Аз?Писател?

[kokaza6efe]

Кажете дали да продължа или да трия темата!

Глава 1
Очите ми се затваряха вече,не можех да продължа да чета,все пак трябваше!Не можех да оставя нещата така!
"Трябва да.."не довърших изречението си-може би вече съвсем полудявах!Чух звънене.Не знаех кой може да е-бях се превърнала в отшелничка,макар да бях в големия град...Нямах никого.А ето,че сега се звънеше.Беше твърде късно за да е някой амбулантен търговец или съседа-само той общуваше понякога с мен-така трябваше да бъде.Взех ножа-нямаше време за излишни размишления.Скрих го в ръкава си-не исках да си създавам имидж на напълно побъркана-по-скоро на самотница.Отидох до вратата и се опитах да почувствам човека отсреща.Тогава за малко не се издадох-направо щях да изпищя-беше вампир!Явно въпреки всичките ми усилия ме бяха проследили!За миг се запитах дали не ставам параноична-може да не знае,че съм аз-просто да търси храна.Всички размишления ми отнеха не повече от секунда,но аз го почувствах,като цял век!Взех ножа и отворих предпазливо.Вампира нямаше време да реагира-толкова бързо се оправих.Не беше мъртъв,разбира се,никой не можеше да убие вампир просто така,но беше много умаломощен.Започнах разпита.
-Знаеш ли с кого си имаш работа,бе нещастник!
-Аз съм само ловец,знаеш,предполагам...-насмешката в гласа му ме издразни
-Не се опитвай да остроумничиш.-ледения ми тон го стресна-явно бе чувал легендите за мен-Всеки шибан вампир ли знае за способността ми,да разчитам генетичните ви кодове!
-За това искаме смъртта ти,повече от всичко...-усмихна се.Ако не беше вампир,нямаше да пропусна да се влюбя в него-беше доста сладък.
-Нямам време да се занимавам с теб-басирам се,че приятелчетата ти ще довтасат ствсем скоро.Е,поне ще те заварят мъртъв!-казах аз,насочвайки все още незапаленото си фенерче с ултра-виолет към него.
-Недей,няма смисъл-отвърна той спокойно.-Явно не си си направила труда да дочетеш генетичния ми код-все още не съм завършен.-това ме стресна,но само за секунда,защото той каза нещо съвсем различно от моите очаквания-Не съм тук за да те убия...-не го оставих да довърши.
-Ти не можеш!!!-казах аз ядно,все пак не можех да го оставя да си говори каквото иска,беше на моя територия!
-Все пак можеше да ме оставиш да довърша-каза той надменно.
-Така ли?-бях бясна-е,все пак е човешко,може би единствената човешка емоция,която бях изпитвала след загубата...раната още ме болеше...Очите ми бяха толкова кървави,от четенето на летописите,че в онзи момент аз приличах на вампир,повече от него.Тогава прозрях всичко-неговото надменно и спокойно държание бе просто фасата,която скоро щеше да се срине.Тогава продължих по-спокойно-тогава какво искаш от мен,ако не да опиташ да ме убиеш ?-стана точно както очаквах-той се срина.
-Помогни ми!-отчаяната молба в очите му беше непоносима за мен.Прогоних с мъка спомените.Сега той показа колко е уплашен и ужасен всъщност.Дожаля ми.Държеше се точно като изплашен хлапак.Тогава си спомних на колко съм и ми стана неприятно-той не беше по-млад от мен,може би дори по-голям.Просто аз бях изтощена от живота и се чувствах толкова стара и изцедена...
Той продължи:
-Страх ме е,че мога да се превърна в такова изчадие!Трябва да ми помогнеш!Моля те!-съчувствие-не го бях изпитвала от толкова време...А може би времето не беше толкова много,просто аз бях преживяла твърде много...
-Но какво мога да направя!-изведнъж ме обзе отчаяние.Последния път,когато се опитах,загубих един приятел,а сега трябваше да.... Стегнах се.По-добре да опитам,отколкото да го оставя да стане вампир.Защо изпитвах такава симпатия към него?Не разбирах.А може би не исках да си призная това,което разбирах?Не ми пукаше,бях взела решение-Ще направя каквото мога.Но...не знам,дали ще успея.Съжалявам.
-Благодаря ти!-беше много сладък,наистина...Май отново се влюбвах...

