Star Wars:Knights of the Old Republic

[DeadMan]

Нямам време просто.В събота през нощта живот и здраве ще напиша доста повече.

[DeadMan]

Самия бар бе нещо средно между запушена кръчма и обикновено кафене.Точно пред входа на една голяма маса множество играчи разпалено се обираха на Пазаак.Някога и аз исках да почна да играя,но така и не ми се отдаде добра възможност да тренирам.Вече дори си нямах собствено тесте.Един висок мъж се приближи към мен:
-Хей!Ново лице!Искаш ли една игра на Пазаак?Ще се поразпуснем и ще загубим малко пари!
-Нямам си тесте.
-Моля?Нямаш си тесте?Питай онзи старец там-мъжът ми посочи един възрастен човек,който седеше на един стол в ъгъла на стаята.-Той вече се отказва и продава тестето си.Може да си го купиш.
Реших да провера дали казва истината и отидох при стареца.
-Извинете?Наистина ли продавате тесте за Пазаак?
-О!Новобранец!Да,вярно е.Вече съм твърде стар за подобни игри-оттеглям се и продавам тестето си.
-Колко?-минах направо на въпроса.
-50 кредита и е ваше-за съжаление точно в момента не можех да си позволя такава покупка.
-Ще запазите ли картите известно време?Когато събера парите ще купя тестето.
-Няма проблеми,моето момче.И без това си нямам друга работа.Ще бъда тук,в бара.
Оставих стареца и стаята за Пазаак и навлязох в едно кръгло помещение-в средата бе бармана,а на четирите страни имаше зали.Вече бях посетил едната и затова влезнах в следващата отдясно.Там някаква група свиреше нежен блус-музика не по моя вкус.Продължих нататък.В следващата стая видях една жена-изглеждаше привлекатетелно.Може би чара ми щеше да проработи?
-Здравейте.
-О!-стресна се жената.-Съжалявам.Просто не съм свикнала да ме заговарят.
-Защо?Нямате вид на жена,незаслужила адмирации?
-Благодаря.Всъщност причината е,че аз съм Сит-това ме потресе.
-Сит?
-Да.Не знаехте ли?Всеки ден след смяната идвам тук.За жалост никой не иска да се присъедини към мен.
-Хората просто не разбират,че вие си вършите работата-може би тази Сит щеше да се окаже полезна?
-Точно така!Те си мисля,че ги мразим или нещо подобно.
-А вие просто изпускате напрежението тук.
-Правилно!За пръв път някой да ме разбере!Не сте от Тарис,нали?
-Всъщност...да,не съм от тук.
-Личи си.Не се държите високомерно като другите.Знаете ли какво-по-късно днес-след около 2-3 часа ще се събираме с колегите.Чувствайте се поканен на скромното парти.Просто елате,когато се стъмни,в северните апартамените,апартамент 102.Там ще сме ние.
-Добре.Очаквайте ме с моя приятел-посочих Карт.
-Няма проблем.Колкото повече-толкова по-добре!-с тези думи Ситката си тръгна от бара.
-Сигурен ли си за това?Все пак това ще е събиране на Сити?-запита ме Карт,гледайки отдалечаващата се събеседница.
-Ще почакаме и ще видим.Ще почакаме и ще видим.
Продължих разходката си през бара.В следващата стая някаква жена ме извика-нещо много бях стана популярен!Отзовах се и отидох при нея.
-Да?
-Поръчах си един коктейл преди 30 минути,а още го няма!Донесете го или ще бъдете уволнен!
-Съжалявам,госпожице,но аз не съм сервитьор-отговорих смутено аз.
-О,ама вие и на отворен ми се правите!Ще кажа на татко да ви накаже!
-Имате грешка,съжалявам...-не можах да довърша.
-Така ли?Сега ще извикам тате и ще видите вие!-жената избяга от бара.
-Странни хора....-бе моя коментар.
Оставаше една зала.Влязох и моментално очите ми се плъзнаха по обемистото тяло на един Хът.Но преди да успея да се окопитя,чух как мъж и жена коментираха разпалено:
-Гледай,гледай!Мача започва!
-И за какво-мързеливо отвърна мъжът.-Бият се Точният Дънкан и Двупръстия Герлон.Победителя е ясен!
Очевидно по мониторите течеше някаква среща.До всеки имаше каса,на която пишеше:"Пуснете 5 кредита,за да гледате мача!".
Пуснах 5 кредита и се загледах.На монитора се появи една арена и двама мъже,след което се чу глас,сякаш идващ от микрофон:
-Ето ни тук на битката между Младия и надъхан Герлон със стария,но все още жив Дънкан!Нека битката започне!-Герлон(поне така предположих-човека имаше 2 пръста) извади бластера си мигновенно.Дънкан се опита да направи същото,но изпусна оръжието си.Докато се наведе да го вземе,Герлон го уцели право в главата.
-Край!Свърши се!Герлон е победител!
Мача бе свършил.Отидох да видя какво прави слузестия червейоподобен Хът.Според изтъркания надпис отгоре бях в "Арената на Ажур".Предположих,че Хътът е Ажур.
-Мога ли да ви обезпокоя?-запитах любезно.
-Казвай бързо,че имам работа!
-Виждам,че организирате дуели.
-Дааааа-Хътът си обърна големите очи към мен.-Защо,интересувате ли се?
-Може да се каже?Какво печеля аз?
-10 % от всички събрани доходи за мача.
-Не можем ли да ги направим 15 %?
-НЕ!-Ажур пламна,като че ли са обидили семейството му.-Това са правилата и те не се променят!
-Добре,добре....А каква е опасността?
-Никаква.
-Никаква?!-и аз,и Карт възкликнахме от удивление.-Това не е възможно!Та ние видяхме как те се стреля със истински бластери!
-Да,това е вярно.Но на арената е пуснато специално ограничаващо поле-то ограничава щетите от бластери и мечове.
-Мечове?Че как намалява силата им?-запита Карт зад мен.
-Защитно поле-то обгръща всеки от участниците и пречи на мечовета да го убият.Това е.Мачовете до смърт за забранени отдавна.Какво решавате?
-Ще участвам-отговорих аз.Все пак кредитите нямаха да са ми излишни.
-Добре.Прякорът ти ще е......Мистериозният Странник!
-Мистериозният Странник?Та аз си имам собствено име!Искам то да ми е прякор,не някакво друго!
-Не,не,не...Мистериозния Странник е чудесно!Пасва идеално!Какво решаваш?
-Включвам се.Кой е първия опонент?
-Тоният Дънкан е първия ти претендент.
-Започваме ли?

