2 години по-рано...
Денят минаваше скучно.Дните винаги бяха скучни.Поне така мислех докато чаках завършването на корабът ми СИЛВЪР.От две седмици чаках монтирането на оръжията и модификациите.Отидох до фабриката за да разбера че още не е готов.Тръгнах по улиците на Дарк.Не очаквах да видя нищо интересно но все пак тръгнах.Слънцето изгряваше и градът започна до се раздвижва.Хората отваряха магазини,фабрики,докове други тепърва тръгваха на работа.А трети просто се любуваха на града като мен.Доковете съвсем живнаха защото вече идваха първите търговски кораби.Също така дойдоха и няколко търговски наземни конвой от другите градове и спокойствието и тишината съвсем изчезнаха.Започна още един скучен ден.Въздъхнах и тръгнах към централния площад на града.Както винаги беше пълно с търговци.Магазините и кръчмите тук вече бяха отворили.Куповачите дойдоха и всички започнаха да викат: "Елате.При нас е най-евтино!"Самоче като отидеш виждаш че никак не е евтино.Включиха и малкия фонтан в центъра на площада.Хвърлих му един бегъл поглед и се насочих към кръчмата на Пит.Тя беше от лявата страна на площада а там беше най оживено,дори понякога е невъзможно да се вредиш.Голямото заведение приличаше на ресторант но Пит си и викаше кръчма.Масите бяха дървени и всичко беше в ловджииски стил.Препарирани животни бяха закачени по стените а по ъглите имаше черепи на дивеч.Трофейте на Пит.Беше доста оживено като влязах.Келнерите записваха поръчките и тичаха да ги изпълняват.Пит седеше на бара и чистеше чаши.Той винаги отговаряше само за питиетата.Готвенето уставяше на готвачите които сега усилено готвеха в кухнята зад бара.В нея се влизаше през уестърнска вратичка.Чудно как но келнерите минаваха без проблем през нея носейки подносите.Отидох и седнах на бара.Пит се обърна.
--Здрасти Пит.--весело му казах аз.
--Как си Улфи.Още ли не е готов кораба.--каза той с топичния си дебел глас.Забелязах че се е обръснал и си беше сресал големите мустаци.Черният цвят на косата и мустаците му придаваше авторитет на ловец.
--Не, сутринта пак бях във фабриката.Да си чул някоя интересна новина.--умърлушено казах аз.
--Ах.Един говореше с друг,когато ги чу трети и им каза...чакай какво им каза...май им каза...не това беше четвъртия...--аз забих глава в бара.Но знаех че щом много хора говорят за нещо то е интересно.
--Пиит.Сети ли се?--вдигнах очи.
--Ааааааааааааааа.А сетих се.Някакъв пророк говореше за край на света.--пак забих глава в дървения бар.
--Слушай.Той каза че от черния център ще дойдат много кораби на неизвестна раса и ще ни поробят.--затворих очи и си представих че не съм тук.А черният център беше черен кръг.Около него бяха подредени седемте галактики.В центъра едно време имало огромно слънце но го погълнала черна дупка.Сега има други слънца.Нашата галактика има две.За щастие ние си светехме с второто.Обаче на Хагар светлината беше ужасна.
--Улфи...Улфи сабуди се.--Каза Пит.
--Уааа.--Прозинах се.
--Та както ти разправях.Те трябва да бъдат спрени.Но никой не знае къде и кога ще дойдат.--и той ми сипа едно уиски.Изпих го и Пит продължи да разказва за ловджииски те си подвизи.
Какви са тези опасни противници.До сега и мислех че в центъра няма ништо.Дано да съм прав.И продължих да слушам Пит.
