Star Wars:Knights of the Old Republic

[DeadMan]

Яко писане....сигурно 3-4 месеца.Ама ще благодаря искрено на всеки,който се реши да прочете историята до край.

[blood_dodo]

А,да. Забравих за Манаан . СПокс, в мое лице имаш 1 сигурен читател, който ще прочете всичко до края. Най-малкото щото мн ме кефят тея неща, които добавяш от себеси. Напр сега с оня вулкар, дето ти показва къде държат ускорителя, или пък със самоубийството на туилека. Браво, давай в същия дух.

[DeadMan]

Гадон разглеждаше Ускорителя.
-Да....не изглежда да има някакви поражения.Чудесно,чудесно....мисля,че е напълно използваем-заключи лидера на Бекс.
-Изпълних моята част.Сега ти изпълни своята.
-Държа на думата си.Включен си в съзтезанието със спидери като наш пилот.Дори ще ти дам да караш спидера с Ускорителя.
Заедра онемя.
-Но,Гадон....дали е разумно?Имаме опитни пилоти,които да управляват вместо него!
-Тишина,Заедра!В случая чувствам,че този тук има умения.Освен това не съм му казал другата причина да го пусна с Ускорителя.
-И тя е...?-запитах аз.
-Вулкарите го откраднаха преди да завършим тестовете.Според тях той ще издържи няколко пускания.....после ще експлодира.
-И аз съм потенциалната жертва,ако това се случи?
-Нещо такова.
-Приемам сделката.
-Сигурен ли си за решението си?-прошепна ми Карт отзад.
-Абсолютно-отговорих му тихо аз.
-Добре тогава-съзтезанията вече започнаха.Утре ще те изпратя на пистата.За сега можеш да ползваш една от стаите тук за нощувка.
Отделих се от тях с Карт и Мишън.
-Слушайте ме-върнете се в апартамента горе.Пригответе всичко-ако всичко върви по план ще дойда с Бастила.Вземета раницата с нещата- най-добре да ги оставите горе.Няма да ми трябват тук.
-Добре,но не мисля,че е добра идея да те оставяме сам тук.Все пак не е безопасно.
-Не се тревожете за мен.Просто вървете!
-Щом казваш.
Двамата ме погледнаха притеснено.Не бяха съвсем съгласни с решението ми,но го приеха.Дадох им раницата с предметите-бе натежала доста от атаката срещу Вулкарите.Карт я взе,погледна ме отново,очаквайки да си сменя решението и като видя,че това няма да се случи се обърна и тръгна към лифта.Аз се осамотих в стаята и прекарах една безсънна нощ.
-------------------------------------------------------------------------
На следващият ден бях посрещнат в ранни зори от един извънземен,който ми подаваше дрехите.
-Не можеше ли просто да ме събудиш отвън?-запитах сънено аз.
-Ставай.И без това те оставих малко повече от необходимото.
-Ох,добре,бе,добре!
Изгоних извънземния докато се облеча,взех си мечовете и бронята и го последвах през Долния град.Фучахме със стар мотор за двама между мръсните и окаяни блокове,докато Слунцето бавно изгряваше над хоризонта и оцветяваше земята със своите топли лъчи.Под мен виждах само тъмна пропаст-едно грешно движение и щях да политна в нищото.Може и да не бях плашлив,ама се хванах за мотоциклета с цялата си сила....
Най-накрая стигнахме го мястото за съзтезания.В далечината се виждаше как между два блока се състезават спидери.Извънземният ме остави на платформата.
-Надявам се знаеш как стават нещата?И въобще как да се съзтезаваш?
-Имам някой наблюдения.Трябва да отпусна спирачките,да преминавам през Засилващи платформи и да избягвам препятствията.
-И когато двигателя започне да прегрява-отпускаш специалните охладителни капсули.Ясно?
-Ясно.
-Но не преди това!Иначе ще забавиш неимоверно скоростта си!Само когато двигалтея започне да прегрява!
-Разбрах.
-И.....успех.Ще ти трябва-чух,че представителя на Вулкарите е добър.
-Ще го имам предвид.
Извънземният ме остави сам на платформата,по която щъкаха множество други съзтезатели-всичките надъхани и самоуверени.Отидох при организатора-един Трандоушан- и му казах,че ще се съзтезавам за Бекс.Той ме погледна и каза:
-Бекс?Чудесно.Пробни пускания или направо?
-Едно пробно пускане-бях запомнил,че Ускорителят щеше да издържи само няколко пробега.
Качих се в спидера и поглднах пистата.Тя представляваше дълга част от блок,със многобройни Ускорителни платформи и препятсвтия,от рода на стърчащи метални парчета,камъни,дори мини.Поглданх индикатора за температурата на двигатлея-той бе разположен точно до стъклото за гледане,за да може да се наблюдава и той,и пътя.Сложих си каската,закопчах си колана и бях готов.Светофара над пистата стана червен,жълт и накрая зелен.Освободих спирачките и спидера профуча напред.Мъчех се да нацелвам Ускорителните платформи и в същотот време да избягвам множеството препятствия.С всяка следваща платформа скоростта нарастваше,а с това и трудността на кординацията-да не говорим,че трябваше и да следя температурата при двигателя.На няколко пъти за малко да изпъсна освобождаването на капсулите.За щастие всеки път малко течност оставаше и двигателя се загряваше по-бавно.Фучах с 900 км/ч и едвам държах кормилото.....най-накрая стигнах финиша и моментално натиснах спирачките.Спрях на десетина метра,свалих си каската и си поех дъх.Бях забравил какво е това да караш съзтезателен спидер-не го бях правил от години.Излезнах от превозното средство.Чакаше ме един Родиан със резултатите.
-20 секунди,58 стотни.Добро време-макар това на Вулкара да е 19 секунди,90 стотни.Той засега е начело.
