КЪРВАВИЯТ ЗАЛЕЗ

[TheBeast]

Разбрах от хората в града,че и върколак се е появил.Били намерили група войници разчленени от върколака.Веднага се затичах към мястото където бяха разчленени войниците.Там бе една кървава баня.По стените имаше кръв и мозък,по земята-крайници и каквото се сетиш от анатомията на човешкото тяло."Вълчо си е поиграл добре"-си казах аз докато оглеждах мястото.После отидох при събралата се тълпа който вече се точеха да линчуват и върколака и вампира.Всеки бе хванал или вила или гребло,имаше също и хора с факли.Всички крещяха-"Линч,Линч,Линч на Дрегорик и лакеите му".
-Кой е този?-казах аз.
Едно момиче почна да говори за лорд Дрегорик.Приближих се до нея и я помолих да разкаже за този лорд.Тя почна-"Преди 150 години лорд Дрегорик бил управник на местната околия със замък на северозападния хълм и лична армия наброяваща над 2500 високо професионални войници.Лорд Дрегорик обаче ненадейно починал в съня си една нощ.Констатирали че е ухапан от вампир,обаче войниците му не дали тялото на Дрегорик да бъде изгорено и го сложили в ковчег дълбоко в земята в една гробница под личния му замък"Ентория".Дрегорик приел дявола в себе си и се превърнал във вампир,обаче се сдърпал с братовчедите си върколаците и до ден днешен върколаците и вампирите на тази страна са в смъртна война".Казах на девойката:
-Добре,а къде се намира този замък.Желая да го видя...
Тя ми отговори:
-Този замък е омагьосан и се появява само на пълнолуние,сега луната е в полумесец.Може би след 4 дни замъка ще се появи и ще ти го покажа страннико
-Благодаря ти девойче-Казах аз.Тръгнах по безлюдните тъмни улички на градчето и чух вълчи вой.Тръпки ме побиха.Трябваше да се срещна и с върколака и със вампира.Трябваше да изчкам 4 дни за да науча нещо повече за този Дрегорик.Явно е доста мощна вампирска фигура и ми се ще да го видя,а може би и да отърва местното население от присъствието му.Отидох до бивака си и си накладох огън.Извадих камите ми които бяха от чисто сребро добре закривени по краищата си и чакащи да разпорят вампирските тела.Извадих после и магнумите си които бяха произведение на изкуството и стрляха със калибър .44 ,направо късаха глави.Гордеех се с оръжията си и чаках само да минат тия 4 дни за да вкуся истинския вкус на приключението.

[Wolfy]