------------------------------------------------------------

След 10 минути бях на арената.Пред мен стоеше Дънкан с един меч-явно не искаше да се повтори грешката,която бях видял.Коментаторът обяви:
-Тук имаме битка между новото и стартото!От тази страна е опитния,безстрашния-Точният Дънкан!От другата пък е една изграваща звезда-Мистериозният Странник!Нека битката зпочне!
Извадих двата си меча и тръгнах към Дънкан.Остриетата на отъжията ни се срещнаха.Запахнах отстрани и отдолу с двата меча,но Дънкан някакси избегна удара.За щастие неговите атаки бяха бавни и аз успявах да им се противопоставя.Най-накрая защитата му се пропука и меча ми се заби в кормеа му.....но вместо да пробие,той се върна обратно.Дънкан спря и коментаторът се обади отново:
-Свърши!Дънкан е победен!Но това не е изненада,нали?Ще трябва да се постараеш повече,Страннико,за да ни впечатлиш!-явно отскачането на меча бе породено от защитното поле.Излезнах от арената и си взех наградата от Ажур-лесно спечелени 100 кредита.

Но това беше само началото.

[martix]

Ами това е добро.
Играта обаче е върховна!
Както и историята, която седи зад нея, DeadMan, не се обиждай, ама от ръката на истински писател може да излезе много добра книжка...

[u3p0ga]

доста добро!!
мене ме кефи

[blood_dodo]

Давай все така. Ма да ти кажа честно, ако не бях играл геймката, трудно бих си представиц цялостната картина

П.п. Според мойто скромно мнение DeadEye не се превежда "Смъртонсното око"

[DeadMan]

Матрикс-не се обиждам.Не се мисля за добър писател или нещо подобно.Просто съм доброволец да опиша историята.