20 секунди!Бяха ми се сторили като часове.Но все пак твоа,че бях близо до Вулкара по време ме успокояваше...малко.
-Ще се пробвам пак след тридесетина минути.
Пробвах се така още цели осем пъти-и всеки път бях на косъм.Най-доброто ми време бе 20 секунди,0 стотни.Само 10 стотни.....За жалост и само още едно пускане.Гадон ми се бе обадил да ми каже,че според изчисленията Ускорителя щеше да издържи 10 пускания.Бях направил 1 и после още 8....9.Оставаше ми един опит.Той щеше да реши всичко.
Приготвих се.Успокоих нервите си,трябваше да бъда спокоен.Качих се в спидера и го включих.Време беше.
Светофара стана зелен и аз изфучах с огомна скорост.Натисках педала до край-или смърт,или нищо.Не знам защо,но някакси кординацията ми се бе подобрила.Сякаш нещо ми помагаше.Дали Бастила не бе усетила и не ми помагаше с нейаната Бойна Медитация?Възможно бе.Но мислите бързо се изпараваха от главата ми,защото тя бе заета да внимава да не се блъсна някъде.Карах по-бързо от всеки друг път-може би 1100-1200 км/ч.Оставаха 200 метра,150,100........и финиша!Направо излетях от кабината и се втурнах към Родиана.Чух как Ускорителя зад мен избухна,а с него и целия спидер.Нямаше повече пускания.Хванах Родиана с резултатите и запъхтян го запитах:
-Колко?КОЛКО?
-19 секунди,15 стотни.
-19 секунди,15 стотни?ДА!УСПЯХ!!!
-Честито-вие сте новият шампион,защото всички останали се отказаха.
Не можех да повярвам...бях спечелил!Наистина бях спечелил!Радостта ме обгърна и ме зипълни!
Отидох на платформата,където в началото бе пълно със съзтезатели.Сега там нямаше никой освен този на Вулкарите.Извънземният,който ме бе докарал също дойде.
-Как се справи?
-Ще видиш.
Трандоушана стана от стола си и повика всички съзтезатели на платформата.След има-няма 5 минути тя се напълни.
-С радост искам да обявя,че новият Шампион на Тарис е.......-всички чакаха с нетърпение-.......Представителя на Бекс!!!!
Този на Вулкарите ме поглдна злобно.Но после на лицето му злобата се смени със...злорадство.Гледах недоумяващо...докато не се появи Бреджик.Самият лидер на Вулкарите,предателя на Бекс идваше със голям трянспортен кораб на платформата.А с него бяха 7-8 гарда и една клетка,а в клетката......Бастила!!!Сега се сетих,че щеше да е награда за победителя!Значи аз щях да я освободя.Самата джедайка изглеждаше сякаш заспала лека дрямка-главата й бе отпусната надолу,очите и бяха затворени.ъкмо понечих да тръгна към нея и Бреджик заговори.
-Искам реванш!Представителя на Бекс използваше Ускорител-явна измама!
-Бреджик,знаеш,че след като са обявени резултатите не подлежат на промяна-такава е традицията!Да беше казал по-рано!
-Ходете в Ада вие и вашите традиции-аз диктувам правилата!И този няма да ми вземе наградата-лидерът на Вулкарите бе бесен.В този миг нещо се случи....Бастила неочаквано вдигна глава и протегна ръка.Вулкарът,стоящ пред нея изхвръкна и се блъсна в решетката,чупейки я с масивното си яло.Джедайката привлече меча му и се втурна в атака.Трябваше да й помогна-извадих си мечовете и атакувах Бреджик.Той явно бе подготвен и парира удара ми със своя собствен меч.Избутах го с крак,но той само отстъпи малко назад и се втурна в атака.Парирах ударите му,опитвайки се да контраатакувам между другото.Бреджик определено беше бърз-едвам смогвах.Удар след удар силите ми намаляваха.Бреджик явно се подисилваше от нещо,не знаех какво,и бе бодър.Тогава се усетих.Скочих назад и извадих една спринцовка-бях я остваил в себе си,защото я бях забравил.Чак сега се усетих какво точно представлавяше....Боен Стимулант.Забих го във вената и усетих прилив на енергия.Бреджик можеше и да го ползва от началото,но ефектът при него вече отшумяваше.Атакувах го с нови сили.Вече виждах как започва да се уморява.....опита се да ме изрита и измъкна стимулант.Преди обаче да го забие във кръвоносните си съдове,аз го избутах и той го изпусна.Двата ми меча ми даваха предимство....отрязах ръката му,която държеше меча.Той падна на колене,държейки окървавения остатък от ръката си.Прекратих мъките му-забих меча в гърдите му.Той само изстена,поглдна ме и се усмихна.
-Почивка....няма лошо.
И падна безжизнен на платформата.Огледах се-Бастила бе свалила вече половината Вулкари,а навсякъде цареше суматоха-всички се биеха.Кой за да помогне на Вулкарите,кой за своя изгода,кой за забавление-по цялата платформа десетки членове на групировки се биеха ожесточено.Обърнах се и видях Бастила да се бие с последния Вулкар.Изтичках и го свалих в гръб.Тя ме погледна.
-Ако си мислиш,че може да ме вземеш като някаква награда....чакай малко!Виждала съм те!Да-ти си от Ендар Спайър.Но как,по дяволите,се озова тук,съзтезавайки се за групировка?
-Нямаме време за това!Карт ни чака!
-Карт?Карт Онаси?Поне една добра новина днес!Заведи ме при него веднага-има нещо важно за обсъждане!
-Само секунда-пребърках и взех кредитите на Бреджик,меча му и някакъв колан,който сякаш вибрираше.
-Боже,как може да крадеш!Та ние сме от Републиката!
-На местенца като това Републиката не значи нищо!Просто взимам неща,които да ни помогнат!
-Добре,де,добре!Да тръгваме.
Взехме транспортера и се качихме обратно в Горния град,оставяйки платформата и биещите се там назад.
Най-важното бе,че Бастила бе сред нас отново.

