Моя вариант за света на булфлийт

[BulSoldier]

Годината е 2463,колониите на хората работеха заедно преди разпадането на Сената включващ по един представител от всички планети,но след разпадането всяка планета започна да работи за своето благо,крадейки,нападайки и убивайки жителите на чуждите колонии около себе си.Този хаос продължи само няколко години,защото с развитието на технологиите,оръжията стават по силни,щитове,брони,всичко включващо военния аспект в себе си се развиваше в страшни темпове.Разбира се облагодетесвтани от тази воина имаше - производителите на оръжие.Но жадните за власт адмирали и политици не виждаха истината.След първите няколко години на воина при която просто флотите се разминаваха крадейки ресурси от съседните им планети започна наистина страшна воина.Започнаха да се формират съюзи.Десетки,стотици планетарни правителства се обединяваха в едно с едната цел да побеждават и да убиват враговете си.Тъй като големи сблъсъци бяха невъзможни в началото когато производните възможностти на която и да била колония не особено големи,се прилагаше тактика удряи и бягаи.Тя бе успешна докато не я приложат и на теб.Тогава се виждаше ясно че без защита на планетата,дали ще е станционирана или кораби в орбита няма значение,не може да се води воина,нито да се поддържа голям ръст в икономиката.С времето благодарение на усилията на хората които забогатяваха от тази воина се стигна и до първия боен кораб в истинския смисъл на думата.Това не беше стария скаут чиито параметри не бяха нищо особено,макар и евтин за производство той не представляваше пречка за така наречения полеви изтребител.Заради разходите на производителите на оръжия при разработката на нов вид кораби те прилъгваха правителствата че по-добре е да се подобрява и модифицира стар кораб вместо да се прави от нулата по добър.Тази тактика работеше добре в полза на производителите,но малките товарни отсеци на полевите изтребители накара повечето адмирали да поискат разработка на нов кораб,не боен а поддържащ.Така наречения транспорьор.Бронята на корпуса му бе толкова слаба,защото на практика той бе много добре прикрит полеви изтребител.Макар и модифициран по много начини,уголемяван корпус и всякакви подобни,които доведоха до толкова слабия му корпус,той беше много полезен,както и при пренос на ресурси така и на боиното поле.Но както се случи и със скаута,времето на полевия изтребител отминаваше,някои го разбраха по бързо,други не.Този път производителите направиха нещо,което можеше да е върха на технологиите и на боиното поле – кръстосвачът,но желанието на производителите на направят един кораб универсален ги проваляше.Този път те бяха жертвали някои от планираните оръдейни кули като са превърнали пространството нужно за тях в товарни отсеци.Въпреки видимия недостатък на кръстосвачът той бе далеч над всички боини кораби видяни някога на боиното поле.За да премахнат вероятното бъдещо недоволство на командирите на различните колонии те направиха няколко плана за развитие на този кораб,като просто слагаха нови защитни плочи върху обикновенния корпус,както и увеличаваха разхода на оръдията му,като това ги правеше и по мощни.Така производителите печелеха непрекъснато от бушуващите воини,като не им се налагаше да харчат милиярди за разработката на нов кораб.След вслизането на кръстосвачът в масово производство,воината стана още по кървава.5-те галактики които човеците бяха колонизирали доста на рядко сега се изпълваха с много нови колонии,надигаха се отделни фракции и техните съюзи,но и те се сгромолясваха и падаха под ударите на своите врагове.И разбира се тук бе най-голямата полза от съюзите,ако техен член бъде полу унищожен,защити,флот бъдат разгромени веднага се оказваше икономическа помощ която имаше за цел да го върне в борбата за надмощие.Ако пък техен враг бе могъща империя,тогава флоти на няколко планетарни правителства се обединяваха и последователно удряха желаната от тях планета.Но това бе рисков подход.Ако не успееха това значеше сигурно робство за тях.
Докато воините на адмиралите траеха с векове,производителите имаха идея,която ще донеси толкова много пари за тях че няма да имат нужда да се занимават с това повече.Те искаха да построят огромно оръжие,за масово поразяване с надеждата дори да успее да унищожи планети.Въпреки това сложността на това начинание щеше да отнеме десетилетия,дори повече,а орбитална станция способна да построи такова чудовище дори още повече.Така че този проект имеше много променливи,а освен това за него се нуждаеха от други съоръжения които да го построят.Това щеше да е възможно може би след векове,но наследниците на тези произодители,ако не друго наследяваха тяхната алчност,упоритост и жажда за пари.
Но воината не бе единствения източник на допълнителни ресурси.Различни миролюбиви миньори постоянно предлагаха своите идей как да направят мините по безопанси,и по важното за военните,по продуктивни.Така когато нямаше пари от планетарното правителство,военните тайно спонсорираха проектите на по големите мини на планетите под техен контрол.Адмиралите обаче най-накрая разбраха че само с издебване в правилния момента за нападение над незещитена планета не е достатъчно да унищожиш враг.Трябваше им кораб,които хем да понася множество удари,хем да поддържа постоянен огън по врага.Появиха се много разностранни идеи от страна на производителите.Някои предлагаха кораб,така нарече “левиатан” чиято цел била просто да привлича огъня на враговете,но идеята бе толкова абсурдна според повечето адмирали,а и производители така че никои не се зае да направи планове за такъв кораб.Друга налудничева идея бе кораб носач,нещо като огромена подвижна станция която да приютява корабите и да ги закара директно на боиното поле,но размерите и крайната неефективност на такова съоръжение предопределиха същата съдба като на левиатана.Имаше още много такива проекти които дори не стигнаха до чертожната дъска.Но имаше една идея която бе много добра,просто утрояване на размерите на кръстосвачът,като му се добавят и множество допълнителни куполи и защитни листове.Така когато този кораб бе готов да бъде представен на адмиралите,той веднага стана кораб които бе способен да разгроми няколко кораба от по малък клас с никакви щети по корпуса му.Това му спечели и името “Гръбнакът” защото без такъв кораб кръстосвачите падаха от вражеските оръдия като мухи,докато при неговото присъствие,вражеските оръдия го обстрелваха,както и той тях,но кръстосвачите бяха свободни от преследвачи и можеха да съсредоточът огъня си без да правят постоянни маневри за да избегнат вражеския огън.Този кораб бе много обещеващ и имаше потенциала да продължи воината без да има нужда от замяната му.
Но когато се появи могъщ кораб,се появява и нуждата за още по могъщ.Така се роди и идеята за Унищожотеля.Неговата цел бе да унищожава максимално бързо “гръбнакът” на чуждата флота,като така правеше път на своите кораби от по малък клас да не оставят намира вражеските кръстосвачи и да ги тормозят докато оръдията на унищожителя или на боиния кораб го прихванът и унищожат.Въпреки че имаше поне десетилетие докато корабостроителниците успееха да се разрастнат достатъчно за да строят кораб от тази величина,надеждите на адмиралите не стихваха.Те мечтаеха дори за подвижен генерал-щаб.Но нямаха и представа че той е бил замислен дълго преди те да се замечтаят за такова нещо.
Воините бушуваха както никога досега,масивни кораби,стотици от тях кръстосваха космичекия вакуум в опитите си да заграбят всичко.Но където имаше унищожени кораби имаше и оставени парчета метал,кристали,газ от резервоарите и какво ли още не.Отначало малко хора се възползваха от това с модифицирани транспортьори,но производителите видяха огромния потенциал за печалба и създадоха Рециклатор.Това бе голяма модификация на боен кораб,без оръдия,по малко двигатели,но огромен товарен отсек.Макар и бавни тези кораби не оставяха нищо след себе си,що се отнася до останки от кораби или каквито и да било полезни материали реещи се из космоса.
Колкото и да не беше нормално за старомодните воини,тази воина само изтласкаваше развитието на хората напред,тъй като при нея не се търсеше убиването на хора,а краденето на ресурси и управляването на масите,а не тяхното унищожаване.
След като на повечето добре развити планети бе постоена орбитална станция но изцяло автоматизирана,повечто врагове на тези малко,но добре развити планети се чудеха закакво им е.Формата и бе крайно неподходяща за строене на кораби от какъвто и да било клас.Но тези адмирали не бяха чували каква мощ крие гравитацията,а тези станции бяха точно с тази цел,да построят съоръжение което да впрегне силата на гравитацията и да унищож множество кораби.Звездата на смъртта бе създадена.Това чудовище имаше потенциала да унищожи и планета,точно както създателите на тази идея векове преди този ден бяха го замислили.Мечтата на адмиралите за подвижен генерал-щаб се сбъдна.Сега единствено най-могъщите планетарни правителства можеха да се противопоставят на това чудо,и те щяха,щяха и то как...