П.п. Според мойто скромно мнение DeadEye не се превежда "Смъртонсното око"

Абе знаеш ли кви глупости ми дойдоха на ум......Мъртовото око е само една от тях.Може би "Точния" е правилното не знам......

П.С.Blood,то ако не си чел историята някъде преди да почнеш дори и когато играеш е трудно да схванеш цялостната картин в началото. Правя каквото мога.
П.П.С.Оправено.

[DeadMan]

Следващият противник бе Двупръстият Герлон.Повторих процедурата с Дънкан-извадих си мечовете и се затичах към него.За разлика от миналия опонент обаче,Герлон използваше далекобойни оръжия.Преди да премина и половината разстояние ми се наложи да залегна,защото Герлон прати залп към главата ми.Изтъркалях се надясно и продължих да скъсявам дистанцията.Герлон отново стреля-един изстрел успя да ме уцели в гърдите,но за щастие бронята ми го спря.Деляха ни не повече от 10 метра.Още два изстрела проехтяха покрай ухото ми.Риска бе голям-на такава дистанция нямаше да имам време за реакция.За щастие Герлон не бе от най-бързите и успях да го достигна.Врязах се с рамо и му изкарах въздуха.Преди да се съвземе острието ми отскочи от защитното поле на гърдите му.
-Край!!!!!Битката приключи!Може би имаме новоизгряваща звезда?Само времето ще покаже!За сега още не сме впечатлени!-с това вратите за изход се отвориха и аз отидох при Ажур.
-Добре се справяш...за начинаещ.Но вече си при големите.Следващият ти опонент е Лед.Тя е много по-силна от тези двама загубеняци досега.Личният ми съвет е да се върнеш,когато си събрал доста по-добри оръжия и брони-иначе тя ще те размаже за секунди.Но ти си решаваш.Ето ти 200 кредита за победата-Хътът ми подаде кредитите със мазната си ръка.Взех ги и се върнах в бара.Гарлон ме рецрещна:
-Ха!Ако имах всичките си пръсти нямаше да ме победиш!Ще искам реванш!-злобата му от загубата бе очевидна.
-Там се видя кой е по-добър!Така че се махай!-отвърнах му подобаващо.След това се обърнах и излезнах.Преди да напусна бара купих от стареца тестето за Пазаак-можеше и да ми потрябва.