На другата сутрин.Бях изгризал огромният кокал.Рейко и останалите се мотаеха из гората.Нещо не беше наред със територията ми.Нахалните човеци не бяха отсичали дърво от няколко дни.Мисля че няма нужда от повече касапници.От години не бях се отпускал така.Всичко беше спокойно.Само да ги нямаше тия вампири.Нахакани зъбати кретени.Ооо....какви ги говоря,докато не ми влязът в територията мисля да не им обръщам внимание.Опънах се на дивана.Слънцето изгряваше.От кога не съм се забавлявал.Чудя се да закопая ли няколко кокала или да изровя старите.Също така се нуждаех от нови магии.Разбирасе като всеки върколак се нуждаех от "FURY" но.....Също така ми трябваше магия за генериране и регенериране.Ако ги имах щях да дигна огромна стена около гората.Бях чувал че някъде се води война между вампири и върколаци.Да ще отида,но първо да заякна.Млад съм,но може и да изям няколко вампири.Мечти....Станах от дивана и излязох.Слънцето беше слабо.Изведнъж видях Анна да се разхожда по тревата.Беше боса.
--Вълчо.Здравей.Как си?--попита тя и ми се усмихна.Как бях?Винаги съм мрачен,но спокойствието в гората ми оправяше настроението.
--Здравей.Добре съм.Кога си станала?--попитах аз.Кога беше станала?
--О,аз винаги ставам рано.Имаш прекрасна трева във двора.--каза тя и огледа зелената тревичка наоколо.
--Заслугата не е моя.Ще се превърнеш ли във вампир или те спасих навреме.--това беше най-важния въпрос.
--Ама че съм тъпа.Забравих да ти благодаря.Спокойно отварата ще ме оправи.Спокойно няма да те изям.--и ми се озъби.
--Хубаво.--и направих няколко крачки.Замислен.
--Какво ти е?Нещо си замислен.--
--Ще оставаш ли при мен?С мен няма да си в безопасност.Сега е спокойно ,но винаги е така преди бурята.Това е затишие.Усещам че нещо много лошо ще се случи.Нямаш ли близки,приятели при които да живееш.--казах аз без да я поглеждам.
--Не ме ли искаш.Нямам си никой.Цялият ми град беше избит от вампирите.Семеиството и приятелите ми.--и тя затвори очи.
--Съжалявам.--тихо казах аз.
--Ти си единственият ми приятел.--
--Добре.Оставаш.--чуствах се много мил.
--Благодаряти.Можеш ли да ме научиш да се бия.--попита тя.
--Има един много лесен начин,но....--не можех да го направя.
--Какъв начин?--попита тя.
--Да те....мога да те направя много силна но....--мисълта ме убиваше.
--Кажи ми моля те.--каза тя и се приближи.
--Да те ухапя.Да те превърна във върколак.Моляте не ме карай да го правя.Може и да умреш при трансформация.--
--Не знам.Ти си добър ,но не всички върколаци са като теб.Страх ме е да бъда една от вас.--каза тя.
--Ти не ме познаваш.Няма да те хапя.--
--Дори името ти не знам.--
--Моето име....Какво е това.--надушвах нещо.Обърнах и гръб.
--Какво има?--
--Влез в замъка.--казах и аз.
--Добре.Пази се.--каза тя и влезе.
--Рейко Сторм.Пазете наоколо.Силвър пази гората.--и се затичах през гората.Ловец.О,да.В моята територия.Ще те намеря.Ще те намеря.Видях пушек.На една поляна в источната част.На известно разтояние от града.Засилих се.Скочих.С огромен скок прескочих дърветата и се приземих с нокти върху палатката.Разкъсах я.Нямаше никой.Преобърнах всичко.Някакъв револвер падна от една раница.Взех го и го разгледах.Познати индикации.Ватикана пак си врат носа тук.Колко от безполезните им ловци съм убил.Хванах оръжието и го огънах.Палатката беше до едно дърво.Пуснах си ноктите и раздрах кората.Малко предупреждение.Взех раницата.Отвътре извадих едно писмо.
--Дрън дрън дрън.Намери ковчега на вампира.Дрън дрън.Потърси за върколака в този район.Спаси селото.Дрън дрън....подпис Ватикана.
Изсмях се.Раскъсах писмото раницата и всичко наоколо.Може и да помогна на ловеца да намери ковчега.Така ще се разкара и той и вампира.С един нокът два заека,като стана дума за зайци видях един и тръгнах да го преследвам.Докато тичах си мислех.Къде да го намеря тоя ловец.Но защо да се пазаря с него.Защо просто не убия всички които ми пречат.
Ооо какви мисли.Май беше време да си наточа ноктите.

[DeadMan]

Рейвън холм.Винаги бях мразел това място-главно защото представляваше дом на всеки тъп върколак,решил,че може да се бута където не му е работа.Абсолютно всеки от този долен вид,който бе идвал по нашите земи,се бе настанявал там.Нищо чудно де-миризмата им бе толкова силна,че сигурно оставаше с години.
Но сега тя се смесваше с тази на човек.Макар и да бях приел човешка форма,все още притежавах достатъчно силно обоняние.Слънцето бавно изгряваше.....мразех го.Сякаш някой го беше сложил тук специално,за да ни дразни и да ни пречи да си бъдем в трансформирана форма денонощно.Тогава ми хрумна идея-ами ако нещо закриеше Слънцето?Ако нещо спреше пронизващите му лъчи и ни дадеше преимущество пред подлите ловци и върколаци?Мразех и двата вида-толкова сигурни в своето преимущество над нас и в същото време толкова несъвършени-ловците бяха ясни,те си бяха хора-само ходеща плячка,нищо повече,но върколаците бяха нещо средно между нас и хората.Те бяха полу-хора,полу-вампири.Но ние-Вампирите-бяхме върха на еволюцията.Нима някой можеше да го успори?Глупак.
Поех си дъх.Слънцето ме убиваше-толкова бе гадно.Опитах се да събера малко сили и бутнах желязната врата.Беше време да потърся какво толкова бе накарало върколака да вземе жената.