Един час по-късно.Седях си на бара в същото настроение.Една джаз група бяха в кръчмата и това малко ми оправи настроението.Беше вече обяд и хората бяха понамалели което беше необичайно.Тук по обяд хората или неспираха да работят или се прибираха в кищи.От пет години съм пират и никога не е имало такава безделица никакви конвой никакви кораби.Само тежко охранявани флоти на Съюз 219.Но никой не се наемаше пък и на кой ли му трябваше.Тези мисли изведнъж нахлуха в главата ми.Телефонът звънна и Пит отиде в кухнята да вдигне.Останах сам на бара а пред мен стояха две празни чаши от уиски.Погледнах вратата дали не идва някой.Тази кръчма беше сборище на едни от най-известните пирати.Мафиоти и морски вълци само те и граждани се допускаха.Никакви отрепки и мошенници.И играчи на покер разбира се.Пит ни снабдяваше с информация за следващи атаки и плячка.Сега се върна с усмивка на лицето.
--Пит да не спечели от тотото?--казах аз.
--Не аз а ти трябва да си радостен.Арони и цялата банда генерали от Морски вълк ще дойдат.Ще обсъждат ново нападение.Казаха да викнеш Биист, Еспирит и Дедмен.Може да са ни полезни.
--Е това е добре.Пит може ли една услуга?
--Кажи ето ти телефоните на пиратите.Звънни им.--и му подадох листчето с номерата.
Пак останах сам и отидох да по играя малко покер със току що събралата се групичка.Пит каза че хората идват утре така че нямаше за къде да бързам.
След два часа покер никакви въпроси не тревожеха главата ми.Както и черния център.Прибрах се да си почина малко когато намерих писмо пред вратата.Влязох седнах на дивана и започнах да чета.
Пиратите трябва да помогнат за спасяването на света!Очаквай още писма.Сега не се тревожи за нищо.
Черния център
Каквото и да беше това щях да разбера по-късно.Спасяване на света на кой ли му пука.
Бях заспал.Макар и да беше следобед се чувствах така сякаш съм спал цял ден.Писмото от центъра което бях оставил на дивана сега беше изчезнало.Странно.Измих се и пак излязох.Честно казано следобед градът изглеждаше по красив и спокоен.Тръгнах към фабриката.Направих около пет крачки когато ме преспещна един механик.
--Корабът ви е готов.Но не е завършен от нас.Някой се е промъкнал и го е довършил.--плахо каза той очаквайки да се ядосам.
--Добре а корабът наред ли е ?--спокойно казах аз.
И СИЛВЪР прелетя над нас.Наредих им да го приземят в дока ми.
Заключих го и тръгнах към кръчмата на Пит.
На другия ден....
След малка разходка на новия ми кораб,тръгнах към кръчмата на Пит. Като наближих площада виях че нови кораби се приземяваха на близките докове.Май хората дойдоха.Пит сложи на врата на кръчмата "затворено" и всички напуснаха.Влезнах вътре реших да не ги посрещам.
--Здрасти Пит.--казах му равнодушно.
--Здравей.--каза той без да се обърне.След малко влязоха всички очаквани.Настанихме се една голяма кръгла маса с бяла покривка.
--Как си стари приятелю?--казах на Арони.
--Добре.Слушайте ще бъда много кратък защото ме атакуват.Ето в тази папка е всичко което трябва да знаете.След 2 дни ще се опитам да се свържа с вас.-- и той излезе. Аз взех папката и я отворих.Доклад за някаква планета....в черния център на галактиката.
Само това ми липсваше да се завра за пари там където най-малко искам да бъда.
Не разбирам кой атакува Арони и защо никой нищо ми каза.
--Май нещо не е наред.Не ви казах но получавах писма от някакъв черен център.--каза Дедмен.
--И аз--казах ме всички в един глас.
--Ще спасяваме света?--попитах аз.
--Да.--отвърна Биист.
--Да ще спасим света ,но как като никой не казва нищо.--каза Еспирит.
--Ще чакате--каза един в червена роба пусна един плик на масата и излезе.Аз хукнах след него.
--Чакай!--вече беше излязал навън.Хванах го за дрехите но той се отскубна и тръгна да тича по улиците.Нещо беше паднало от джобът му.Друг плик.Отворих го.