[DeadMan]

Бяхме обратно в апартамента.Аз,Бастила,Карт,Мишън и Залабар.Трябваше да обсъдим какво ще правим по-натам.
-Карт Онаси?Слава Богу!Значи все пак имаме шанс да се измъкнем!-изкоментира Бастила.
-Да,така е.
-Сигурно вече имаш някакъв план.
-Ами всъщност......не-отговори Карт.
-Не?!
-Бяхме твърде заети да ти спасяваме задника-обадих се аз зад нея.
-Спасяване?В грешка си-аз те спасих!-тази жена нещо ме нервираше-Вулкарите щяха да те разпердошинят без моя помощ!
-Бастила....Бастила...БАСТИЛА!!!-извика зад нея Карт.
-Какво?-сепна се джедайката.
-Кариак ни помогна повече от когото и да било.Без него нямаше въобще да стигнем толкова далеч.И колкото и да си добра ТИ в дждайските щуротии,нямаше да имаш шанс там сама.
-Нима ти си го пуснал?-учуди се тя.
-Повярвай ми-има си причина.
-Може би тогава съм сбъркала с преценката си-тя се обърна към мен-Извинявам се.Просто да видя Републикански войник сам на платформата бе....изненадващо.
-Ще го преживея.Сега да измислим как да се измъкнем от блокадата.Не ми се стои тук завинаги!
-Прав си,Кариак.Нима не сте открили начин за бягство?Със сигурност защитата не е перфектна-достатъчно бърз кораб би трябвало да успее да й се измъкне.
-Нищо подобно.Автоматичните оръдия стрелят с достатъчна бързина,за да уцелят всеки кораб.Трябва ни друг начин-отговирх й аз.-Единственият изглежда е да намерим кодовете за достъп,които ще легитимират излитането ни и ще ни осигурят път през блокадата на Ситите.
-Може би наистина съм те подценила,Кариак.Идеята е добра-обаче как ще ги вземем?
-Ще потърсим информация из града.Най-сигурният начин-включи се Карт.
-Добре-тръгваме при първа възможност-отсече Бастила.
-Чакай,чакай....-прекъсна я Карт.-На Ендар Спайър бе командващ офицер,но тук не си.
-Нещо против лидерството ми ли,лейтенант Онаси?
-Да,правилно.Тук всички сме едно-без командващ или нещо подобно.Но ако трябва да има такъв-Кариак е по-добрият избор.Свидетел съм на действията му и мога да кажа,че е по-добър лидер от теб,учителко Бастила!
-О,нима?И как го реши?
-Един лидер не изостава хората си при атака-ти направи точно това на Ендар Спайър.Когато сигнах капсулите само една липсваше,а ти не се качи в следващите-значи си била първата избягала от кораба!Кариак не ни изостави на произвола на съдбата нито веднъж тук!Дори помогна,когато не бе необходимо!-Карт посочи Залабар,който заедно с Мишън подреждаше нещата в другия край на апартамента.-Той спаси това Уки,вместо да го изостави на произвола на съдбата!
-И това го прави по-добър лидер от мен?Колко битки е виждал той?В колко битки е водел армиите си?
Спорт застрашаваше да се превърне в пиянска свада.
-Спрете и двамата!ВЕДНАГА!-извиках аз.-Карт,благодарен съм ти за доверието в мен.Колкото до лидерството-засега ще командваме ние тримата.Мишън и Залабар искат да ни следват,не и да ни командват.Разбрахме ли се?
-Добре,щом така ще е най-добре-отвърна Бастила и се обърна обидено на другата страна.После отиде и си легна на леглото.
-Добра идея,Кариак-продължаваш да ме впечатляваш.
-Няма нужда от хвалби,Карт.Просто трябваше да усмирим звяра-кимнах към намусената Бастила-докато нещата не отихнат.Тя е свикнала да командва и смяната на ролите няма да й хареса.
-Но ще трябва да я приеме.Независимо дали иска или не.
