Неолиряните

[FEAROTH]

1 Глава-Първата среща


В един от най-отдалечените квадранти на вселената се намира може би най-уникалната планета
от всички познати на нашата антична раса-Гониор.Планетата дом на най-забележителната раса,която
сме срещали-Неолиряните.Това е раса със сложна система на управление,технология многократно превъзхождаща
нашата собствена.За нещастие по онова време не знаех много за расата и планетата и.За пръв път видях Неолиряните
когато служех на кораба Илимор.Капитанът разпореди да поемем към предполагаемата скрита база на нашите вековни
врагове-Изярдите.Те не можеха да бъдат наречени раса-езикът им беше примитивен,културата се състоеше в кражби на
информация и малки спомагателни кораби от големи армади.Когато навлезнахме в системата разбрахме,че нашите източници
са прави и базата на Изярдите е на точно описаното място.Нашият кораб Илимор се задържа в ниска орбита на планетата и
приземи няколко отряда от елитните ни войни на северния континент на малката пустинна планета.Периметърът беше лесен
за отбрана и удобен за атака.След 2 часа приготовления Илимор изстеля няколко високо енергийни снаряда по земни цели,
предполагаеми Изярдски бази.След тези изстрели елитните ни отряди наспъпиха.Но нямаше и следа от живи Изярди.Тогава се чу
тътен,земята се разтресе.После всичко отихна.Предположихме,че е трусът се дължи на сеизмичната активност на планетата.
След 3 минути огромен звезден кораб заедно с цяла армада непознати за нас бойни кораби ни обгради.Опитахме се да се свържем с
командира на тази появила се флота и да му благодарим за унищожението на Изярдите понеже нямаше съмнение,че именно тази флота
ги е разбила.Отговор от командният им кораб нямаше.След 3 минути повторихме опита за връзка.Единственото което се случи стана на
повърхността на планетата.Тайнствените чужди кораби свалиха странни за нас машини,а съществата слезнали заедно с тях бяха още по-странни.
капитанът разбра,че нещо не е наред и отново се опита да усъществи връзка с командния кораб на новооткритата от нас раса.Отговорът беше мигновен и
кървъв.Цялата им армада стреля в един залп по Илимор,а тайнствените машини на повърхността се оказаха високо обсегови бойни
оръдия,които за не повече от 2 минути бяха унищожили всичките ни наземни части.Корабът ни понесе първия залп,но на тежка цена-двигателите ни бяха извън
строя и двете ни бойни кули бяха останали без енергия,корпусът беше разрязан с лекота от оръжията на тайнствените ни нападатели.Капитана събра всички налични
Гониорци и даде заповеди за отбраняването на комадната зала от нахлуващите в кораба сили на врага.Аз не бях добре въоръжен-една лазерна пушка и коплект
експозови изчерпваха въоръжението ми.Понеже постът ми в йерархията беше от най-ниските аз не влезнах в командната зала заедно с останалите войни и капитана.
Аз и група от един механик,един чистач и един пазач на изтребители бяхме извън залата с мисия да задържим врага възможно няй-дълго.Корабът беше отихнал.Чуваха се
само отдалечени звуци от скъсани проводници и свистене идващо от поразените резервоари и колосалния двигател.Помислихме за минутка,че чуждите кораби
се бяха оттеглили.В следващия миг обаче чухме как противникови бойци се качват на Илимор и започват да щурмуват залите му.
Стигнаха до нас!Господи какви са тези същества?Открихме огън,който нямаше никакъв ефект,съществата дори не трепнаха от лазерните ни пушки или от експлозивите,
които бяхме заложили на входа на залата.Пазачът който беше едър и силен Гониорец влезна в ракопашна схватка с един от бойците на врага.Неможех да повярвам на очите си!
Съществото вдигна мощния ни пазител и с една ръка успя да го убие и запрати в стената на кораба.Видях уплашеното си отражение в черната униформа на един от вражите войни.
Бях скован,не можех даже да стрелям точно,чистачът и механикът бяха убити от някакво мощно оръжие с ръчно насочване.Стоях сам срещу десет вражи войници.Не знам какво ми стана,
изведнаж в мен се надигна непознато досега чувство,в главата ми нахлуха невъзможни мисли и изведнаж видях че съм се нахварлил на десетимата войни и се боря както никога досега.Дали изглеждах
жалък в техните очи,или пък смешен,или храбър не знаех.Но те не ме убиха а ме оставиха да видя как избиват капитана и останалата част от екипажа ни.Капитанът ни не знаеше страх изправи се срещу
нашествениците с едно то най-мощните оръжия,с които разполага нашата пехота!Изстрел!Силен вик се разнесе из останките от Илимор,капитанът ни лежеше безжизнен с огромен разрез минаващ през коремната
му област и излизащ от гърба му.Бях безмълвен,нищо не можех да кажа или направя.Чувствах се обаче странно,сякаш нищо не се беше случило,предполагам отчаянието от изгубените приятели и командири,комбинирано
с изненадата и бързото развитие на нещата ме бяха направили не безразличен а по-скоро ми пречеха да осмисля какво точно беше станало.Войниците на врага ме отведоха със себе си.качиха ме на малък кораб,хвърляйки ме
в тясна стайчка с добро осветление и прозерец гледащ към разкъсвания от взривове кораб Илимор.Флотата им заедно с кораба на който бях и аз се запъти към последната планета в системата-тогава още незнаех,че тя ще бъде
мой дом през следващите шест месеца от живота ми.