"До адмирала,
Пиратите могат да ни бъдат полезни в отбраната и шпионжа.Ще подлъжем лидерът им да се отдалечи от тях ще ги убедим да ни станат саюзници. Съдбата на цялата вселена зависи от нас."
Нещо не беше наред какво стана с Арони къде ще го подлъжат да отиде.--каза Биист след като се върнах в кръчмата и дадох писмото на другите да го прочетат.
--Нали каза че го атакуват.--каза Дедмен.Докато те си говореха аз взех плика който онзи остави на масата.Вътре пишеше да отидем в центъра на вселената.Нашата помощ ще е от полза за спасяването на света.
Не им ли омръзна да повтарят тва за спасението.Но както и да е ще отидем да видим какво има там.Пак погледнах доклада на Арони той не ни даваше доклада за да ги атакуваме а поради някаква друга причина.Казах ме си "чао" и се разпръснахме.Те не ми изглеждаха много спокойни май и те като мен се чудеха каква е тази работа.
След седмица нямаше никакво известие от Арони и ние решихме да действаме.Всеки си приготви корабът и тръгнахме към центъра.Бях чувал че много трудно се влизало зад черната мъгла хиляди кораби влизали и повече не се връщали.Щяхме да сме там след около 5 часа.
Наближихме център. Място където човешките мечти изгаснаха.Температурата беше -60 градуса ,студът сковаваше всичко ,близките планети ,човешките колонии.Сега всичко беше лед.Студеното сърце на галактиката.Центърът беше черна топка вътре в нея имаше възможности за живот но малцина са се върнали живи или изобщо цели.Черната обвивка беше разредена енергия на черна дупка.Ако се активира отново.... Малката светлина от съседните слънца не беше достатъчна и ние летяхме съвсем бавно към центъра.Търсейки отговори или собствената си смърт.Бяхме на около пет метра от обвивката.Спряхме не знаехме дали да продължим.Цялата флота беше спряла.Изведнъж прозорците хванаха скреж бавно се заледяваха.Температурата на кораба спадаше.Погледнах през задните прозорци които още не се бяха заледили.Доближих глава но той веднага се заледи.Този до мен не беше замръзнал.Опитах се да се доближа но и той замръзна.
--Нещо не е наред.--казах аз.Погледнах от далеч през левите прозорци.
--Всички да се махнат от прозорците!!--извиках аз.Торпедо удари лявата част.Изведнъж в кораба незнайно откъде се появиха някакви забати черни доста якички същества.Другите кораби също бяха нападнати.Едно от злобарите ме удари.Спрях да чуствам лявата част на главата си.Измъкнах двете саби и изкормих черното двуного с дълга глава с големи зъби и големи нокти.Докоснах безчувствената страна на лицето ми.Беше скована от лед.Около мен се стреляше ,скочих зад един контролен пулт,взех си пистолетите и започнах да избивам гадовете.Видях как едно от съществата скъса на две един воиник.Изведнъж изчезнаха.
--О не, всички се долепете до стената!-- Те го направиха.Както си стояха пред тях се появиха чудовищата ,убиха петима , но нашите ги избиха преди касапницата.Скочих до един топлинен скенер нито топли нито студени чужди сигнали.Отмених бойната тревога и изтичах в лазарета защото кожата на лицето ми вече почерняваше.След като махнаха леда изтичах да говоря с другите кораби.Положението беше отвратително около 50 бяха убити и 20 ранени.На Биист за малко не му били откъснали главата.Отдалечихме се от центъра и се приземихме на най близката планета.Тилт.Ранените откараха в болница ,а ние командирите се събрахме да обсъдим плановете.Тръгнах към тях.Какво стана преди половин час още не разбирах виждах само лед и кръв.
Влязох в една хотелска стая.Биист,Дедмен и Еспирит стояха доста угрижени.Май и те се чудеха какво става.Седнах на дивана в центъра на стаята.Биист крачеше насам натам,а останалите стояха на една малка кръгла маса.
--Трябва да преминем през обвивката.--реших да прекъсна мълчанието.
--Това е ясно.Но не искам да рискувам живота на още 10 от хората ми.--каза Биист без да спира да крачи.