[TheBeast]

Докато се разхождах през деня из градчето се сблъсках с доста фигури които бяха със пики и щитове,явно населението се готвеше за война срещу върколаци и вампири.Върнах се при бивака ми и видях,че всичко бе наопаки.Единия ми револвер бе огънат ,раницата и палатката ми бяха унищжени,а на близкото дърво имаше дълбоки белези по кората от нокти явно от върколак.Слава богу винаги бях подготвен и до един изгнил дъб близо до бивака ми бях заровил кутия със магнумите ми и камите ми.Оттам изрових кутията с резвервните пистолети,извадих ги,заредих ги и ги затъкнах по кобурите си.
-Ясно-казах аз-Значи ще се срещнем по рано с Върколака.
Когато един огромен по размери черен вълк се затича към мен.Надскочих го,вълка скочии аз се приземих и приклекнах.Взех една пръчка и я заврях в разпенената уста на вълка.Той стисна захапката си и строши пръчката.Потърсих с дясната си ръка пистолета,но него го нямаше.Огледах се за части от секундата и видях на метри от мен револверите ми явно изпопадали от скока ми.Вълка отново се втурна към мен.Скочих в движение и с ръцете си направих на вълка "прескочи кобила",после с претъркаляне се добрах до ревовера си,взех го с лявата си ръка,обърнах се по гръб на земята.Обаче вълка се приготви за скок и точно когато бе във въздуха аз стрелях и го уцелих отляво близо до ребрата му.Вълка изквича,загуби инерцията си и падна на земята.Дигнах се и отидох предпазливо до вълка с изваден револвер и го подритнах с крак.Този черен вълк не бе див,бе опитомен и имаше каишка с името му-"Силвър".Вълка се повдигна,изръмжа много злобно към мен,премлясна.погледна към мен все едно човек ме гледа и сигурно искаше да ми каже"Ще се видим пак...ловецо" и избяга в дълбоките дебри на гората с невероятна скорост.Нямаше начин да го проследя.Взех парцалче и избърсах потта от челото си и потреперващ поех към бивака си."Защо бе това нападение" изникна в ума ми.Явно някой не ме иска.Тази работа явно бе на върколаците.Всичко бе наопаки,палатката ми бе разперчатосана и писмото от Ватикана го нямаше.Поне го бях наизустил и нямаше начин нищо да ме забави да отида в замъка на лорд Дрегорик.Но това ненадейно нападение над мен и бивака ми страшно ме озадачи.Няма да ме спрат да ги убия.Явно трябваше да си устроя нов бивак но затова ми трябва нова палатка,чанта и разни други неща.Пак отивам в града....Уфф колко досадно.Поне остават още 3 дни докато отида в замъка.Към града....

[Wolfy]

