Това вече е простотия..

[hettllo]

Беше време той да излезе и да се изправи лице в лице с неговия най-голям и опасен враг...беше се подготвял дни..месеци..дори години наред за това последно съревнование....не знаеше какво ще стане на края но беше твърдо решен да победи завинаги този свои конкурент, да го наречем..В момента стоеше в стаята си и размишляваше какво може да се получи от всичко това...Но колкото и да му мислеше всъщност възможностите бяха само две:или той да излезе от битката със счупен нос и завързани крака за някои клон на някое дърво...или просто по някаква невероятна случайност да успее да победи своя опонент(което всъщност за този момент беше невъзможно..Но тъй като той нямаше повече време...”този момент” беше сега и връщане назад нямаше)Той все пак разгледа и двете възможности на ум и мислено си представи как би изглеждала битката...през главата му минаха какви ли не идеи...Сцени от „Матрицата”...бои в клетка стил „кеч”...или просто обикновено разменяне на обиди,в краен случаи на някои и друг шамар...Опция едно беше на практика невъзможна...поради причината че Той имаше прекалено наднормено тегло и скачането и отблъскването от стени както наистина се прави в „Матрицата” беше абсолютно невъзможно...опция две звучеше по-„добре” но пак имаше една неизпълнима част..проблема беше че този път майка му нямаше да му разреши да вземе клетка за да се бие в нея...ех родители...какво да се прави...Та единствената оставаща опция беше третата...но една част от нея пак не беше изпълнима...псуването или каквото и да е разменяне на обиди никак нямаше да се хареса на майка му...а напротив..тя щеше да побеснее и да го накаже за минимум 2 месеца без всякакви удобства..било то компютър или ядене на обикновени шоколадови вафли...той щеше да бъде пребит а после наказан...доста неприятно..и въпреки малката мозъчна недостатъчност от която Той страдаше...здравият разум надделя в Него и Той реши да не си служи с обидни имена...и какво излезе всъщност?Той имаше само една възможност-да се бие с шамари..а може би и ритници..но само при условие че имаше достатъчно енергия да си вдигне които и да било крак...
Вече наистина беше време да тръгва....Той трябваше да извърви невероятно дългото разстояние от стаята си до мястото където щеше да се състои фаталната и финална битка...изходът от която щеше да реши съдбата му....Противникът срещу който трябваше да се изправи не беше лесен за побеждаване...С почти квадратно тяло...гардеробонаподобяваща структура...стоика непотрепваща дори от ураган....а зад всички тези мускули се криеше един доста съобразителен „мъж”...така че Той щеше да има една почти непосилна задача да се справи с този враг...но все пак беше решен да не отстъпва пък каквото ще да става....самоубийствената му мисия щеше скоро да започне...Той се надигна от леглото си...леко разтреперан и объркан..погледна часовника си...беше 2 часът без 4 минути...да...бяха се „уговорили” за 2 и 4....а сега Той имаше 10 минути на разположение да обмисли нещата на ново...все пак всичко можеше да се обърка...все нещо можеше да попречи на плана му..план...макар и несъвършен,но достатъчно луд за да се окаже ефективен...
2 без 2....минутите като че ли минаваха толкова бавно...и на Него му се струваха като години...Той нервно броеше секундите до „Началото”...
2 без 1...Той не можеше повече да чака...пусна си Интернета...влезе в Булфлийт и зачака...оставаха 2 минути до обновяването...след това битката щеше да започне...
2 и 4...Тишина обгърна стаята...Той влезе в раздел „Новини”...след което натисна „Военни доклади”...Страницата почна да зарежда...почти беше готово....резултатът щеше да излезе наяве....Сега или никога..съдбата му зависеше от това...Той очакваше с нетърпение да разбере какво беше станало...
2 и 5...Токът спря...Той стоеше като зомбиран пред монитора...устата му беше увиснала почти до земята...още малко и щеше да избърше прашния и осеян с боклуци,най-вече остатъци от храна,под....черният екран говореше всичко...Той не можеше да повярва на очите си....токът беше спрял точно преди страницата му да се отвори....сега Той не знаеше какво беше станало...
2 и 6....съседите звъняха на вратата и викаха силно...а от Неговия апартамент се чуваха писъци и крясъци...блъскания и жестоки удари по метални и пластмасови конструкции....Пази боже ако беше намерил пистолета на баща си....
След малко се чу изстрел....е явно вече го беше намерил....Плазменият монитор беше вече на парчета...в плоският му екран зееше дупка...по потрошеният процесор ясно си личаха отпечатъци от чук и точилка...(от къде беше взел точилката??)След около 20 минути Той вече беше на любимото си кресло и гледаше телевизия...да...един съвсем обикновен ден за Него...наистина обикновен....

Извод?
Няма значение

[bgnazism]

Много интересно.

[Wolfy]

Извод:?? Ми какво му е интересното.Някъв пребива компа...толкова ли не можете да контролирате гнева си.БФ ше се избиете начи.

[hettllo]

Всеки си има гледна точка...аз зачитам всички

[BulSoldier]

Аз мисля че беше много добре написано.Кратко и забавно.

[xaxaxa]

xaxaxa