--Трябва да преминем без да се разбием в черната обвивка, и без да допуснем чудовищата на корабите.--каза Еспирит.
--Да трябва да се мине бавно през обвивката ,но това ще даде възможност на гадовете да се качат.--замисли се Дедмен.Всеки знаеше че материализирането не става през бързо движещи се обекти.
--Трябват ни свръх скоростни тунели през безопасни точки на обвивката.--казах аз но ние нито имахме тунели нито знаехме къде има безопасни точки.
--Аз мога да намеря тунели,но нищо не обещавам.--каза Еспирит.
--Добре опитай.--каза Биист --Ние ще отидем до обсерваторията на Тилт и ще потърсим начин да влезем.
--Оставете обсерваторията на мен.Потърсете още пирати за мисията.Също така поправете корабите.--казах аз.И всички тръгнаха по задачи.
Обсерваторията се намираше на хълмовете извън малкия град в който се намирахме.Градът на който досега не обръщах внимание беше запуснат малки мръсни улици,кръчми,хотели и всякакви други дупки.Извън градовете по планетата се разпростираха планини гори и полета.Предимно полета.Обсерваторията беше върху малко оголено хълмче.Тя беше обикновенна, купол с огромен телескоп.Потропах на металната врата ,след като никой не отвори бутнах врата и тя падна от пантите си.Всичко беше изпочупено и обърнато наопаки.Само телескопа си стоеше здрав.Доближих се до него и погледнах.Виждах звезди,обърнах го наляво пак звезди,на дясно пак звезди.Повдигнах го нагоре този път не виждах нищо.Намалих далечината.Видях черната топка.Със звездите зад ная преличаше на слънчево затъмнение.Включих компютрите които за мое щастие работеха.Образът се появи на монитора,Дадох енергиен скенер.Черната топка стана лилава с розови петна по нея.Розовото бяха слабите места.Единствените места през които можеше да се премине.Ето защо толкова малко хора са се връщали.Преснимах картината взех я със себе си и тръхнах обратно към корабите.
Както си ходех през полето от никъде изникна един монах в червена роба.
--Май всички се появявате така.--казах аз но бях готов да го убия.
--Влез в центъра и ни спаси.Без нас галактиката загива.--каза монахът
--Кои сте вие?---попитах аз.
--Пазителите на ядрото.Без подръжка то ще се зриви.Но Черната Чума иска да поеме контрол над ядрото и да завладее галактиката.--каза той.
--Но защо ние...--- той изчезна. И си продължих по пътя, но не можех да кажа спокойно.И така сега си играем със съдбата на галактиката.
Дано само не загубим.
...2 часа по-късно.
Отново бяхме в открития космос.Имахме нови попълнения,тунели за цялата флота и слабите точки на обвивката.Отново започнахме да се приближаваме.Бяхме точно срещу една "розова" точка когато отново спряхме.Настана тишина.Всички кораби се подредиха в една линия към точката.Прозорците започнаха да се заледяват.
--До всички кораби, влизаме един след друг.Първо чакайте потвърждение от нас че сме живи после влизайте.--казах аз по интеркома.
--Отворете тунела.--Един свръх скоростен тунел излезе от носа на кораба.
--Готови-и-и чакайте сигнала ми...--видях как през стените започнаха да се материализират чудовищата..Преди не ги бях видял защото гледах през прозореца очевидно се виждаха докато се материализират.
--ДАВАЙ ПРЕЗ ТУНЕЛА!--кратък момент и полетяхме с огромна скорост през тунела.Ръцете и краката по стените се разкъсаха и останаха на корабът.Тъй като не се държах за нищо излетях от скороста в задната част на кораба.Ударих си главата в стената и загубих съзнание.....