-Дай да оставим това за по-късно.Сега по-добре да се пооправим от премеждията.
-Аз вече се излекувах.
-Е,аз още имам нужда.Ще ми правиш ли компания?
-Така и така за сега сме в тоя скапан апартамент....защо не?
Седнах на леглото и извадих една аптечка.Бяхме събрали доста от премеждията си.Промих и след това увих с бинт раните на кръста и ръката ми.Карт ме гледаше с интерес.
-Сякаш раните ти зарастват по-бързо от нормалното.Не знам защо ми изглежда така.
-Никаква идея си нямам-отговорих аз,слагайки си малко промивателна течност на своите хванали мазоли от битките пръсти.
-Да те питам нещо,Карт?
-Казвай.
-Ще ми разкажеш ли повечеко за себе си?
-Необходимо ли е?
-Да.
-Няма да ме оставиш,докато не разбереш?
-Ама разбира се-отговорих аз и се усмихнах.
-Тогава ми остава само да говоря.Роден съм на Телос-отдалечена от Ядрото на галактиката планета.Там изживях младежките си години и се ожених.
-Бил си женен?
-Да....бях.Дори си имах син.Но рядко го виждах-вече бях постъпил в Републиканската флота и бях заминал за Мандалорианските войни.Бях под командването на Соул Карат.Добър пълководец-или поне така мислех.Всъщност той е причината да не се доверявам на никой лесно.
-Защо?Какво е нарпавил?
-Както ти казах,той беше републикански пълководец.И бе включен към флотата на....Реван.
-Да не би....
-Да.Предаде ни.Един ден се приближи до мен и ми каза:"Реван има особени планове.Не мислиш ли,че е по-добре да си на печелившата страна?Скоро нещата за Републиката много ще се влошат.Повярвай ми."
-И ти?
-Отговорих му,че не искам и да знам.А той само ме изгледа подозрително и ме остави.Още тогава нещо в мен се усъмни.Но потвърждението дойде няколко години по-късно.Реван вече бе изчезнал безследно,Мандалорианските войни бяха свършили и аз бях назначен в друго подразделение-не на Соул Карат.Един ден получихме съобщение,че Телос е под атака-мигновено се втурнахме натам през хиперпровстранството.Но пристигнахме твърде късно-Телос вече беше в руини.Но нещо друго привлече вниманието ми-корабът,който водеше атаката.Другите бяха ясни-тогава не знаехме още,но бяха новите мистериозни кораби на Ситите.Но главният кораб....о,да-главният кораб!Аз го познавах много добре!Няли бях служил на него!Атаката се водеше от....Левитаха-корабът на Соул Карат!Той ни бе предал!Не можех да повярвам-Соул бе моят идол докато служех на Републиката,а сега просто я беше предал!Не можеше да направим нищо-остваихме ги да избягат в хиперпространството.С дни търсих жена си и Дъстил-синът ми-но не открих нищо.Тогава се зарекох,че един ден ще отмъстя на Соул Карат за предателството му,за това,че се присъедни към Ситите.
-Тъжна история.Бях чувал Соул Карат само като име,не знаех,че е бил от Републиката.Но той е като повечето пълководци на Реван,а сега и на Малак-бивши Републиканци,предали Републиката в името на Ситите.Но какво да се прави-Реван определено ни изненада с внезапната си атака.
-Определено.Сега предлагам да поспим,пък после да потърсим начин да се доберем до кодовете.
-Добра идея.Мишън,Залабар-легнете да поспите.И после може да оправяте нещата.
Всички легнахме и отпочинахме.....не бях спал както трябва от много време,затова се отпуснах и се отдадох на заслужената моментна почивка.