[kokaza6efe]

Глава 2

Отворих тайника в стаята ми и взех от там няколкото ми пистолета със сребърни куршуми-усещах,че ще имам нужда от тях...
-Тръгваме-казах на новия ми приятел-вампир.Оказа се,че името му е Били.
-Къде?-попита той.Все още му нямах доверие,за това не му отговорих,а само многозначително заредих пистолета-9 милиметров,класически,сребърен.Доста пари похарчих за оръжия навремето,но сега те като че ли пак щяха да влязат в употреба-това едновременно ме плашеше и радваше-принудителното ми отчуждаване от света бе към своя край...
Излезнахме от небостъргача,в който живеех-сив и безличен,както и дните,които прекарвах там.Посочих колата си на Били.Той като че ли доста я хареса,но това беше разбираемо-ауди **** ,боядисано в сребристо.Но това,с което колата ми впечатляваше беше нейната чистота-отдавна знаех,че за да привлича погледа,колата трябва да е по-скоро чиста и лъскава,отколкото всичко останало.
Кчихме се вътре.Запалих мотора и колата тръгна леко и плавно.Обичах да карам,но сега вниманието ми се раздвояваше между оправлението и стоящия до мен полу-вампир.Бях имала вземане даване и с други недоеволюирали вампири и смятах,че те са по-опасни от всички други,защото не се знаеше кога ще ги хване жаждата за кръв за пръв път.Ако го хванеше в колата най-вероятно щяхме да катастрофираме или да го убия-нямах друг избор-или той мен,или аз него.Такъв е законът,когато имаш на разположение 3 секунди да реагираш...Не исках да го убивам,за това му казах:
-Ако мислиш,че ще те хване жаждата,по-добре да ходим пеша.
-Не,няма смисъл.А и може да ни забележат...
-Добре,но ако усетиш нещо ми кажи,защото ако ме нападнеш докато шофирам,лошо ни се пише и на двамата!
-Добре.-беше нещо мрачен-явно си мислеше какво ще стане ако не успея да го отърва.Исках да го ободря,за това смених темата,надявайки се да го изтръгна от мрачните му мисли:
-Така без музика не е готино,за това кажи какво слушаш.-изведнъж очите му светнаха-явно бях улучила темата за разговор-определено беше меломан.
-Слушам предимно метал и рок,малко пънк,но не много...-явно малко се стесняваше от музикалните си предпочитания.Можех да го разбера-почти никой вече не слушаше метал,рок и пънк-само че аз не бях почти всеки...
-Какъв точно метъл-аз лично слушам най-вече хеви и малко нео,но предимно стари групи...-определено разчупих леда,макар че явно все още мисълта какво може да се случи не му излизаше от ума.
-Имаш ли в колата?-въпросът беше излишен-аз вече извадих няколко касетки на Offspring и Red Hot Chilly Peppers.Пусна Other Side на Red Hot-колко иронично...

[kokaza6efe]

Глава 3
Най-после пристигнахме-тайното ми обежище!Беше изоставено и пусто.Изглеждаше доста западнало,но аз го бях обзавела доста добре.Интериора се състоеше предимно от смъртоносни оръжия-арбалети със сребърни стрели,сребърни колкове,ултравиолетови фенерчета,светена вода(макар че тя не беше нищо повече от вода със сребърен нитрат) и всичко,което се полага за борба с вампири(имаше и гранати със чеснов газ,въпреки че аз знаех,че той не убива вампирите,само ги омаломощява)Светнах лампата,но въпреки това стаята тънеше в полумрак и прах.
Взех една картечница със сребърни патрони.Тогава чух стъпките.Нападателят знаеше,че сме там,но не знаеше,че го очакваме.Направих знак на Били да мълчи.Тогава взех камата,която още бе в ръкава ми.Вампира-разузнавач беше зад един шкаф,напълно неподготвен за това,което му готвех.Шкавът бе нисък и аз го прескочих.Озовах се лице в лице със вампира-той понечи да ме ухапе,но аз срязах гръкляна му с камата.Кръвта потече и ме опръска.Още не беше мъртъв.Взех помпата и се прицелих в главата му и тогава чух гръм-обърнах се с максималната скорост,на която бях способна-тогава видях,че били държеше в ръцете си въздушна пушка.Той ми се усмихна доволно и ми кимна с глава към вампира на пода.Погледнах го-главата му беше размазана и се бе превърнала на каша от кръв,мозък и кости.След това започна да гори.
-Май добре се справих,за човек,който през живота си не е виждал оръжие?-каза той доволен
-Прекалено добре-казах аз и погледнах малко накриво-все пак можеше да не му размазваш черепа толкова брутално!
-Съжалявам-каза той,без намек от съжаление в гласа си.
-Няма значение.Сега трябва да се изнасяме,преди да са дошли да го потърсят!-взехме няколкото сака и сложихме всичкото обурудване,което се побра.Взехме и оръжията и излезнахме...