......Бавно отворих очи.Облегнах се на стената.Беше студено,ужасно студено.Май не само аз бях загубил сазнание.Целия екипаж лежеше по пода.Един от старши сержантите се раздвижи.Погледнах термометъра...-35 в кораба.Пуснах генераторите и отоплението.Прозорците започнаха да се размразяват.Приближих се до един от дясната страна.Гледката...гледката ме накара да остана като закован на едно място.Навсякъде се рееха останки от какви ли не кораби.Летяха метал кристали и не избухнали торпеда.Но най вече имаше кости,скелети,черепи....хиляди.Някой от тях се удряха по стъклото.В центъра блестеше един бял град.Около него имаше планетарен щит и много останки.Градът имаше някакво сияние.
Екипажът ми се събуди.Включихме двигателите и полетяхме между костите към града.Но не виждах флотата ни,само ние бяхме тук.След около пет минути се приземихме.Без проблем минахме през щита.Но нещо ме тревожеше нямаше жива душа.Градът от високо изглеждаше като сребърен,сградите бяха изградени от непознат за мен метал може би титан.
Врата на кораба се отвори.Аз и отряд от пет войника слязохме от кораба.Странно но беше топло.Целия град беше в руини.Сградите бяха надупчени от торпеда.Улиците бяха сиви и покрити с прах и отломки.Небе нямаше беше просто сив прах.Пък и това беше просто един космически град.Някой от зградите горяха други се срутваха пред нас.
--Да тръгваме през града може и да има някой оцелял.--наредих аз.Направихме пет крачки когато се появи монахът.
--Това място не е за вас.--тохо каза той.
--Вече е за нас.--злобно казах аз.
--НЕ.Така няма да ни помогнете.--строго каза той.
--Мяма и да ти помагам--озлобих се още повече
--Ето ви списук на нещата които трябва да направите-- и ми подаде едно листче.
--КАЗАХ НЕ! Това не е моята битка и няма да я водя.--казах аз но взех листчето.
--Моляте нямаме сила да се бием още много.Вие сте последната ни надежда.--падна на колене и ме погледна.
--Хъмм.Аз какво печеля от това?--злобно го попитах.
--Имаме много пари,но не и ресурси за да строим кораби.Моляте.--тихо промълви монахът.
--Пари значи.Добре ще видя какво мога да направя.--Знаех че се държа ужасно с човека но нещата станаха сериозни.Погледнах бележката:
1.Намерете ресурси достатучни за 80 000 -на армия.
2.Завладите ТЕГАР планетата с най-мощните вабрики.
3.Постройте флотата.
4,Върнете се при нас и помогнете да унищожим ЧУМАТА.
--Това ли е? Ще се справим,но къде са прятелите ми?--попитах го.
--Отвън обвивката на разтояние от 250м. в безопастност са и знаят че сте живи.--каза той и изчезна.
Излетях от този призрачен град и тръгнах към флотата ни.Минах през обвивката и много бързо долетях до тях.След като разбраха че има награда пиратите се ожесточиха още повече.Първо се заехме да намерим ресурси.Аз поех саюз 219.Биист взе Имперската търговска флота.Еспирит се захвана с Кристал ко. а Дедмен със Федералния паричен фонд.Разпръснахме се и се оговорихме да се срещнем на Дарк.
И така ловът започна...взех си стария сандък с пиратските ми неща.Извадих и завързах черната къпа с череп на челото си.Взех си колана със ножниците за сабите и кобурите за пистолетите.Също така и сребърния медалион синвол на Морските вълци.
Време беше да кръстосам седемте галактики.Време беше за Улфи-Пирата
Приготвихме СИЛВЪР за голямо пътуване,стегнахме оръжията и поехме курс към конвой на 219.Малко светлинни скока и наближихме конвоя.Тъй като СИЛВЪР беше кръстосвач със модификации за свръх скорост времето за полети не беше проблем.Конвоят беше пет мега транспортера обградени от 4 боини кораба.Поех сам управлението на кораба.Отидох право срещу тях.Те намалиха.Насочих се право срещу тях.Ускорих.Те започнаха да стрелят с лазери а аз минах под тях.Спрях няколко метра под мегите.Те се чудеха къде съм и разпънаха сензорите от долу накорабите.Наколко протонни торпеда и два от корабите им се зривиха.Другите ме забелязаха но преди да успеят да приберат сенсорите бяха превърнати в скрап.Мегите се опитаха да избягат ,но аз ги спрях.Задигнах много кристали и газ.Също 5 кашона с уиски и ром.Веднага се насочихме към следващия кораб.И така след 3ж атаки вече имах собствен конвой от меги които носеха откраднатото.Но сега следваше най-трудното.Търговска станция на 219.Преличаше на кутия за мляко ,но от метал.Доста силно охранявана.Веднъж приземя ли се нищо няма да ме спре.Но как да мина през всичките накичулени гаус оръдия.Беше време за скоростно преследване......