[DeadMan]

Когато се събудих Слънцето вече залязваше зад хоризонта и бе обагрило небето в различни цветове.Станах и се разсъних.Чак тогава се огледах и видях,че съм единственият в апартамента.Къде ли бяха другите?В отговор на върпоса ми в стаичката влезе Карт,носейки малко празни сандъци.
-Къде,по дяволите,си бил?
-А,ти си се събудил,Кариак!
-Да,макар и трудно.
-Продадох ненужните ни вещи.
-Колко взе?
-1000 кредита и нещо.
-Добра цена?А с какво ни остави?
-Малко бластери,щитовете,две-три брони,една плазмена пушка,малко колани,няколко меча и други работи.
-Като си представя какво имахме в запас сигурно си напълнил магазините.
-Да-и Кливланд,и Кебла отказаха да взимат нещо повече от мен,стига то да не е кредит.
-Ха-ха-ха.....прави са.Все пак и те трябва да живеят от нещо.А откри ли как да проникнем във военната базата на Ситите?
-Засега нищо.Явно всички я мислят за непробиваема-в гласа на Карт се усещаше тъга.
-Да,аз също не искам да оставам на тая планета дори още миг,но нямаме избор.Къде е Бастила?
-Търси още информация.
-Не мисля,че е добра идея да се разхожда между Ситите просто така-може да я познаят.
-Сложила си е качулка,ходи скришом,гледа да не я виждат-взела е мерки.Винаги си е ила малко бунтарка и няма лесно да ти даде лидерството.
-Рано или късно ще го направи.Ще видиш-отговорих му аз.
-Прав си,но няма да е лесно.В това мога да те уверя.
-Дай да се оправя и да видя какво се е случило в Горния град докато бяхме долу....а къде са Мишън и Залабар?
-Отидоха до Долния град да оправят някой сметки.
-Ох,Боже-само ще си навлечат беля.Дано не се случи нищо лошо.Изчакай ме отвън след 5 минути и ще видим какво става в кръчмата.
-Нямаш проблеми-Карт излезна от апартамента.
Сложих си бронята,закачих мечовете,оправих се целия и излезнах.Карт ме погледна все едно ми казваше:”Най-накрая!”
-Дай сега да видим какво става тука горе.
Качихме се с асансьора до платформата.Реших,че ще е добра идея да видя Ажур-какво ли бе станало с турнирите след толкова време?