[Sabret00th]

много е добро защо не вземеш да ни помогнеш в другата тема при нас?

[Anonymous]

давам му оценка 7или8 от об6то десет :inso9

[BulSoldier]

И както бе обичайно за човек,той винаги оцеляваше когато беше сплотен със себеподобните,но това винаги ставаше пред лицето на опасност,която
заплашва най-ценното му - свободата.Това бе обичайната тактика на планетарните правителства.Обединяваха се срещу най - могъщия,след неговия разгром,всеки гледаше да забие нож в гърба на другия.След разгрома на най-могъщата Империя,на нейно място се възкачваше друго планетарно правителство и кръговрата се повтаряше.Разбира се това не тряше вечно.
Воините на хората неспирахас в тяхната жажда за власт.По-малките правителства все още нямаха възможността да се борят чрез ЗНС,така че те често прилагаха тактика на засада.Причакваха противника им да пристигне с флотът си докато неговите шпионски сонди прихващаха само сигналите от назаемните защитни обстановки,след това от замаскираните хангари излитаха всички налични кораби в добро техническо състояние и въпреки приблизителното равенство на двете флоти,защитата на планетата изиграваше важна роля.Защитата бе разликата между тоталното клане и победата.Макар и след такава победа,победител в истинкия смисъл да нямаше,флотът които бе останал на спечелилия битката беше достатъчен да тероризира вражеските колонии и да събере достатъчно ресурс за нови кораби и да ощети и забави скоростта с която бе способен врагът да постори нов флот.
Тази тактика на засада имаше ефект,но адмиралите бързо осъзнаха нуждата от кораб които бързо и ефективно да премахва защитни обстановки,тъй като конвенционалните кораби не бяха способни да минат през атмосферата с достатъчно голяма скорост за да избегнат част от огъня на защитата и да оцелеят в сравнителн гъстата атмосфера на повечето планети.Изискванията за този кораб не бяха много.Трябваше да е достатъчно здрав за да пробива атмосферата с голяма скорост без да има повреди,да унищожава защитните обстановки бързо и да може да се защитава и след премахването на защитата.За такъв кораб се изискваше време,но все пак корабостроителите се справиха и така излезе бомбардировачът.Той бе създаден в 10 модела,като всеки имаше повече защитни покрития по корпуса и имаше по голям капацитет за бомби и ракети.Той бе доста ефективен срещу наземни цели,но както всички кораби и той имаше слаби места.
Въпреки че всички правителства "желаеха" мир,никои не правеше нищо за да го постигне.Така воините продължаваха,с неизвестен край,но със сигурност болезнени за всички хора.