[FEAROTH]

Това ми е първи разказ,незнам дали ще ви хареса.казвайте дали ви харесва,ако ви харесва веднага се заемам с втора глава.

[Sabret00th]

Искаме продължение!

[FEAROTH]

Глава 2 Затворът

Наближихме планетата на тайнствените същества отвели мен и избили останалата част от екипажа и наземните ни сили.Корабите почнаха да се снижават.Пред мен се откри гледка каквато малко Гониорци бяха виждали.Корабите плавно минаха над градове,добре защитени
и организирани.Всичко около мен приличаше на индустриялен свят пълен със заводи и многобройни постройки коя от коя по-величествени.Пред тази гледка цялата флота,дошла да ни съкруши наброяваща по мойте изчисления близо 400 кораба-100 големи 250 по-малки пригодени за леки битки,50 спомагателни и един колосален команден кораб изглеждаше като рояк мухи на фона величествена планина.Пътувахме около час със висока скорост от което съдя,че размерите на планетата бяха огромни.Гледката ми се менеше постоянно в определени граници,изведнъж обаче тя се смени коренно.От индустриални градове без край изведнъж се озовахме сред природата на чудната планета.Пейзажът и не приличаше на този на моята родна планета,но ме привличаше и събуди желанието ми да разуча света, в който съм попаднал.Похитителите ми обаче имаха други планове за мен.След дългия полет на планетата най-накрая кацнахме.Бях объркан.Само до преди около 3 часа всичко в
живота ми беше наред,след това всичко се обърна на сто и осемдесет градуса.Врата ми беше отворена и един от нападателите ме изведе на вън.Бях вкаран в наземно превозно
средство поддържащо не ниска скорост.След двайсетина минути бях пред титаниевите стени на огромно сдание.Вкараха ме вътре и ме подложиха на няколко теста ,като ме
облъчиха с различни лъчи.След това ме вкараха в една килия.Не мина много време и разбрах,че това е затвор за военно пленници.До моята килия,в която имаше добра светлина,беше топло,бяха поместени легло и прозорец,беше килията на представител от друга раса.Аз владеех около десет езика и за мое удивление можех да се разбирам с него на един от тях.Той беше тук от дълго време защото ми разказа много за расата,която ни беше разбила.Каза ми,че името им било-Неолиряни.
Те се развивали не само като добри и безпощадни войни,а и като добри учени и културни дейци.Разбрах още,че системата им на управление била сложна.Върховната власт била в ръцете на само един Неолирянин,но имало още около 500 подразделения на власт и административни постове.Неолиряните нямали бог,на който да се кланят или почитат,те имат свое учение наречено "Лиян" според което само Неолирянинът е важен и ако развие вътрешните си сили стига до съвършенство.Неолирянинът с най-високо ниво на Лиян е техния върховен главнокомандващ.Внезапно разказът на моя нов приятел беше прекъснат.станах свидетел на най-грозната сцена в живота ми-пазачите изкараха приятеля ми и го пребиха за свое собствено удоволствие.След това скенираха черепната му област
