонело, ръфало и разкъсвало полата й. Когато една вечер тя казала за това на мъжа си, той се ухилил и тя видяла парцалчета мужду зъбите му. Усъмнила се, тя намерила сребърна игла, мушнала го в корема и той се пръснал, оплисквайки всичко в кръв. Вярвало се още, че ако вампир се ожени за жена и тя го обича три години, той става отново обикновен жив човек.

Както по всичко личи, вампирите са славянско „откритие“. Те са характерна и общоразпространена черта на древнославянските суеверия. Идеята за вампира произхожда от древнославянската вяра в световния зъл дух Упир.


Брегини - славянска митология


Брегини (още Берегини, Брягини) — двойка славянски женски духове, обитаващи бреговете на реки и езера.

В древността славяните вярвали само в две свръхестествени сили, които управлявали света — злият дух Упир и благотворните Брегини (*bergyne). Първият създавал всяко зло и беда по света, а вторите отговаряли за доброто, за късмета, за щастието.

Славяните си представяли Брегините като неразделна двойка — девойка и старица. Те бдели над родилките по време на раждане и закриляли новороденото от зли духове, които биха се опитали да го откраднат.

С времето славянската религия се развила и се появили антропоморфните божества. От този период нататък представите за Брегините коренно се променили. Те придобили черти на зли духове, които вредят на хората и отвличат деца, а положителните им функции били прехвърлени на по-късните Рожденици. Най-често изобразявали Брегините като същества с торс на жена и с крака, опашка и криле на граблива птица.



УПИР- в славянската митология е дух


УПИР — един от най-древните духове в славянската митология. Първоначално славяните вярвали в съществуването едиствено на две свръхестествени сили, които управлявали света — благотворните Берегини и злотворния Упир. Упирът бил символ на изначалното зло, по много неща напомнящ християнския Сатаната. Той стоял в основата на всяка несполука и всяко нещастие, властвал над земята през тъмната част от годината — зимата и постоянно се борел с Берегините за надмощие. На по-късен етап славянската религия се развила, появили се антропоморфни божества и Упирът загубил някогашната си водеща роля, но завинаги останал важна част от славянската митология. Превърнал се в безсмъртен зъл дух — кръвопиец, наричан вампир. Съвременната дума „вампир“ произлиза от старославянската форма онпыр, с характерното за старобългарския добавяне на звук „в“ пред голяма носова гласна (он), както свидетелства и традиционната българска форма въпир. (други наименования: онпыр, вопир, въпир, upir, upierz)


Вили (внимаваите за ударението, не е вила за сено) - славянска митология

Вилите, известни още като самовили, са красиви женски горски духове, родствени на самодивите, с човешки облик и големи криле. Вилите обитават труднодостъпни високопланински гори, където всяка се грижи за горско животно, дърво, цвете, храст или планински поток, като ревниво го защитава, главно от човешки вреди. Тези красавици особено обичат сърните, с които могат да разговарят, но са доста злонамерени към хора. Всячески се стремят да ги отклонят от горите си и в този си стремеж често отравят потоците. Разполагат с големи познания за природата и билките, и според преданието, ако човек успее да ги подслуша на сборищата им след залез, може да научи как да лекува с определено растение или за местонахождението на скрито съкровище, както и много други тайни за света.



ДЕМОН- обща и славянска митология главно

Демон е свръхестествено същество, притежаващо власт над природни стихии и човешки слабости. В различните култури демонът може да бъде дух или по-рядко материално същество със свръхестествени сили и способности.


НАВИ- славянска митология

В славянската митология навите (или навляци) представляват превърнали се в птици души на умрели некръстени бебета. Преминават през ранна пролет и късна есен и понякога изпиват кръвта на малки деца. Издават звуци, подобни на бебешки плач.




Архангели

Архангелът е митично същество, най-често смятано за дух и намиращо се в христянските вярвания по-високо от ангелите в небесната йерархия. В христянските вярвания и в Библията са изброени шест архангела, това са: Гавраил, Рафаил, Михаил, Азраил, Уриел и Ариел.

Думата е с гръцки произход, от arco - идващ пръв, предвождащ и ag-gelos - вестител, посланник.Това са главните, най-висшите ангели в тристепенната скала на ангелската йерархия. В каноническата литература се споменава за двама архангели - архангел Михаил - архистратиг на безплътните небесни сили и Гавраил - пазител на Божествените крепости и вестител на Божийте тайни. В неканоническата литература се срещат имената на още шест архангела. Частицата "ил" в края на имената се превежда като "бог, божественост".

Архангел е също един от деветте Ангелски рангове. (втори от 3 сфера)
Вярва се, че има 9 ангелски рангове, разделени в три сфери.
Първа сфера
Серафими Херъвими Тронове

Втора сфера
Господарства Сили Добродетели

Трета сфера
Княжества Апхангели Ангели

Ангелите-пазители не са от нито една сфера. Те нямат определен ранг. Разбира се не всички религии са на това менние. Някой ги пречисляват към Ангели, а други смятат, че пазител може да е ангел от всяка сфера.