[kokaza6efe]

Глава 4
Вече карахме близо до покрайнините на Ню Йорк.Спряхме до един хотел.Влезнахме вътре и аз поисках да ни дадат стая за една нощ.Понеже бяхме двама млади,те решиха,че ще ни трябва единично легло.Когато се настанихме и донесохме багажа аз започнах да опитвам различни модификации на ДНК-то на Били-имах лична малка лаборатория,която ми вършеше отлична работа при кризистни ситуации.
-Махни оръжията от саковете!-казах аз-Не на леглото,все пак саковете са преседели там поне 3 години!-смъмрих го аз.
-Има ли значение?-тъгата и отчаянието в гласа му ме трогнаха дълбоко.
-Ще се оправиш!
-Дано...-скръбта в очите му беше искрена-Не искам да ти се налага да ме убиваш...Смях през сълзи!
-Спокойно,и аз не искам да ми се налага,така че ще се постарая повече от предвиденото.А сега мисля да почвам.
След около 2 часа работа очите ми се затваряха,но бях готова.
-Ела,любимо мое опитно зайче-казах аз,с надеждата да го поободря.
-За теб винаги.-имаше доста умора в гласа му-е,поне не беше почна да се трансформира,щях да усетя.
-Сядай тук,мисля,че разшифровах генетичната ти информация и ще успея да спра процеса на трансформация!
-Дано...-надеждата му,като че ли не бе много голяма.Това малко ме подразни,но се поставих на негово място и ми мина-все пак аз,почти непозната,му се ровя из ДНК-то.
След час си легнахме.Аз усетих,че ДНК-то му възвръща човешката си същност,но силата в мускулите му не намаляваше-това започна да ме притеснява,но не му казах опасенията си-все пак той май нямаше нищо против да е по-мускулест.Заспахме без никакви излишни приказки-бяхме изключително уморени...
Събудих се няколко часа по-късно-кошмарите отново ме измъчваха.Станах и порових из чантите,просто за да си намеря занимание.Тогава попаднах на старата си гривна-спомените ме връхлетяха и аз не можах да ги прогоня...Черен гъст дим,огън...видението изчезна.Върнах се към действителността.Сложих гривната като насън и си спомних лицето му,спомних си битката,кръвта на вампирите,техните размазани и осакатени тела,сместа от мозъци,кръв и кости,които покриваха земята,среброто,пръснато навсякъде и онзи ужасен вик...събудих се.Не бях сънувала,но се чувствах ужасно.Легнах отново.Взех камата и започнах да я въртя в ръката си...

[kokaza6efe]