....
--Пълен напред.--седнах на пилотското място отново.Насочих се през малкия щит.Бяхме топло посрещнати от гаус батарей.Транспортните кораби които влизаха в доковете на станцията държаха вратите отворени,но от тях не можех да влезна.Истрелях няколко торпеда и зривих последните.Те паднаха на долу и отвориха място.Насочих се право през вратата,но точно кагато наближих тя се затвори като отнесе двигателите на един транспортер.Дадох назад.Гаусовете свалиха наполовина горния щит.Видях че зад нас се приближават около 10 полеви изтребителя.Време беше за гонка но не полицеиска.Излетях нагоре последван от изтребителите и изтрелите на батарейте.Направих едно завойче и се насочих срещу една гаус площадка.Те стреляха срещу мен аз срещу тях изтребителите пуснаха около триисет торпеда на опашката ми.Разбиха предния щит.Аз се дигнах нагоре.Торпедата отнесоха оръдията.Няколко от изтребителите бяха разбити от гауса.Лятях с пълна скорост търсеики док за кацане.Изведнъж едни докве се отвориха,насочих се към тях.
--Сър,мисля че не е добра идея...--каза един пилот до мен.И наистина не беше.Вместо транспортери излетяха три бойни кораба.Прелетях над тях.Трябваше бързо да намеря док.Бойните се обърнаха срещу мен и последва една канонада от плазмени торпеда.Едван им избягах.Завих и видях един технически док.Прелетях странично на бойните и с огромна скорост влетях в дока.Спрях до колкото можех като издрах пода и се забих в стената.Веднага затворихме вратата на дока.Взех един М19 и отряд от 15 човека започнахме да си проправяме път към товарното отделение.Коридорите бяха силно осветени.Средно големи метални коридори.Индикациите по стените ни помогнаха да намерим пътя.А по пътя обикновено се чуваше това.
--Дръж го този.--крещяха войниците ми.
--Хванах го!--застреля го.
--Ей ти няма къде да се скриеш.--последваха доста много изтрели.
--Мисля че тия са много смотани.-- избивахме ги като бебета,никакъв отпор.Е убиха един от нашите...
Скоро стигнахме товарния отсек.Натоварих ме колко межем на товарни колички и ги забутахме към кораба.
--Добре сега следва сложната част.!--казах аз и ние потеглихме.
Прикривахме се зад големите метални контейнери и неспирахме.Изведнъж от някъде излязоха няколко войника с А-Т.Убихме двама но те бяха по бързи.Стреляха но за щастие не уцелиха количките.Отнесоха тримата които бутаха първата количка.
--Сега не можем да продължим--казах аз.
--Аз и още някой ще се справим.--каза Майк които беше адски силен.
--Добре Райли аз и ти не трябва да допускаме повече А-Т да стрелят.Минах ме до Майк зад първата количка и започнахме да стреляме по всеки появил се пред погледа ни войник.Стигнахме до кораба.Сега трябваше да се пазим от зад.
--Райли,Конър елате да пазим врата.--отидохме да прикриваме нашия конвой.
--Майк помогни на останалите да качат контейнерите.--наредих му.