Извън заведението вече се смрачаваше.На пост стоеше отново Сит-не можех да кажа дали е същия,защото с черните си брони всичките бяха еднакви.С Карт продължихме по платформата.Точно на края ни чакаше....жената,която ме мислеше за сервитьор.С двама Родиани носещи мечове.Явно не се бе шегувала.
-Ето ги!Убийте ги,за да не се правят на отворени вече!-извика кратко и ясно жената.Родианите атакуваха мигновенно.
За щастие все още имах малко остатъци от Ендар-3 гранати.Една от тях прати левия Родиан в небитието.Десния бе застрелян от Карт.Жената ни погледна стреснато и избяга крещейки:"Татко!!!!!".
Бяхме разгледали вече платформата,на която бяхме.Бе време да разнообразим малко.Преди обаче да отидем по на север посетихме медицинския център-нямаше да е лоша идея да се сдобия с малко аптечки.Особено щом трябваше да отива в Долния град.Посрещна ме приятна обстановка и двама мургави мъже.
-Добър ден.Аз съм Зелка и съм собственик на центъра.С какво мога да ви помогна?Имам почти всичко без лекарство за Ракгнуловата болест за съжаление.
-Малко аптечки за начало?-получих 2 за 90 кредита.-Каква е тази Ракгнулова болест?
-Зараза,вилнееща в Земния град.Всеки атакуван от Ракгнул има възможност да стане като тях-безмозъчен мутант.Опитваме се да намеим лек против болестта.Според слуховете Ситите имат ваксина,но това не е потвърдено.За жалост за да намерим лекарство,трябва да отидем в Земния град,а там е опасно и освен това е забранен достъпа на неупалномощени лица.Така че съм с вързани ръце.
Замислих се.Пътешествето можеше и да е отведе в Земния град.Заслужаваше си да потърся такова лекарство.
-Аз ще го потърся.Така или иначе скоро отивам надолу.
-Моля?Имате разрешение от Ситите?!
-Нещо такова....
-Ще се радвам,ако ми донесете проба.Ще гледам да ви наградя подобаващо.
-Значи се разбрахме.Сега ще огледам-една врата ми бе направила особено впечатление.Разгледах я внимателно.Очевидно бе заключена,но това бе странно-според един надпис там бяха контейнерите с колдо.Издебнах Зелка да не гледа и бързо я отключих.ПРед погледа ми се появиха множество колдо контейнери,а в два от тях плуваха двама войника-изглеждаха познати и с основание.Това бяха Републикански войници.
-Какво правите там?Махайте се!-Зелка ни бе забелязал.Карт го прекъсна.
-Няма нужда от страх.Тези войници са мой колеги и съмишленици.Имате благодарностите ми,че сте ги прибрали.
-Вие сте Републиканци?Бога ми,на грешното място сте!-Зелка бе сменил гнева с тревога за нас.-Ако Ситите ви открият,ще ви направят на нищо!
-Нямаме избор за съжаление.Къде намерихте тези войници?
-Докараха ги двама от мойте хора-те претърсиха Земния град нелегано,когато разбрах,че има паднали спасителни капсули.Едната е била празна-не се знае защо-сърцето ми се сви.Ендар имаше 4 спасителни капсули.Щом долу бяха три и Бастила я нямаше тук,можеше да се досетя само за едно нещо-Бастила бе изчезнала.Мисията ни ставаше доста по-трудна.
-Можете да разчитате на мен.Ще запазя тайната за тези войници.
-Благодаря ви с цялото си сърце!Те няма да оживеят,но поне последните им дни ще са по-леки.
На излизане от центъра се сблъсках с помощника-той бе излязъл някъде,когато ние попитахме за Ракгуловата болест.
-Псът!Елате насам!-той ни повика.-Искате да търсите лек за заразата,а?Е аз имам едно предложение-Давик ще ви даде много повече за лекарстовото,отколкото Зелка.
-Колко?
-1500 кредита как ви звучат?
-Кой е този Давик?
-Не сте чували за Давик?Определено не сте от тук.Той е нах-големия престъпен бос на тази мизерна планета!
-И защо му е лека на един престъпник?
-Защото Давик се интересува от всичко,което може да му донесе пари.А лекарстовото определено може.
-Ще си помисля.Къде да се срещна с този Давик?
-Хахахаа....Не можеш "просто" да се срещнеш с него.Но можеш да занесеш лека на Хъта в Долния бар-Закс.Той ще ти даде наградата.Кажи му,че те праща Гънри!
-Ще си помисля-с това разговора ми приключи и аз най-сетне се запъти към северната платформа.Но преди да стигна до вратата водеща натам,видях как двама наемни убийци тормозят един старец.
-Давай парите!Дължиш на Давик 50 кредита,а той не обича длъжниците!
-Няяяммаам толковваа-стареца бе примрял от стррах.-Ето взееемете тезззии 25 кредита-после ще върна остатъкааа.
-Не може!Давик си иска парите!И ги иска сега!
Карт се обади зад мен:
-Вярно,че не трябва да привличаме внимание,но просто ще ги оставим да го убият?-не можеш да оставя нещата така.
-Хей вие!Защо не го сотавите на мира?-извиках.
-Я виж ти!Някакъв отворко!Сега ще те научим на обноски!-бластера се появи за секунди в ръката му.Карт не му остана длъжен и извади своя.Двамата се прикриха зад две колони и започнаха да се стрелят ожесточено.През това време аз започнах ръкопашен бой с другия убиец.Определено не си заслужаваше парите-ударите му бяха бавни и лесно парируеми.След 2 минути тялото му лежеше безжизнено на платформата.До него се строполи и колегата му.
-Благгодаряя вии!Не знам какво щяхх да правяя без вас!
-Няма нищо.Ето ти 25 кредита да се отплатиш на Давик.
-Насстина?Просто така?Вие сте незаменими!-стареца се радваше като дете,току-що получило новата си играчка.-Отивам веднага да се изплатя!
С това още едно добро дело бе направено и можех спокойно да отида на Северната платформа.