Глава 5
Преместих камата в лявата си ръка и се загледах в спортната си черна гривна,с която се бях била навсякъде,включитекно и в последната битка...Върнах се в миналото,преди 3 години,в един есенен следобед.Слънцето ту се показваше,ту се сктиваше.Аз се биех на левия фронт,той на десния.Между двата имаше едно опожарено селце.Гъст черен дим,много кръв,пепел и клади.Смърт витаеше във въздуха...
Слънцето отново се скри зад един облак.Една невеста се опита да ме удари,но аз я избегнах и извадих двата си сребърни меча-любимото ми оръжие.Невестата се връщаше за повторна атака.Летеше ниско над земята.Когато се приближи достатъчно скочих и забих единия си меч в корема и.Тя нададе кански писък и избухна в пламъци.Нейният вампир явно я беше чул,защото от лявата ми страна се появи един огромен.Затичах се към него,замахвайки с десния меч към главата му,но той ме парира с нокти.Тогава бързо забих левия си меч в гръдния му кош.Той избухна в ярки пламъци.Избърсах кръвта от меча си о един обрасъл с мъх камък.Изведнъв видях черна сянка да ми минава отляво-погледнах вампира и без секунда колебание извадих арбалета си и стрлях,понеже бе твърде високо,за да се опитам с мечовете.Той обаче видя снарядите навреме и ловко им се измъкна.След това ме подмина с ехидна усмивка на устните си.Прицелих се и го улучих в дясното крило.Вампирът се олюля,но продължи пътя си.За секунда се почудих къде е тръгнал,ако не за мен,а и защо е такова камикадзе и не ми обръща внимание.Секунда по-късно се затичах с бясна скорост след него-щом не бе дошъл за мен,значи бе дошъл за Джими.Тичах с всички сили след вампира,но той бе по-бърз от човешко същество дори и с ранено крило.Тогава се сетих да Джими и волята ми направи чудото-започнах да настигам врага си.Един коршум ме одраска леко по кожата на корема,но на мен не ми пукаше,дори и мъртва щях да убия чудовището преди да стигне до Джим.Спомних си с носталгия колко по-бързо тичах,когато бях върколак,но отдавна бях намерила лек и бях загубила тази способност безвъзвратно...А може би не?Спомних си усещанията през краткото ми съществуване като полу-вълк и това вля в мен нови сили...Затичах се и скоро бях на няколко метра от вампира.Стрелях към него без да се прицеля и го ударих в крака.Но и на него не му пукаше за нищо-залитна,но се увладя и продължи да лети,като не пропусна да ми се ухили гадно,но аз вече тичах колкото можех и бях почти зад него.Той напрегна сили и пак се откъсна от мен.Вече наближавахме селцето....
Влезнах в селото малко след него,но за сметка на това бях доста ободрена-чувствах,че силата на врага ми намалява.Знаех,че скоро ще му се наложи да се зареди със свежа кръв за да продължи състезанието,но тогава беше по-уязвим от всякога.Чувствах,че и мозъка ми помага-вълна от морфин заля тялото ми и аз не чувствах вече болките в далака и краката,получени от маратона."Сега да те видим колко струваш,гадно копеле такова!Може да съм просто човек,но сега съм по-силна от теб!"-помислих си аз малко самодоволно.Все пак имах право да съм горда,защото бях се доближила до скоростта на върколак.Това накара мозъка ми да ме стимолира с още малко морфин.Чувствах силата си и знаех,че с вампира е свършено.Слънцето започна да се показва-добър знак,защото сега вампира щеше да се трансформира.Само че слънцето не се показа...Малшанс,но въпреки това вече почти бях пипнала гадното копеле!Загледах се в пейзажа-беше пуст и мрачен,черен пушек ме задушаваше.Беше пълно с трупове и аз несъзнателно се затичах по-бързо.Тогава той изнемогваше и застина във въздуха със зла усмивка:
-Аз изпълних дълга си...-ухили се гадно и тогава чух писък-беше на Джими.Сърцето ми замря за секунда,почувствах се като покосена.Едва сега разбрах какво се бе случило-вампирът пред мен е трябвало да ми отвлече вниманието,докато негов събрат е заобиколил селото и е минал през гората,намираща се точно пред него.Бях измамена!Тогава взех меча си и го хвърлих по тържествуващата гад.Метнах го с такава злоба и ярост,че съществото нямаше време да реагира.Избухна в пламъци,а аз взех меча и се затичах да видя дали Джими не е оцелял.
Около него се бе събрала огромна тълпа.Когато си пробих път,видях че той не е мъртъв-само беше ухапан.
-Убий ме,Джу!-каза той с мъка в гласа-Убий ме,преди да съм се превърнал в един от тях!
-Няма да те убивам,мамка му!-отвърнах аз-Ще намеря лек!За себе си успях,ще намеря и за теб!
-Добре-не исках да си спомням повече.За да си намеря работа започнах да напъхвам оръжията по саковете,макар да бе едва 6 часа.След час бях готова и се бе съмнало.Събудих Били...

[kokaza6efe]