и пак го върнаха в килията му.Оставих го да се съвземе за няколко часа и след това го помолих да продължи разказа си.Той каза,че скоро и мен ще изведът и като ме облъчат да мисля само и единствено за тяхната планета, помисля ли и за миг за моята родна,те ще разберат координатите и и ще я унищожът.Казвайки ми това измъчения ми единствен приятел в това място на мъчения и смърт си легна.
На следващия ден видях как протичат нещата наоколо.Никога не напускаме клетките,освен за скениране.Хранят ни прилично,но всеки следобед ако скенера не им е харесал ни подлагат на невиждани и непосилни мъчения.Аз бях живял в какви ли не условия,претърпявал какви ли не битки,но дори и на мен мястото ми се стори ужасно,на моменти и срашно.Не мога да отрека,че опитвах да намеря начин за бягство,но сданието беше непроникваемо,а дори и да бях се измъкнал нямаше къде да отида.Опитах се да сложа край на мъките си и да премахна опасността от разкриването на главната ми планета,но пазачите бяха бързи и винаги успяваха да ми попречат.
Времето минаваше,месеците се редяха,след време мъченията не ми се струваха толкова лоши,а със съседа по килия се сприятелихме и сближихме още повече.Макар рядко да се виждахме,постоянно си говорехме и времето минаваше бързо и неусетно
в една приятелска обстановка.Всичко беше наред и бях започнал да се чувствам свободен и да си мисля,че след преживяното дотук няма какво да ме изненада или съкроши.Но съдбата в която вярва моята раса беше решила отново да изпита силите ми.След една прекрасна нощ в разговори за раси,планети и любими места из вселената,спокойствието беше нарушено.Чуха се стъпки,след малко съседната ми килия беше отворена,чу се стрелба,аз побързах да се добера до врата откъдето можех да видя какво става и да питам пазача за стрелбата(бях научил малко неолирянски от приятеля ми).Бях съкрошен.Приятелят ми беше обезобразен и убит.Прострелян със същото мощно оръжие,което бях вече виждал при битката на Илимор.
Не бях на събе си,отново бях претърпял загуба!Загубих единствения си приятел в това студено място заради факта,че беше силна личност и отказа да даде координатите на своята планета.Неолиряните бяха заловили нов индивид от неговия вид и понеже той
отказа да им съдейства беше убит.Аз бях съсипан точно на този ден се навършваха шест месеца откакто съм тук.Пазачите ме изведоха както обикновено,но този път не успях да пренасоча мислите си,мислих за битката,за загубите,които тази раса ми е нанеса
и за любимите ми места във вселената.За нещастие си помислих и за родната планета.Неолиряните бяха доволни от случилото се,отведоха ме от затвора вкараха ме пак в наземния транспорт към летището им и ме заключиха отново в малкия кораб,в който ме бяха довели.Огромна армада излетя,аз само се молех се сраховете ми да не сбъднат.

[FEAROTH]

Да продължа ли,или вече сте отегчени и ви е тъпо?

[Sabret00th]

[quote=FEAROTH]Да продължа ли,или вече сте отекчени и ви е тъпо?[/quote]
Отегчени се пише.Продължавай, чакам(е) трета част.