Кръчмата си бе все така запушена.На входа видях Бендак Старкилър-дуелиста от миналото,за чиято глава дори имаше награда.Той само ме погледна презрително и се изсмя.
Отидох при дебелия Хът.Ажур ме изгледа като стара реликва.
-Къде,по дяволите,се беше дянал,момче?Пропусна серия важни мачове.
-Имах неотложна работа.
-Дано да е била такава-загуби сумати кредити.Но ще ти дам шанс да продължиш-има само двама претенденти за титлата “Вечен Шампион”-Лед и Туитч.Ти решаваш дали да се биеш с тях.
-Ще го направя.
-Сигурен ли си?-прошепна ми Карт отзад.
-След тренировките в Долния и Земния град няма да е толкова трудно-отвърнах му тихо аз.
-Щом казваш.
-Какво си шушукате вие двамата?Да или Не последно?
-Да.Ще участвам.
-Това ще е специален мач-троен.Победителя ще може да се изправи срещу сегашния Шампион.
-А той е?
-Това ще разберете чак след мача.
-Кога започваме?
-До час ще организирам всичко.Дотогава най-добре се подготви,момче.Битката няма да е лесна.
-Ще го имам предвид-казах аз и тръгнах към бара.
-Само още нещо!-викна Ажур зад мен.
-Да?
-Мистериозния Странник ли ти беше прякора?
-Да.
-Добре,това ми трябваше.

Седнахме с Карт и пийнахме няколко за разпускане.След около час някакъв се прибилижи до мен и ми каза:
-Мачът е уреден.Лед и Туитч вече са долу и чакат само теб.Идвай бързо или отпадаш!
-Идвам,бе,идвам!-допих си на екс питието и станах от бара.Минах по пътя за арената и се озовах на същата кръгла зала,около която седяха десетки зрители.Сещу мен бе една жена с извадени мечове,а вляво от мен бе някакъв Родиан с два бластера.Той щеше да ми е първата грижа-далекобойната му стрелба щеше да ми пречи повече от близката атака на жената.Прожекторите светнаха и я осветиха.
-Дами и господа,тук виждате жена със съреце не от камък,а от лед!Представям ви разбивачката на сърца,убийцата на мечти-ЛЕД!!!
Цялата зала избухна в оваци.Прожекторите се завъртяха към Родиана.
-Тук пък имаме един леко луд,но изключително точен стрелец!Представям ви най-побърканият дуелист-ТУИТЧ!!!!
Публиката избухна в още по-бурни оваци и от първият път.Родиана извика нещо не разбираемо.Прожекторите осветиха мен и ме заслепиха.
-А тук е младата легенда,човекът,който си пробива усилено път нагоре!!Не знаем кой е той,защо се бори,но знаем едно-добър е!!Представям ви Мистеризоният Странник!!!
Има-няма половината публика изръкопляска от уважение.
-Нека тази новаторска тройна битка започне.................СЕГА!!!
Мигновено аз и Лед се втурнахме към Туитч,които се прицелваше в челото на жената.Явно тя също го мислеше за по-голяма заплаха,както и Туитч мислеше нея за същото.И двамата ме подценяваха.
Докато Туитч се мъчеше да уцели Лед,аз си включих щит и се втурнах с всички сили към него.Родиана успя да ме усети,но твърде късно.Врязах се в него със страшна сила и го съборих на земята.Мечовете ми отскочиха от гърдите му.
-Туитч е вън!Останаха само Странника и Лед!!!
Лед ме погледна,усмихна се приятелски и в следващият миг се нахвърли върху мен.Едвам отбих бързия й удар,после следващия,следващия и така отбивах удар след удар.Тя ме гледаше със злобата на Тъмен и ако нямаше поле за защита със сигурност нямаше да се поколебае да ми види сметката.Но от неспирните си удари тя се уморяваше и те ставаха все по-редки и по-редки.....докато в защитата й не се появи дупка.Контраатакувах свткавично и обърнах везните-Лед се опитваше да се защитава,но умората си казваше думата.Едвам парираше ударите ми-най-накрая успях да я измамя и мечът ми отскочи от защитното поле на ребрата й.Тя ме погледна злобно и се обърна,излизайки от арената.
-Не мога да повярвам,дами и господа!!Имаме една нова надежда-Мистериозният Странник ще се бие с Шампиона!!Пожелайте му късмет!!
Цялата зала стана и започна да ръкопляска.Чувствах се силен!!
Но още не знаех кой е Шампиона.
-------------------------------------------------------------------------------------
-Викали се ме,гоподарю Малак?-обади се адмирал Соул Карат на мостика на Левитаха.
-Правилно.Търсенето на Бастила се проточи твърде дълго!
-Уверявам ви,че ще я открием.
-Вече не ми пука за уверения.Пригответе цялата флота-ще сринем този град до основите!!
-Но,господарю Малак.......там има хиляди невинни,както и стотици наши войници!
-Последният адмирал оспорваше заповедите ми и ти зае мястото му-нима искаш това да се повтори?-Малак се обърна и изгледа злобно с тънките си очи Карат.Двамата се гледаха така,сякаш си оспорваха кой е по-велик.Но отговорът бе ясен.
-Както заповядате,Велики Малак.Но ще ни отнеме доста време да риготвим всичко-може би ден,дори два.
-Побързайте!!Не искам пропуски!!
-Да,господарю!
-Свободен си,адмирале!-Малак се върна на заниманието си да наблюдава защитния пръстен на Тарис,който блокираше и излизащите,и влизащите полети.Но нещо му подсказваше,че Бастила щеше да намери пропуск в системата......
Адмирал Соул Карат напусна мостика и се запъти към свързочното.
Трябваше да повика поне 50 кораба,за да могат да започнат бомбардировка,да не говорим,че и защитните установки на пръстена щяха да подпомагат корабите.
Скоро на Тарис щяха да се случат ужасни неща.