Глава 6
Взехме саковете на два курса,платихме си сметката и излезнахме от хотела.Чувствах,че нещо не е наред,Били също усещаше нещо.Отново съжалих,че вече не съм върколак-сега щях да знам поне какво не е така...Спрях да мисля за това и се съсредоточих върху настоящето...Какво щяхме да правим?Не можех да продължа да живея в изгнание!Девизът ми открай време беше "по-добре гроб,отколкото роб".Не виждах как мога да продължа да живея по този начин.
В колата имах дискове на Papa Roach-поразрових и открих това,което исках-Last Resort.Сетих се за Last Resort,защото тя завършваше:I can't go on living this way-бе доста подходящо за случая...
-Нали нямаш против да пусна това?-запитах Били и му посочих диска.
-Ми,честно казано не са ми любими,но не ме дразнят...-отвърна той уклончиво.
-Какво смяташ да правиш сега?-питах след няколко минути мълчание.
-Не знам.Не мога да се преструвам,че нищо не се е случило.А и освен това нямам близки...-долових горчивината в гласа му.Поредната драматична история?Може би.Не ме касаеше-ако искаше да сподели,щеше да го направи.
-И какво?Ще се биеш редом с мен?-иронията ми бе малко пресилена,но просто не исках той да се меси-предпочитах да го откажа от борбата още в зародиш.
-И защо не?!-тросна ми се той-Или не съм достоен партньор за госпожица перфектна?Поне ми дай шанс!
-Да ти е хрумвало,че този шанс може да ти струва живота?!Това не е филмче с вампири,където хепи енда е гарантиран.Опасно е,а и не искам партньор-само още един човек,за когото да мисля.Погребала съм достатъчно приятели и не искам ти да си поредният!-той се извърна рязко към мен.
-Приятел ли каза?-цялата му злъчност изчезна.-Значи все пак държиш поне малко на мен?
-Добро утро-нямах намерение да се предавам,все пак исках поне той да има нормален живот,ако за мен е невъзможно.Казах му го.
-Аха,значи искаш ти да обереш лаврите накрая-подхвърли иронично.
-Или куршумите-довърших аз мрачно.-Няма смисъл от този разговор-решила съм!Ако си решил да се самоубиваш го прави сам,поне няма да те гледам!
-И после цял живот ще се чудиш дали не си могла да ме спасиш.Престани да се правиш на стоик.С теб съм и толкова.А и да ти е идвало на ум,че и мен ме е грижа за теб?
-С тая разлика,че аз съм подготвена,а ти си ламер!Изобщо не си виждал мечове на живо и вече си тръгнал да се биеш!
-Ами значи ще изгубиш месец с тренировките ми....

[kokaza6efe]

Глава 7
Отново се чувствах жива!Най-после след две години и половина аз се завръщах.Усещах кръвта в жилите си,знаех че динамиката ще се завърне отново в живота ми.Бях щастлива за пръв път от толкова време.
-Е,къде ще ме обучаваш?
-Не е важно къде,важното е какво.Имаш ли представа в какво се забъркваш?
-Едва ли щях да съм толкова въодошевен-усмихна се той.
-Ти се шегуваш,но след седмица вероятно ще ти се ще да не си се захващал.
-Толкова ли си тиранична?-въпреки всичко се радвах,че имам компания.
-Сега го приемаш лековато,но ще те видя след седмица.
-Заплашваш ли ме учителю-джедай?
-Просто те предупреждавам,млади падуане-не му останах длъжна и аз.
-Кой знае,може след месец да ме наричаш партньоре.
-Неоправдан оптимизъм,ученико-засмяхме се.Бях забравила колко е забавно общуването с хора...Бях забравила да живея!
След около час стигнахме до другия ми”таен щаб”.Там имах също доста оборудване и много мечове.Започнах подготовката на Били.
-Ей сега ще разбереш защо малко хора се наемат да ги тренирам-намигнах му аз.
-О,не се и съмнявам,че ще се постараеш да ме”улесниш”.
-Е,как иначе?
Взех два дървени меча.Подадох единия на Били и започнах с поученията:
-Най-важното е концентрацията-ако не се концентрираш,не опитвай!Почувствай оръжието с всяка фибра от тялото си!Отпусни се.Сега ме нападни!-той атакува с много мощ,но забрави с кого си има работа.Парирах удара,извъртях се и ударих в корема леко,колкото да му покажа какво бих направила с истински меч.
-Всичко е до техника.И до ярост,макар във всички филми да ни учат на чисто съзнание в битка.Има хляб в чистото съзнание,но при мен действа и сляпата ярост.Все пак е по-добре да не се стига до там.Сега опитай с повече техника.Ок?
-Добре.-той отиде до другия край на”щаба”.Засили се и отскочи.Парирах го отново,още във въздуха.След това подскочих,направих едно залъгващо движение и го “намушках”пак.
-Ще ти отложа уросите с меча за някой друг път,сега по-добре да ти усъвършенствам стрелбата.
-Хмм...Чудя се...Как по дяволите имаш такава техника.
-Ми,от филмите с Джеки Чан-пошегувах се аз.
-Да,тоя е голема работа.
Постреляхме около час.Отначало не беше много точен,защото мишените бяха движещи се,но с времето оправи мерника и то не за сметка на бързината.После постреляхме с арбалет,но него не го биваше толкова,колкото с автоматичните оръжия,но все пак се справяше не зле.Започнах да се питам дали е чак такъв нууб,за какъвто се представяше...Все пак слушката в другото ми”убежище” а и неговата не-лоша техника с меча,бързината,с която реагираше...Всичко това ме караше да се замисля,дали не беше виждал оръжие все пак...