След като изядох заекът се върнах в замълка.Анна превързваше Силвър.Беше прострелян.Повече не ми трябваше да знам.Човек е стрелял по мой вълк.Силвър не можеше да говори даже и телепатично.
Нищо този вълк си е мой аз го призовах.Носи моите черти и характер.А и ми е като брат.Май пак ще трябва да ударя града.Но това не е тяхна работа.Първобитните им вили и факли.Това е нещо мощно....ловецът.Изведнъж Сторм дойде.
--Сутринта.Усетих вампир.Душеше около замъка.Слънцето го прогони.---каза Сторм ,но видя Силвър.
--Спокойно братко ще се оправиш.--казах му на глас и леко го погалих.
--Анна помогни му.--казах и станах.
--А ти къде отиваш?--но аз веше бягах.След около час стигнах дворецът на върколашкият дух.Приближих се до тронът.
--Моляте,незнам дали съм го заслужил,но ми трябват нови сили.--прошепнах аз.
--Бъди мъдър.Ще ти ги дам ,но при едно условие.Не трябва да позволяваш нищо да се случи на момичето.Ако тя попадне при вампирите...в нея е силата на баща и.Силата за унищожението на човечеството.Сега върви.--и той замлъкна.Изправих се.
Две сини мълнии се забиха в гърдите ми.Превърнах се във върколак.
Силата ми нарастваше.Станах три пъти по силен.Ноктите ми станаха по-дълги и ужасно здрави.Всичко в мен стана по-силно.Костите ми,умът ми,рефлексите ми,магията ми.Станах и мъничко по висок,но малко.Зъбите ми се заостриха.Около мен се появи син кръг.Последва силна експлозия.Стената със вратата се срути.Навсякъде имаше прах.
От прахът искочи нов върколак.По-силен.Сега вече не само ще отмъстя за гората.Направо ще отнеса в ада целия град.
Върколашлите ми истинкти се засилиха.Както и обонянието и сетивата.
А сега къде му е ковчегът на вампира.И къде е този ловец.Първо градът.Време е за злата ми страна.

[DeadMan]

Гледах странните петна от кръв по пътеката.Сякаш някакво ранено животно бе бягало с всички сили......може би при господаря си?Бях чувал,че върколаците имаха способност да карат вълците да им стават слуги-сигурно върколакът,който търсех,бе направил същото.И като се имаше предвид колко бешумни можеха да бъдат вълците ситхнах до един извод....той знаеше,че съм се навъртал.Но какво пък толкоз-поне щях да му прекърша косматото вратле по-скоро.Но ме интересуваше друго-чоекът.Затичах се с всички сили през гората-в човешката си форма бях уязвим,а не можех да се трансформирам заради Слънцето.Ярост изпълваше душата ми като се сещах колко бях безсилен срещу Слънцето...но това щеше да се промени.Все някога щеше да се промени.Предчувствах го.
Най-накрая стигнха замъка.С предпазливостта на пантера преди скок се запромъквах сред дърветата.В далечината виждах някакъв силует-не можех да кажа дали на човек,или на върколак.Но се приближих.След 10-15 крачки вече ясно виждах,че силуета е на....жена.Това обесняваше много неща-винаги се бях чудил дали върколаците са толкова пропаднали,че да могат да обичат хора.Е явно можеха.Предпазливо загледах момичето-тя сякаш помагаше на раненият вълк.Бе хубава-чудесна невеста.Сигурно това бе накарало Дрегорик да се опита да я отвлече?Може би това не беше толкова лоша идея.....
Мислите ми бяха нахално прекъснати от скокът на вълк върху беззащитният ми гръб.Усетих как ноктите разкъсват кожата ми.Обърнах се и изритах вълка настрана.Извадих малка кама от ботуша си-бях се приготвил за неочаквани изненади докато съм в човешка форма.Вълкът ме гледаше и голеше зъбите си.И двамата чакахме другият да сгреши....но както винаги вълкът се оказа твърде нетърпелив-върколаците имаха същата черта.Животното скочи към мен,а аз се проснах на земята,оставих го да прелети над тялото ми и докато се обърне за втора атака забих камата в бедрото му.Това ми трябваше-извдаих я светкавично и се затичах през гората....чувствах неописуема болка в гърба.Сякаш стотици ножове разкъсваха кожата ми.Обърнах се само за миг-вълкът не можеше да тича от раната в бедрото си и само изскимтя силно.Сигурно имаше още от мръсните твари-трябваше да побързам.
Някъде близо до входа друг вълк почти ме настигна,но успях да излезна от пределите на Рейвън Холм.Вълкът спря-сякаш му бяха забранили да напуска замъка.Изсмях се злобно на безсилното животно -то само ме погледна злобно,но не премина границите на замъка.Обърнах се и тръгнах към града.
След по-малко от 6 часа щеше да се стъмни отново и да настъпи моето време.