[FEAROTH]

Глава3-Завръщането у дома
Отделихме се от атмосферата и излезхме във висока орбита.Тогава осъзнах,че тази армада,
с която съм е много по-голяма и силна от тази,която ме доведе.Корабите бяха безбройни,
подредени в строг ред.Мислих си,че за такава огромна флотилия ще е нужно много време преди да стигне родната ми планета и някой от нашите интергалактически информатори ще
може да предупреди за надвиснала опасност.Мисли като тази ме успокояваха и връщаха на-
деждата ми за живот и събуждаха у мен патриотични чувства.Щастието ми обаче пак беше
помрачено,един от огромните колосални кораби водещи армада спря.Мигом видях как всички тези огромни двигатели спират.Бях учуден.Защо ще спира такава армада насред слънчевата
си система.Скоро въпросът ми се изясни.Напредналата раса беше развила специални транс-
галактически портали,и понеже Неолиряните не искат друг ползва техните напреднали
технологии,те направили порталити използваеми сами при облъчване с даден вид лазер.
Гледката,която се откри беше заспеляваща.Светлината от лазера можеше с лекота да ослепи
по-неразвитите очи на някоя раса каро Изярдите на цяла тяхна луна.Тази светлина не беше
нищо сравнение с това което видях да се активира в следствие на нея.Не бих могъл да го
опиша с думи,гледката е невероятна,този портал има размерите на 400 кораба от ранга на Илимор с ярка блестяща светлина.Изведнъж се чу тътен,аз загубих равновесия и паднах назад към врата на клетката ми.Тътенът и последвалия трус беше резултата от десетки хиляди двигатели активирани от нулева на оптимална скорост.Първите кораби минаха през портала,който аз все още незнаех накъде води,гледах как десетки кораби изчезват за секунди като реда беше от по-големи към по-малки,дойде ред и на моя да заеме позиция за
преминаване,самото преминаване беше за не повече от три секунди,като беше съпроводено от ярка светлина появила се при преминаването ни през портала.като излезнахме от другата страна осъзнах,че се намирам в моята система,а армада се беше насочила в
директен курс към седмата планета в системата-Ерзор,планетата дала живот на моята
многовековна раса,чувствах се като предател,бях измъчван и от мисълта за безпомощност
която ме разяде когато наближихме и видях,големите планетарни щитове не са вдигнати
нямаше начин да предупредя мойте хора за възникналата опасност.
Армадата зае позиция за планетарен обстрел в ниска орбита и изпрати милиярди наземни части да сразят ограничените ни сили.
Още преди да се придотвят за атака Неолиряните забелязаха,че от най-големите ни градове
се виждаха много бройни пламъци,а земята на която стъпваха беше прописа с кръвта на
вече мъртвите ми събратя.Видах как няколко наши кораба се измъкваха панически от пла-
нетата.Неолиряните бяха поразени от гледката.Чудеха се кой може да ги и е изпреварил.
в сблъсъка с нас-Гониорците и да е спечелил битката с такава лекота и скорост.
Командирът им беше запазил спокойствие и заповяда на пазачите на затворническите кораби да пуснат затворниците.Бях нещастен въпреки свободата си.Родната ми планета изграряше в пламъци и се раздираше от вторични взривове.Един от евакуационните ни кораби ме взе на борда.Бях щастив да съм отново сред свой.Кораба запази ниска орбита понеже разполагаше
със сензори за наблюдение и мощно йонно оръдие.Капитанът не пожела да ми разкаже за случилото се,като каза само,че след броени минути ще разбера всичко.
Долу на повърхността и горе в орбита Неолиряните се готвеха за битка с неизвестен опонент.Тяхното учение не им позволява да мислят за отрицателен развой на битката.
След секунди земната настилка се преобърна,от подземни лагери се изправи невиждана
досега от мен и Неолиряните армия.