[kokaza6efe]

Глава 8
Три дни го обучавах и се справяше доста добре.На третия ден седнахме за малко да починем-вече бяхме обзавели доста добре,но въпреки това седяхме на пода след тренировка.
Равързахме “неангажиращ” разговор за това какво ще правим все пак-вече се водехме екип и обсъждахме бъдещите си планове.Знаех избрана част от биографията му и аз му казах толкова от моята...
-И след това избиваме вампирите,обираме лаврите и си живеем живота-усмихна се той.
-Има една малка техническа подробност-това избиване може да свърши по друг начин-вампирите ни избиват,обират лаврите и си живеят...е,не точно живота...
-Подробности,подробности-намигна той.
-Правилен подход към живота-казах аз лековато и се изтегнах със затворени очи.Станахме.Беше грешка...
Усетих странната миризма във въздуха,но бе твърде късно.Паднах на пода и с последния си въздух казах на Били да си запуши носа.Той така и не ме чу-беше зает да губи съзнание.С една малка част от мозъка си усетих движение,а друга малка частица от мозъка ми беше заета да се дразни от случилото се.
Събудих се.Нямах представа за времето-можеше да е минал час от случката,но можеше спокойно да е минала седмица.Заех се да изучавам с поглед стаята,в която бях.Беше изключително нова-направо неизползвана.Иначе приличаше на болнична стая-синкаво-бяла боя,която не дразнеше очите,въпреки че по всички закони би трябвало.Леглото,в което ме бяха сложили също изглеждаше ново-беше е бяла рамка и подозрително приличаше на болнично.Прозорците бяха с метални решетки-също боядисани в бяло.Имаше две врати-предполагам едната водеше до свободата,а другата до банята.Подът бе покрит с паркет-доста светъл.Имаше и типичните за болниците картинки на залез,в розави и сини отенъци-пак светли,разбира се.Единсвеното по което се ориентирах,че не съм във болница беше,че нямаше звънец,с който да възвестиш,че си в съзнание и си гладен,а на вратата,която водеше на вън нямаше ключ-сигурен признак,че похитителите ми,които и да бяха,нямаха намерение просто да ме водят до близката психиатрия.Огледах се и за човешки фигури.Нямаше никой.Все пак не станах-просто мързел ли или някакво предчувствие,не знам.След секунди се радвах на решението си-вратата,която по моя преценка водеше към банята се отвори-явно този,който ме е наглеждал е отишал до нея за малко.Стоях неподвижна.Погледнах за да видя дали разсъжденията ми са били правилни и останах доволна-зад вратата имаше именно баня.Погледнах човека,който излезе-беше плешив дребен мъж,с вид над четирдесетте.Изглеждаше доста безличен и се почудих с що за хора си имах работа-а може би не бяха хора?-потръпнах при тази мисъл.Направих го обаче твърде леко и моят надзорник не ме усети.Изчаках го секунда-две.Надявах се,че ще се обърне на някъде.Надеждите ми се оправдаха-той се извъртя към прозореца.Тогава аз усетих,че моментът за действие е настъпил.Ловко скочих и хванах човека за ръцете и му запуших устата с длан.Той не се съпротивляваше,защото бях в поза,изключително удобна да му счупя врата.
-Сега ще пусна устата ти.Ако извикаш,ще ти счупя врата.Ясно ли е?И без номерца!-мъжът кимна леко и аз пуснах устата му.
-Не очаквахме да се събудите толкова скоро...
-Искам да знам какво искате!-прекъснах го моментално аз-Не мисля,че беше неодходимо да ме успивате с газ,ако намеренията са ви били чисти.
-Съжалявам,госпожице,но трябваше да действаме по този начин.Съжалявам,ако ви е причинил неудобство...
-НЕУДОБСТВО?!?!?!-възнегодувах аз.
-Извинявам се за подбора ня изразни средства,няма да се повтори-от начина му на изразяване си помислих,че вероятно е британец-Просто заповедите от Ватикана бяха такива...
-Аха!Знаех си,че са замесени тези кучи синове!Какво искат?!?!
-Ами,госпожице,ако не ме прекъсвахте...
-Не забравяй,че мога да прекъсна и връзките на вратните ти прешлени!-издразних се от укора в гласа му.-Продължавай?
-Ватикана каза да ви доведем по този начин,за да можем да инсценираме смъртта ви,на вас и на младия господин.Предполагахме,че няма да се съгласите да дойдете,а още по-малко да се криете под чужда самоличност...
-Определено сте познали!-казах злъчно аз.-Както и да е.К’во искат от мен тея педерас'и от църквата?
-Не е прието да се говори така-усилих захвата над врата му.Той изглежда схвана намека,защото спря проповедта и каза-Нуждаем се от вашите способности!
-Няма да си получите.-отвърнах с тона на обигран английски иконом.-Мразя Ватикана!
-Но не вие определяте положението,опасявам се.-отвърна човекът с безизразността на умряла сьомга.-Опасявам се,че наистина ще ви се наложи да ни сътрудничите.Ако не беше важно едва ли щяхме да прибегнем до услугите на отлявен атеист като вас.Не ви одобряваме.Вие не ни одобрявате също.Въпреки това ще ни помогнете,защото се отнася за съдбата на цялото човечество.Включително и вашата собствена.За това по-добре седнете.И само едно не мога да разбера-защо ни мразите толкова.
-Защото съм чела “Шифърът на Леонардо” и съм наясно що за “организация” сте!А сега да говорим делово-казах аз и го пуснах...