[DeadMan]

Северната платформа не се различаваше почти със нищо от Южната-пак високи елипсовидни блокове,пак щъкащи тук-таме протоколни дроиди,Ситове и граждани,пак същата навалица.Според картата северните апартамени бяха точно пред нас-според Сита в бара купона започваше като се стъмни.За сега Слънцето все още галеше металните здания със своите лъчи,макар и вече лека-полека да се скриваше зад хоризонта.Имах още време.
Начало на оглеждането реших да е един магазин за дроиди-човек никога не знае какво може да намери на подобни местенца.За моя изненада продавачката се оказа женски Тлилек с зелен цвят на кожата.Според каричката на изпъкналите й гърди се казваше Джанис.Приветливото й лице изглеждаше невинно и добро-сякаш живота не бе оказал влияние на красотата му.
-С какво мога да ви услужа?-гласът и бе мек и приятен
-Не знам.Какво предлагате?
-Имаме добри части за поправка и усъвършенстване не дроиди.Освен това тук до мен-тя посочи два малки дроида,един сив и един оранжев,които седяха кротоко пред бюрото-са двата ми астродроида.
-Астродроиди?Те не са ли за кораби?
-Точно тези са специални модификации-изпълняват всякакъв тип задължения.
-Колко за този сивия?
-Съжалявам,но той е запазен за специален клиент.Само оранжевия е за продан.
-Колко за него?
-100 кредита и е ваш-подадох и кредитите.
-Момент само да го препрограмирам да ви мисли за господари......готово.Вече е ваш.
-Само един въпрос преди да си тръгнем?
-Кажете?
-Не ви ли е страх от хората тук?Чух,че не долюбват такива като вас.
-Това е въпрос с много история зад себе си.....честно казано не.Хората не са ме приели,но вече са свикнали,че аз държа този магазин.Ситите отдавна оставиха зад гърба си такива дребни проблеми като изгонването и избиването на извънземни-тях това не ги интересува.Така че точно с тях на власт ние,инопланетяните,живеем най-добре.
-Ами Републиката?-запитах аз,озадачен от любовта на някой към Ситите.-Тя дава много по-големи права не извънземните.
-Републиката?Да,тя е хубаво нещо.Но войната й със Ситите се води далеч от тук-ще минат много години преди да дойдат и да ни освободят от Ситското управление.Може и да имат успехи,но Малак не е лесен противник.Повярвайте ми-Републиката направи грешка влизайки в тази война.Аз...
-Тази война бе неизбежна-прекъсна я Карт.-Борбата между Ситите и Републиката е от древността-още от появата на два противоположни полюса-Тъмната и Светлата страна на силата.И "тази война" никога няма да свърши.Каквото и да правим.
-Щом казвате.Сега имам работа-моля оставете ме.
Търгнах да излизам,а с мен и новата ми придобивка-дроида.Но нямах късмета да го ползвам дълго-още неизминал и 5 метра той избибика и се разпадна.Гневът ми се надигна.Влетях като хала обратно в магазина и ударих с юмрук бюрото на Джанис.
-Какъв боклук искаш да ми пробуташ?
-Моляяя..За какво става думаа?-лицето й се изпълни със страх.Това пооталожи яростта ми.
-Дроида-той се разпадна,когато излезнахме!
-Съжалявам-кръвта се връщаше в зеленото лице на Тлилека.-Нямах и идея,че е развален-ето вземете си парите обратно.
-Да...вижте съжалявам за избухването си-просто напоследък ми се събра доста.
-Няма проблем.Наистина съжалявам за дроида.
Взех си кредитите и излезнах с Карт от магазина.
-Това там...не беше много уместно-започна той.-Тя не беше виновна.
-Знам...просто се ядосах-всичките проблеми,които имахме напоследък:унищожаването на Ендар Спайър,изчезването на Бастила,лошия ход на войната като цяло-всички те избиха там вътре.Ще гледам да не се повтаря.
-Щом казваш.Действително ни се събра доста напоследък.Хайде да тръгваме и да забравим за случилото се?
-Добра идея.

Слънцето вече залязваше осезаемо-лъчите му бяха осветени в бледо розово,кърваво червно и ярко оранжево,образувайки странна и мистична мозайка от цветове.На повечето планети,които бях посетил в странстванията си,залеза бе беден на красота,но тук на Тарис той бе великолепен.Само залеза на Татуин докосваше душата по-дълбоко от този тук.Със своите две слънца,пясъчната планета имаше немислима за човешкото съзнание палитра от цветове при скриването им,сякаш излезнали от някоя приказка.
Беше време да посетя партито на Ситите.