[Kamen_G]

Ето ви и разказ от мен, не е завършен!

Наближаващата нощ покри градът с тъмни сенки.
По улиците се чуваше песента на скиталец:


Когато светът бе млад,
а демоните на нощта бродеха свободни,
и единствено онези бяха ни защита,
когато Кралят, наследникът на Мадор
в черното сърце на планината спи
и векове отлитат,
когато кралят бори се със стомана, хитрост и лъжи,
ще бъдат ли забравени онези,
които със злото се сражаваха,
родени на голата земя
и отрасли под октритото небе.
Ще падне ли стената, бранеща ни в този час,
ще бъдат ли забравени делата,
когато бях боец, когато не бях заобиколен от измама,
а вървях под ритъма на барабан....


Ясно му беше, че този език е отдавна забравен и само малцина го разбираха. Снажния принц, обикалящ улиците на бащината си столица се приближи до скиталеца и му подаде ръка;
- Стани, не ти мисля злото- хвана го за ръката и понечи да го повдигне- кой си ти, старче? Езикът, на който пееш...
-... е езикът на кралете.- прекъсна го скиталеца- да, знам че си учуден, че един скиталец знае този език.
Свали парцаливите си дрехи и ги хвърли на земята. Под тях беше облечен в приказна итгрова кожа, присъща само на кралете.
- Но това не е възможно! - възкликна принца- та аз винаги съм вярвал, че само баща ми е оцелял...
-Явно си грешал- усмивката, която се ширна по лицето на скиталеца показваше благородни тръпчинки. Висок и явно изключително силен, той се изправи в цял ръст и посочи към небето- смрачава се бързо, не е добре да сме по улиците в това време.
- Ела с мен, ще те заведа в двореца. Баща ми сигурно ще се зарадва да те види.

[debnadaviebna]

не се намери кой да напише за научната фантастика, така че ще се хвана аз

Ако пишете научна фантастика се старайте да изхождате от науката. Ще се изненадате ако научите на какво равнище се намира науката в наши дни. През деведесетте години видеотелефоните ги имаше само в Семейство Джетсън и Стар трек, днес се наричат "мобилни услуги от трето поколение" и мобилните оператори в България се надпреварват кой да ги пусне пръв.

Не допускайте разказът ви да се превръща само в описание на света на бъдещето, той трябва да служи за фон на действие, най-добре да е някакъв мащабен скандал.

Научната фантастика трябва да е мистерия или екшън, или и двете заедно, никой не иска да гледа сапунен сериял, в който действието се развива в 25 век, искат престрелки с лазерно оръжие.

Пишете в големи мащаби, не забравяйте, че в наши дни Лондон, Хюстън и Токио са на една педя разстояние, а за обществото, познало свръхсветлинната скорост няма да съществуват разстояния и ограничения. "Трябва да отскоча за малко до Алфа Кентавър, ще се върна след един час".

Ако ви се удаде възможност да опишете структурата и устройството на звездолет, не я изпускайте.

При много автори се получава проблема с името на извънземна раса, аз засега успявам да избегна този проблем с враждебни и необщителни извънземни.

Никой не е казал, че фантастиката не може да бъде смешна.

Знаете ли защо в никой научнофантастичен филм няма да видите как някой убива само като докосне с пръст жертвата си и всички се дуелират с пръсти? Защото публиката се кефи на светлинните мечове, на бластерите и на много по-напредналите модели огнестрелно оръжие. Един лазер не би могъл да достави на боеца същото удоволствие като куршума, който с огромна скорост разкъсва плътта на противника му.

който измисли още нещо да пише, модовете направо върху този пост ако искат

[TheBeast]

Тези които пишат за Булфлит разкази

-Първо е хубаво да опишете галактиката в която сте(глвната планета...Дом роден дом!!!!)
-Хубаво е първо с цивилното население да се захванете като описание.не много...Трябва да се добие реална предсатава планетяните с какво се занимават.После опис на сгради,улици и тем подобни
-Вмъкване на някоя комико-трагична случка от сорта на:

Малкия минен робот докато бута антигравитационната количка пълна с метал бе блъснат и размазан от товарен мегатранспортьор.Част от роботичната му ръка падна и удари механик-водач на кръст 221 серия Б.Водача в момента е в Лазарета

-Не много голям опис
-Нещо от сортта на съюз в които сте--смисъл опис на отдел"Личен състав" и тем подобни.
-Опис на флотата (Бойни,Кръстове,Унита...По малко Скаутове,Полеви и тем подобни)
-Опис на битка (е там най-лесно човек да се развихри)
-Главен герой-с качества на лидер и военен стратег
-Лошко с лоша флота която от начало ви набива канчето но после я издухвате от лицето на Вселената (като на филм)
-Неочакван край......
-Ако има читателски интерс е хубаво някакво продължение....
===
има и още но като се сетя ще ви предам.....Това е основната еснция за един хубав БФ разказ