[kokaza6efe]

Глава 9
Псувах с вдъхновение.Бяха минали три минути от разговора ми с “поставеното лице” на Ватикана.Осъзнавах,че гадните копелета ме държат в ръцете си.Това бе и една от причините за вихъра на моите езикови възможности.Другата причина беше,че проклетите вампири бяха замислили нещо.Катастрофата беше близо и всички можехме да я усетим,но никой не можеше да каже какво са замислили този път скапаните гадини.На всичкото отгоре трябваше да дам отговор на шефовете от Ватикана след един час.Щях да се размотавам максимално,но въпреки това знаех,че ще приема.А имах ли друг избор?Формално-да,разбира се,но практически нямаше как да не се включа-не че църквата ме караше,напротив.Дългът ми бе от друго естество-трябваше да отмъстя на кръвопийците и да помогна на хората.Съдбата на човечеството зависеше от решението ми...
От край време бях суетна и този път,както винаги,не можах да устоя на предизвикателството...
След час дойде същият човек.Попита ме официално какво е решението ми.
-Няма нужда от формалности!И двамата много добре знаем,че нямам избор-озъбих му се аз.-Просто ме заведи до склада с оръжието и доведи Били след петнайсетина минути.И не го посвещавай.Аз ще имам грижата да го въведа в ситуацията.
Той прие заповедите без въпроси и ме заведе в стаята с оръжията.Бях едновременно очарована и потресена,че има толкова оръжия.Моят склад изглеждаше просто мизерен на фона на огромната зала.Започнах с огледа на оръжия.Избрах си един м16 и го заредих.Желязото тежеше в ръката ми и ми даваше усещане(лъжливо,разбира се)за сигурност.Оставих го и съсредоточих вниманието си върху разните стъкленици,наредени по равтовете
Имаше всякакви-големи,малки,пълни с прозрачни и непрозрачни течности.Започнах да чета надписите.Имаше много неща-ДНК на вампир и на прилеп,косми от върколак,ДНК от върколак,имаше кръвни проби,лекове за върколаци в различен стадий на трансформация-вече можеше да се излекува и напълно завършен полу-вълк.Имаше и експериментателни лекарства за вампири,но те имаха по-скоро отрицателно въздействие и служеха за борба с мрачните същества.Имаше запалителни смеси,избухливи вещества и какво ли не.Най-много обаче ме впечатли вирусът в една епруветка,сложена в страни от другите.Без да чета надписа знаех,че това е върколашкия вирус.Заразглеждах с интерес.От дълго време се интересувах от вирусологиата.Странното във всеки вирус бе,че те не проявяваха никакви признаци на живот извън заразената клетка.Но не това беше най-интересното в тях-те имаха правилна геометрична форма,толкова правилна,че аз се питах дали наистина са дело на природата.Повече приличаха на биологично оръжие.И все пак,вируси имаше от много отдавна...
Съществуваха митове,че в Атлантида бяха извършвани експерименти с човешката структура и бяха създали различни вируси.Според митовете,Атлантида имала невероятни генни инженери,които създавали нови човекоподобни.Човеци с невероятни способности-вампири и върколаци.Върколаците били по-ранната “версия”.Те страдали от липса на енергиен източник-просто не разполагали с енергията да се преобразяват,така както днес.Учените решили проблема,като използвали луната за енергиен източник-никой не е наясно как точно са го постигнали.Вампирите били доста по-съвършени.Те имали нужда само от кръв,защото кръвта им след известно време преставала да произвежда хемоглобин.Не се нуждаели от нищо повече-нито храна,(която била задължително условие при човеко-вълците)организмът им не се нуждаел и от вода.Естествено нищо е им пречило да ядат и пият.На вампирите се доставяла прясна кръв от заклани животни всеки ден и те заякнали.Въпреки това още не им хрумвало да се освободят от затвора си-те били мъртви човеци-за тях това било втори шанс да живеят сред близките си.С времето обаче,техният човешки облик изчезвал-те ставали повече прилепи,отколкото хора.На края животинското в тях надделяло.Нямали вече човешки чувства от рода на съчувствие,любов,състрадание.Единствено омраза.И започнали да избиват.Вкусили веднъж човешката кръв,те решили да си я набавят редовно.Върколаците също се обърнали против създателите си,защото след като видяли какво правят вампирите,хората решили да се отърват и от човеко-вълците.
Атлантида изчезнала-според някои населението потопило континента с помощта на кинетичната енергия произвеждана от три чудновати камъка.Преди да направят това,те измислили съвършения генетичен експеримент.Стигнали до заключението,че не могат да живеят вече на земята,защото там властвали върколаците.Не можели и да опитат да построят въздушен град,защото вампирите щяли да ги намерят.За това решили да направят последния си експеримент-човеко-риба.Рибната ДНК не можела да надделее над човешката,това бил последният им шанс.А и така станали на практика безсмъртни...
Докато размишлявах над това,чух стъпки в коридора...