[blood_dodo]

И шампионът еее... Неее, няма да ви кажа . ОБАЧЕ, ще подскажа, че ме уби три-четири пъти, докато му фана цаката

[DeadMan]

Приближих се до Ажур и си взех наградата.Преди да си тръгна той ме посъветва да дойда след няколко часа,за да се бия с Шампиона.
-А той е....?
-Мисля,че вече можеш да знаеш-странна усмивка "красеше" лицето на Хъта.-Може би си го чувал.Бендак Старкилър.
-Бендак Старкилър???-човека с оферта за главата си щеше да се изправи срещу мен!
-Той се съгласи на един последен мач преди да се пенсионира окончателно.....но си имаше условия.
-Какви?
-Мача ще бъде без ограничения-щитове,гранати,мини,дори ракети ако имате са разрешени!Другото беше по-сериозно и именно заради него ще ми отнеме малко време.Бендак искаше мач като едно време.......без защитно поле,тоест до смърт.Малко подкупи тук-таме и ще го уредя......въпросът е дали ти си сгъласен при тези условия?
-Съгласен.Колко време ще ти трябва.
-Поне 3-4 часа.След толкова те чакам тук за една последна битка на арената....битка,която ще е или победоносна или смъртоносна.
-Ще дойда.Запомни ми думата.
-Надявам се,иначе всичко е било напразно.
Оставих Ажур да си смята печалбите от бъдещия мач и погледнах моята собствена от току-що завършилия.1000 кредита-доста кредити,но най-вероятно щяха да ми потрябват.Щом мача щеше да е без ограничения,не мислех да оставя Бендак да е единствения възползвал се.Ето защо отидох при Кебла.Помолих я да разгледам всички гранати и стимуланти,които има,и изхабих 500 кредита от спечелените за 20 бойни стимуланта,10 обиконовени гранати,3 зашеметяващи и 1 плазмена.След това се подсигурих с щитове от Кливланд и седнах пак в бара да чакам.Времето се точеше бавно,бавно като заспала Банта(дебело и космато животно от планетата Татуин,което се славеше с изключително бавната си походка).Изпих едно питие,после още едно.....и така се източи цял един час.По едно време Карт ми се обади по комуникатора(той ме бе оставил след мача с Лед и Туитч).Попита ме къде съм се дянал.Отговорих му кратко и ясно,че скоро ще се бия с Бендак Старкилър в мач до смърт.Той само като чу последните думи изключи разговора и след 10 минути беше при мен.
-Абе как може да не ми кажеш,че имаш нов мач.
Аз само се усмихнах невинно.Карт ме изгледа укорително и като разбра,че няма да му се извиня си поръча и той нещо за пиене.Времето вече минаваше по-бързо като си говорех с приятел.Обсъдихме джедайте и техните странни методи(от тази тема само една крилата фраза имаше доста доза истина в себе си-Карт бе казал “Силата е ужасно и хубаво нещо,тя вдъхва живот,но върши ненормални работи-чувал съм,че може да изтрие паметта на някой!”),след това Ситите и техните извратени методи(бях чувал,че мъчат заложниците,ако проговорят и ако не проговорят....),а накрая и Репуликата.За нея си казахме много неща,но не стигнахме до еднозначно решение-дали е по-лоша,или по-добра от Ситите.Но вече бяхме застанали на нейна страна,така че решихме,че е по-добра).Три часа се бяха изнизали тихо като Ботански шпионин.Един войник пак дойде да ни викне.
-Мачът е готов.Бендак се приготвя и чака да се появиш.
-Да не го караме да чака много тогава.Карт-ще се видим,или поне се надявам да се видим,след мача.
-Не говори глупости-ще изядеш Бендак за закуска.
Усмихнах му се благодарно за подкрепата и се насочих към арената.