[Wolfy]

Стоях на хълма над града.Слънцето залязваше.Изведнъж както гледах слънцето усетих болка във главата си.Още един от вълците ми беше ранен.Кръстосах ръце във въздуха.
--Съммонн!--от ръцете ми излетяха няколко сини светлинки и се забиха във гората.Изтрелях една бяла топка във небето и то стана черно.От гората излязоха стотици огромни черни вълци.Зъбите им блестяха.Небето се разтресе и посипа светкавици върху града.
--НАПРЕЕД БРАТЯ.ИЗБИИТЕ ГИ....ВСИЧКИ!--изкрещях аз и скочих във ордата вълци.
Небето стана червено.Запалих градът.Навсякъде имаше трупове и кръв.Мъже,жени,деца.Избихме всички.Разкъсахме всичко което мърдаше.Къщите се срутваха под напора на огъня.Вълците влачеха и ядяха труповете.Някой още бяха живи докато ги изяждаха.Запътих се по улиците към катедралата в града.Избих свещениците.Срутих кръстовете и иконите.Един свещеник сложих върху тронът на Христос и му отхапах главата.След това изписах стените на сградите в града с кръв.Луната....кървава луна.Моята територия сега се простираше по горите,градът и един връх на Карпатите.Призовах още вълци и ги разпределих по цялата територия.Издигнах огромни 10 метрови сребърни стени.Сложих кръстове навсякъде сега и вампир на можеше да премине.Ако все пак някой беше оцелял щеше да си остане вътре.
Прибрах се в Реивън холм и го обградих със аурата на върколашкият дух.Нямаше никакво проникване.Анна беше във безопасност.Не бях разбрал как,но вече бях черен на цвят.Прекрасна козина.И очите ми светеха във сини светкавици.
Сега вече всичко е спокойно.

[Wolfy]

Реших да обиколя града,нали вече е мой.Оставих Анна да сади цветя в двора ми.Според нея трябвало да се освежи,какво не и харесват бурените.Вървях през гората.Ноща беше се спуснала.В далечината още се виждаха пламъците от града.Изведнъж чух телепатичен глас на един от вълците.
--Хванахме един ловец!В источната част.--и аз се затичах на там.Най-после ,хайде змия такава.Наближих мястото.Ловецът Габриел беше упрял гръб на едно дърво обграден от 6 вълка.Беше насочил револверите си към тях,но всички знаеха ,че го превъзхождаме.Излязох от храстите и бавно запристъпвах към него.
Видях капчиците студена пот стичащи се по челото му.Хванах оръжията му и ги метнах настрани.Хванах го за врата и го вдигнах нагоре.Превърнах се в човек.
--Нали знаеш че всичките ти стъпки до сега бяха погрешни.--гледах нагоре към него.
--Ти!!Изглеждаше безобиден като човек онзи ден в бара,но ти се оказа чудовище.--говореше той без да ме поглежда.
--Нова грешка.--казах му и го стиснах по-здраво за врата.
--Може да ме убиеш ,но само ще си навлечеш гневът на Ватикана.--малко по-трудно говореше.
--Знаеш че мога да те убия без проблем,но може и да свършиш нещо полезно.--той се опита да каже нещо но не му дадох.
--Видях че търсиш ковчегът на вампира.Знам къде му е леговището.Аз ти казвам мястото,ти взимаш ковчега и двамата с вампира повече не се връщате.--пуснах го на земята.
--Добре.Въпреки че уби стотици хора.--погледнах го с насмешка.
--В подножието на планината.Има една пещера.Дълбоко в катакомбите се намира ковчегът му.Точно под срутената на скоро част на планината.--казах му.Той кимна.Пратих един вълк да го заведе до там.
--Дано си свърши работата този ловец.--обърнах се и влязох обратно в гората.