[paksizabravihpass-a6efe!]

Глава 10
Стъпките бяха доста безшумни,приглушени и това,заради което се усъмних-бяха плахи стъпки,на човек,който знае,че е някъде на забранена територия.Взех първото оръжие-с моя късмет попаднах на някакъв чук с дълга,еластична дръжка,позволяваща много маневреност и много сила в относително лека конструкция.Отворих рязко вратата.Това,което видях ме изненада повече,отколкото тухла по главата!На прага стоеше нацупено четринадесет годишно момиче.Изпсувах параноята си наум.
-Коя си ти?
-Не ме занимавай с глупости,хлапе!Въпросът е коя си ти!И какво,по зарките,правиш тук!
-Ако искаш да знаеш,аз работя тук!-отвърна момичето троснато.Явно не и харесваше терминът “хлапе”.
-Да,бе,да,вярвам ти!За това се промъкваш така,“професионалистке”.-сарказмът ми беше силата,но реших,че имам работа с поредното “трудно дете” и смених тактиката-Я сега си кажи трогателната историйка-казах аз вече доста по-приятелски.
-Не се дръж с мен така!
-Как?Приятелски?
-“Приятелски”?!?!?!?!Ти май имаш проблеми с речника!
-Гледай сега,това ми е максимума сърдечност с нахакани пуберки.Ако ти беше по-малко кисела и се държеше по-малко покровителствено можеше и да излезне нещо от този разговор.-явно схвана “тънкия” ми намек и спря да се прави на типичния пубер,който само се оплаква и се държи с по-големите като с бабички и дядовци,които не зацепват от компютри.
-Добре,де,сори.Обаче всички се държат с мен като с малоумно “хлапе”-последната дума тя произнесе с такъв укор,че аз не можех да не се зачудя дали не ми е далечна роднина.Изведнъж ми хрумна една идея.
-САМО НЕ МИ КАЗВАЙ,ЧЕ ЩЕ ИДВАШ С НАС!!!-извиках аз с отчаяние в гласа.
-За какво иначе ще си губя времето тук?-това “тук” прозвуча като “вас,простосмъртните”.Не обърнах внимание.Само показах подчертано-елфските си уши и я попитах:
-Мислиш ли,че имам нужда от ЧОВЕК в екипа си?И най-вече от човек като теб?
-Не ми пука от какво имаш нужда.-заяви делово момичето(т.е. лепката!)-Аз ще дойда с теб.
-И защо?Едва ли е заради лична симпатия...
-Не,по-скоро лично отмъщение...-чух,че Били се задава в коридора.Тихичко си отдъхнах-този разговор ме изнервяше!