Не знам откъде но прииждаха ужасно много войници.Натоварихме товарът.Сега трябваше някой да отиде до началото на дока и да отвори врата.Аз се затичах към контрола на стената.Силвър потегли.Натиснах копчето.Врата се отвори и аз бързо скочих на отворената док рампа.Уцелиха ме в ръката точно преди врата да се затвори.Паднах на пода.Пилотът ни излетя от дока,но ни посрещнаха бойните кораби.Те отляво ние завихме на дясно.Разбиха ни левия и долния щит, но ние се изтреляхме от станцията право към Дарк.
Това беше една чудесна победа.Мисля ,че събрахме достатъчно ресурси.
2 дена по-късно....
Само аз се бях върнал на Дарк.Чух че и Биист ще се връща скоро.Прибрах се вкъщи,паркирах Силвър в докът ми и тръгнах към кръчмата на Пит.Валеше.Беше паднала мъгла и нямаше почти никой по улиците.Бурята беше отминала сега само леко ръмеше.Стигнах до площада където търговци днес нямше за моя радост.Отворих вратата и влязох в кръчмата.Беше спокойно само няколко хора пиеха чай и говореха за времето.Седнах на бара.
--Здарасти Улфи.Къде беше?--попита Пит докато чистеше една ловджииска двуцевка.
--Повярвай Пит не ти трябва да знаеш.Пък и на мен ми се иска да не знаех.--отегчено казах аз.
--Добрее.Едно уиски а може би чай?--с усмивка ме попита Пит.
--И двете.--
--Ей сега идват--каза Пит и отиде до чайникът.
--Пит нещо ново?--
--Чух че Арони са го ранили и сега си е вкъщи.
--Да добре.--съвсем бях забравил за него ,но знаех ,че той може да се оправя сам в трудни моменти.
Пит наля чай в един порцеланов сервиз.Седнахме да пием.Чух как вратата на кръчмата се отвори.
--ДЕ УЛФ.Е пиратче време е да си разчистим сметките--познат глас.
Обърнах се.Полковник Блек.Един от лакеите на Ратлик.От 219.
--Блек бих те поканил да пиинем един чай ,но май си зает.--усмихнах се злобно.Той зареди пушката си,както и 8 войника с него.
--Говори си,после си спомни къде са ми ресурсите.--злобно каза той.
--Твойте ресурси.Имам ли право на адвокат.--
--Имаш право да се гръмнеш.--колко драматично.Слязох от стола и хванах пистолетите Вълк.Те веднага ме взеха на прицел.Пит взе двуцевката.
--Не.Той ми трябва жив за да разбера къде са ресурсите--каза Блек на хората си.
--Ама нали туко що ми каза да се гръмна или забрави?--почнах да го дразня.
--Добре тогава сам ще си намеря стоката.--каза той.
--Момчета ОГЪН!--
Пит стреля и отнесе един от войниците.Аз скочих зад бара заедно с него.Блек се скри зад една от масите.А войниците ни обсипваха с изтрели от картечници.Изведнъж чух как някой влезе.
--Я да се махате.--изкрещя някой.Ние с Пит се показахме зад бара.Еспирит размяташе един войник.Ние стреляхме и те един по един падаха на пода.Блек тръгна да искача през прозореца,но Еспирит го хвана.
--Щеше да счупиш прозореца!--държеше го за яката.Аз помахах на Блек.
--До нови срещи смотаняк такъв.--И Еспирит го изхвърли през вратата на улицата.Прелетя около 2 метра.
--Точно на време се появи.--казах му аз.
--Разчитай на мен.Пит една бира.--спокойно каза той.След известно време дойдоха Биист и Дедмен,след тях и останалите пирати.Сега трябваше само да завладеем Тегар.
Проблемите тепърва започваха.
Пътят да Тегар се оказа по-дълъг от колкото мислехме.Намирахме се 500 метра от планетата и не можехме да я видим.Летяхме на там следвани от около 60 мега транспортера.Разполагахме с огромно количество бойни кораби и кръстосвачи.Тегар се намираше в 7 галактика.Беше до едно слънце.Беше голяма и светеха много щитове.Придаваха и някакво червено сияние.Поне това можехме да видим.Обърнах гръб на прозореца и погледнах към седящите Биист,Еспирит и Дедмен на една маса.Пиеха бира и се подготвяха за бой.Флотата се подреди в 3 линии.Бойни,кръстове,транспортери.Продължихме да напредваме към планетата.