[DeadMan]

Баси,пак ли хакване.......та проекта е замразен до след ваканцията.Толкоз.

Весели празници!!!!

[DeadMan]

Вратите бавно се разтвориха.Ослепителните светлини ме заслепиха,скандиранията "СМЪРТ-СМЪРТ!" ме оглушаваха.Пристъпих в арената.Бе дошло времето.Последният опонент,последната пречка пред мен да стана Шампион.
Щях да го изпапкам гадината.
Но това го видях.Видях Бендак Старкилър в пълно бойно снаряжение,готов за битка.
И се разтреперах.
Пред мен стоеше представител на една от най-зловещите и ужасяващи в делото на войната раси.Мандалорианец.Лъскава жълта броня,с малък процеп за очите издаваше Старкилър.По гърдите му висяха бластери,гранати,аптечки.Погледнах себе си-само два хилави меча се виждаха на колана ми.Нека Бендак си мислеше,че не съм подготвен.Това щеше да му бъде последната грешка.
Прогърмя гласът на коментатора:
-Драги зрители!Дами,господа и всички неопределени видове!Мач,какъвто не сме гледали от години!Мач,забранен от Ситите,но уреден с помощта на някои.......странични средства!Мач до СМЪРТ!От една страна е Величието,Легендата.Много хора биха ви разказали за него,ако още можеха да говорят!БЕНДАК СТАРКИЛЪР!-последваха буйни оваци-От друга е един новак.Млад човек,който проби в класациите,който размаза всички дотук.Ние не знаем името му,но знаем едно-той е готов да се бори!МИСТЕРИОЗНИЯТ СТРАННИК!-оваците бяха видимо по-слаби-Нека мачът започне..........СЕГА!
Бендак моментално се претърколи и в ръката му се показа граната.Реакцията му бе толкова бърза,че не можах да се осъзная докато гранатата не полетя към мен.Включих щита и скочих на една страна,разминавайки се на косъм със загубата на някой крайник от избухналата граната.Метнах се в див бяг към противника.....той го беше предвидил.Двата му бласера изникнаха като с магия в ръцете му и към мен полетяха плашещо точни изстрели.В този миг отново прокънтя гласът на коментатора:
-И сега специалната изненада!Нека холограмите се включат........СЕГА!!

Онемях.Около мен се ширна обширна пустиня,със стотици камъни и дюни.
Типичен Татуински пейзаж.
Холограмата ни бе “пренесла” на Татуин.
Бендак бе също толкова стъписан,колкото и аз.Погледнахме се и се осъзнахме,едновременно скачайки един срещу друг.Бендак бе зарязал бласерите и в ръцете му лежаха два меча,които се срещнаха с моите.Дрънченето от преплитащите се остриета отекваше,но нито един от нас не отслабваше защитата си.Удар след удар,блок след блок......гореща пот изби по челото ми от изпепеляващата жега.Всяко движение ми костваше повече и повече усилия,краката ми затъваха все по-дълбоко в топлия пясък,който прогаряше кожата ми.Атаките ми станаха бавни и невнимателни.Но Бендак бе все така неумилим.....откъде черпеше сили тоя Мандалорианец?Сигурно ползваше стимуланти.....ами да!Стимуланти!С последни сили го избутах и издърпах една инжекция джоба си.Запих я и синкавата течност потече във вените ми.
Силите ми се върнаха.
-Да те видим сега Бендак......

[DeadMan]

Малко по малко почвам да продължавам тая история.Извинявам се за закъснението.