[DeadMan]

Докато си превързвах раните от вълка,видях как небето почерня.Слънцето се скри......идеше ми да благословя незнайното същество,което го бе направило.Не го направих,де-все пак можеше да се окаже някой глупав магьосник или по-лошо-върколак.Слънцето го нямаше и вече нищо не ме спираше.
Трансформирах се.
Полетях през тъмнината към градчето в далечината-вече виждах многобройните огньове.Пламъците се издигаха и обръщаха небето,придавайки му тъмночервен цвят.Казнах недалече от центъра.Около мен се въргаляха телата на половината град.Явно някой си бе поиграл-в отговор на въпроса ми,кой бе той,един вълк се метна на гърба ми.Преди може би имаха шансове,ама сега само се обурнах и скърших крехкият врат на проклетото животно с ръка.Погледнах дланите си-от последните ми зареджания с прясна кръв миналата нощ бяха станали по-големи,а мускулите ми бяха станали по-здрави и мощни.Видях в далечината два вълка да гонят жена.За части от секундата се озовах пред тях и ги изхвърлих настрана-единият се наниза на острите греди на един покрив,а другият разбие една дървена стена и влетя в нечия къща.Обърнах се и погледнах жената.Обзелата я радост от спасението бързо се стопи като ме видя-след 2-3 минути вече я бях оставил безжизнена и продължих да търся жертви.Със всяка доза кръв в мен се вливаха нови и нови сили.Чувствах мощта да ме обладава.Ходех из горящите улици и оставях колони от човешки трупове.Пред мен изникнаха два вълка-дори не можаха да усетят как могъщата ми ръка се стовари върху гръбнаците им и ги счупи на две.Чувствах се се МОГЪЩ!!
И тогава си спомих.Мистериозната жена.
Чудесно отмъщение за раните по гърба ми.
Полетях със бясна скорост към Рейвън Холм.Кацнах пред металните врати и ги изкъртих от пантите.Черното небе започна да се раздира от свткавици.Изсмях се злобно,когато срещу мен се зададоха три катранено черни вълка.С едно движение хванах два за гушите и ги изхвърлих на петнайсетина метра.Третият скочи,но острите ми нокти се забиха в главата му и от нея потече смесица от кръв и мозък,която се стече по ръката ми.Топлината ме възбуди-хвърлих мъртвото тяло надалеч и тръгнах към другите две твари.Те станаха и ме погледнаха злобно,оголвайки си зъбите.Изсмях им се презрително и казах лека магия-телата им избухнаха,разпилявайки литри кръв и десетки кости край мен.Избърсах остатъците на нисшите гадини от мен и тръгнах към полянката,на която бях видял жената по-рано.Там нямаше никой,но скоро отново долових миризмата й.Последвах я и открих човешкото същество да.....сади цветя.Изплюх се на земята-върколак да държи такава прелестна булка и да я използва за градинарка!!Глупак.Щях да я взема със себе си,да се върна в замъка на Дрегорик,защото го виждах по всяко време,не само на пълнолуние,и да си я направя невеста.
От оголените ми кучешки зъби капна малко слюнка.Откога чаках да си намеря жена.

[Wolfy]

Вървях през гората.Извенъж бях пронизан от ужасна болка.След малко отново този път във грабнака.Затичах се към замъка.По пътя видях няколко разкъсани вълка.В момента армията ми надминаваше 300 от тези прекрасни войни.Превърнах се във върколак и побягнах към Реивън холм.Телепатично се свързах със Силвър.
--Къде си?--попитах го докато тичах.
--В замъка,но...--
--Какво?--
--Елитните вълци са мъртви и Анна я няма.--тихо каза той.
--О,не не НЕЕЕЕ!!--разбих едно дърво,прескочих металната ограда.
Силвър беше седнал пред вратата.Бялата му козина отразяваше светлината на Луната,но очите му светеха като светкавици.Той беше станал 4 пъти по силен.Беше тъжен.
--Какво има?--попитах го.Той само ми посочи с нос ъруповете на вълците.Един от тях беше Сторм.Паднах на колене пред трупа му.
--Аууууууу--нададох вой в памет на вълка.Силвър също изви.
--Тръгнаха към върховете.Идвам с теб --каза Силвър.
--Ще те намеря вампир гаден.И ти ще гориш в ада.
ИДВАМ ЗА ТЕБ.ЧУВАШ ЛИ МЕ.ТВОЯТА ДУША ЩЕ Е МОЯ..--изкрещях в небето.После призовах още 150 вълка и се телепортирахме във двореца на върколаците.Предполагам че е във замъка на Дрегорик.
Времето летеше.Трябваше бързо да спася Анна.Времто се влоши на вън виелицата затрупваше всичко със сняг.Това бе най-злата зима.