....300метра до Тегар.Вече виждах планетата.Цялата беше една голяма фабрика.Огромни комини.Производствени съоръжения и адски много соларни панели.Метал,навсякъде имаше метал.Имаше само няколко огромни улици за конвойте.В центъра на един от най-големите градове имаше огрома кула.Предполагам че беше някакъв контролен център,но забелязъх че и в другите градове има такива ,но по-малки.
....150 метра до Тегар.Вече бях разгледал планетата.Сега разглеждах изникналата от някъде вражеска флота.От планетата излитаха унита и бойни кораби.Излитаха,излитаха .
....100 метра до Тегар.Слънцето се скри зад флотата им.Ние спряхме.Насочихме транспортерите зад близката Луна.Оставих няколко меги.
....95 метра до Тегар.Не мислех да си тръгвам без да ги раздрусам.Натоварих 5 меги със газ торпеда и експлозиви.Сложих им едно бяло знаме и ги насочих право към хипер армията.Наближаваха.Точно когато влязоха през предните им линии се зривиха.Притежаваха силата на малка атомна бомба.Отнесоха огромно количество кораби.Но от планетата дойдоха още толкова кораби.
...90 метра... Те тръгнаха към нас.И ние ги посрещнахме със хиляди торпеда и лъчи и плазма.За сега мисилта за бягство не ме бе спохождала.Корабите им падаха един след друг.След малко отвърнаха на огъня.
Черния космос се освети от експлодирало уни.Разтресохме се.Двете флоти застанаха една срещу друга.Стреляхме се като обезумели.Кораби експлодираха и падаха.Издигнах Силвър над другите кръстосвачи.Полетях право във противниковата флота.Стрелях по унитата.Други последваха моя пример.Може да са много ,но са като стадо мамути.Разпънахме си и полевите изтребители.Избивахме от вътре.Те също пуснаха изтребители.Това затрудни малко обстановката.Два се закачиха за опашката ми.Полетаях между унита и бойни.Те пуснаха 24 торпеда ,но разрушиха едно уни застанало на пътя им.Минах под един боен кораб и излетях зад опашката си.Два йонни изтрела и те паднаха на парчета.Полетях заедно с другите кръстове да трепен бойните кораби.За малко не бяхме свалени от едно уни.Обърнах се срещу слънцето.Идваха още подкрепления.Смачкахме още едно уни и отряда от кръстосвачи се насочи към прииждащите подкрепления.Те спряха и започнаха да стрелят по нас.Разбиха 3 кръстосвача ,но ние се разпръснахме и полетяхме над тях.Твърде не маневрени и бавни бяха разрушени преди да осетят че сме над тях.Подредихме се в една линия и продължихме към Тегар.Флотата отзад разби и последните им кораби и се присъедини към нас.Ние разбивахме неспиращите вълни от кораби.Навлязохме в атмосферата.Корабите се запалиха.Неспирахме да стреляме.Обсипвахме големия град със торпеда.Сега разбрах за какво е огромната кула.Това беше огромно гаус оръдие.Затрудняваше се с малките кораби ,но сваляше унитата ни.Полетяхме към нея.Около 30 изтрела от йонните оръдия и няколко торпеда,но на нея не и стана нищо.Последните 5 унита стреляха право във земята от където започваше кулата.Тя се растресе и падна върху града.Стреляхме по доковете и защитите.От едсин излетя огромен модифициран боен кораб.Разби 2 унита.Насочихме се към него .Оказа се здравичък.Отвори си доковете и излетяха няколко изтребителя.Доста силни бяха ,но скоро ги разбихме.Влетях пре отворените врати на бойния кораб.Пръсна се по шевовете от мощните торпеда.Тежкия кораб се стовари върху един док.
Цялата ни флота се приземи на планетата.Не разполагаха с войници.Всочко беше една фабрика.И сега беше наша.