[FEAROTH]

Глава 4 Битката на Ерзор
Без да губи излишно време надигналата се армия нападна Неолирянските позиции.Отначало си помислих,че Неолиряните ще спечелят лесно,но грешах,ново показалата се раса беше равностойна в техническо и по-добра в числено отношение.Отначало те удариха земните части на Неолиряните където беше по-голямата част от пехотата и артилерията,след това се появи и флотата на убииците на моята раса.Ерзор се превърна в голяма бойна сцена
на двете развити раси борещи се за надмощие във вселената.Командирът на Неолиряните реши сам да ръководи сражението на повърхността,приземи се с малък кораб и отряд елитни бойци и започна да води атаката като типичен лидер-биеше се на първа линия.Разпореди останалите наземни оръдия да съсредоточат огъня си към централната линия на настъпващия враг,мигом паднаха мъртви над един милион нападатели,но това беше смешна цифра и за тях и за необичайните защитници.Горе във висока и ниска орбита вдете армади водеха не по-лека битка,свръх напредналите кораби на Неолиряните стреляха със всичките си оръдия
и по вражеската флотилия.Командирът,който водел наземните части виждал,че въпреки милионите унищожени врагове неговата армия губи битката.Пред него имало два невъзможни избора-да повика подкрепления или да нареди отстъпление.Учението "лиян" и законите на расата му обаче забранявали и двете.Ако повика подкрепления това би значило,че се предава и наказанието за него и войските му е смърт.Ако реши да даде заповед за отстъпление,тогава предава родната си планета и култура.Изправен пред трудния избор и биещ се с настъпващата армия,командирът решил да опита последния си останал ход-вдигнал ръцете си във въздуха,концентрирал се и изпратил цялта си "Лиян" енергия върху врага.Ефекта бил минимален,поразените войни не били много,цялата останала армия от Неолиряни последвали примера на командира си,но тяхното ниво на "Лиян" било по-слабо от
неговото и ефекта се състоял в разбиването на една дивизия и поразяването на четиресет и три оръдия.Оръжията на нападателя пробили корпуса на Неолирянската отбрана.ОТ седем милярда сухопътни войски и около един милярд оръдия сега бяха останали не повече от две хиляди войни и около двайсет оръдия.Армията на врага била поразена с многократно повече жертви,но имала повече от единадесет милиона армия на земята и около седем хиляди кораба повече в орбита.Пред гледката на разбитата си армия командирът се хвърлил сляпо в атака,след избиването на двама противници наредил пълно отстъпление,защото вече виждал как след броени минути врагът щял да избие и последния му войн,в разрез със законите и традициите на неговата раса.Венага се спуснали кораби да приберът смелите войни,но повечето били свалени от артилерията на врага или флотата дошла да помага на земните части.Командирът и около петстотин Неолиряни се добрали до командния кораб,който заедно със флотата почнал да се изтегля,тогава се появи нова армада на нападателите.Неолиряните побързаха да отворят транс-галактическия портал и да стигнат до другата страна където ги чака в пълна бойна готовност цялата им флота,но противниците откриха огън и свалиха още кораби,ние се опитахме също да се изтеглим,далеч и от Неолиряните и от новите тайнствени нападатели,но съдбата ни готвеше
друго,всичките ни останали,успели да се измъкнат кораби бяха тежко повредени,бавно подвижни и управлението им беше невъзможно.Разбитата ни флота се опита да напусне системата но вместо това преминахме през портала заедно с тридесет Неолирянски кораба.
Стигнахме другата страна където останалите командири на нашите спътници прикриваха както тридесете кораба на техните събратя,така и нашите осемдесет.Постъпката им беше изненадваща за мен.Порталът се затвори веднага след преминаването на тежкия ни команден
кораб.Чувствахме се в безопастност сред армията на нашите сегашни закрилници,но след секунди портала пак се активира.Неолиряните бяха слисани,никога друга раса не бе отваряла техен портал.

[belof]

Още искам още

Пич пиши ве тва ми харесва утре ще чакам продалжението

Нека да е по-дългичко става ли а?

[FEAROTH]

[quote=belof]Още искам още

Пич пиши ве тва ми харесва утре ще чакам продалжението

Нека да е по-дългичко става ли а?[/quote]
Извинявам се за закъснението,но тия дни нямам никакво време за писане,ще се пробвам тая вечер да допиша следващата глава,ако не успея в събота ще постна няколко :inso23