[DeadMan]

Ескалатора се спусна бавно надолу и аз се озовах в Северните апартаменти.Те не са различаваха почти със нищо от Южните,но това бе разбираемо-все пак един и същи човек ги бе проектирал.Защо да се напъва?
Отидох с Карт до вратата на апартамента,в който трябваше да е партито според Ситката и позвънях.Преди някой да отвори Карт изстреля предупреждение към мен:
-Без никакви сериозни контакти,нали?Просто можем да изкопчим нещо оттук-няма друга причина да сме тук,нали?-разсмях се.
-Да не ме обвиняваш в предателство срещу Републиката?Разбира се,че сме тук само,защото можем да намерим нещо полезно.Аз съм и винаги ще бъда войник на Републиката и враг на Ситите-вратата се отвори от един видимоподпийнал човечец и разговора ни прекъсна.
-Шлизайте,вшлизайте....тука сме се събфали да се повешелим!-макар и трудно,май схванах какво искаше да каже Ситът.Влязох и се озовах...като в пиянска кръчма.7-8 Сита-включително две жени,едната от които бях видял в бара-се бяха натряскали вече до козирката.Жената от бара се преближи до мен:
-Шъшелявам,ама пошнагме по-отрано.....Сърдите ли ше?-яко фъфлене падаше.
-Не,не няма проблем.Така даже е по-добре-това последното го чух само аз,защото в същия миг жената извика и се върна към купона.Хванах Карт за лакатя и го издърпах до мен:
-Слушай-никакво пиене!Вече виждам невероятна възможност за слизане в Долния град.
-Каква?
-Нали само Сити можели да слизат там?
-Да,поне така ми казаха.
-Еми щом не сме Сити,за да слезнем ще трябва да се престорим на такива.Просто стой настрана-тези пияндурници до 15 минути ще са изпопадали по пода.
Бях прав.След има-няма 20 минути само аз и Карт стояхме прави,а всички останали се въргаляха по пода,кои припаднали-кои просто не можеха да станат от многото пиене.Сега беше нашият шанс.Оставихме натряскалите се Сити и влязохме в съседната стая-и там намерихме точно каквото ни трябваше.Ситска броня.За наше щастие Ситите все пак бяха предвидливи-бронята бе не само за военно ползване,а и за нормални патрули.Ето защо инжинерите я бяха конструирали така,че да може да се разглобява и да става с размерите на куфарче.Не знам откъде,но някакси мозъка ми сам знаеше как да прави това и за секунди бронята бе вече малка и компактна.
-Къде си научил това,за Бога?
-Не знам.Просто ми дойде от вътре-чу се изпъшкване от другата стая-Хайде бързо!Трябва да се ометем преди тея да ни спипат.
На излизане ритнах всеки един от легналите Сити.Все пак бяхме във война,а тя изисква да се предприемат каквито може мерки...били те и малко ритници.След като напуснахме апартаментите,се загледах в картата.Според нея асансьора за Долния град бе само на 50 метра разстояние.Скрихме се в един кенеф наблизо и си сложих бронята.Тя покри цялото ми тяло и никой не можеше да познае дали съм Сит или Републиканец.Точно на това се надявах.
-Ами аз?Тук ли ще те чакам?-запита Карт.
-Не,естествено!Ще кажа,че ти си помощник,изпратен от правителството да ми помогне долу.
-Ще се вържат ли?
-О,разбира се!Те Ситите са си тъпички по рождение.
-Щом казваш....
Предположението ми се потвърди-Сита,който пазеше асансьора,дори не ме попита за Карт-само ми каза:"Отивате в Долния град,а?Пазете си гърба-тия банди вече и нас не ни зачитат!"
Лифта се спусна бавно с металичен звук към дълбините на Тарис....

-----------------------------------------------------------------------------------
Още с отварянето на вратите изхвърлих Ситската броня и я замених със моята си-да нося защитата на врага ме отвращаваше.Но още повече ме отврати обстановката в Долния град.В мига,коагто слезнах от асансьора,в ноздрите ми нахлу зловонната миризма на застояло,мръстотия и.....мърша.Да,Долния град вонеше на смърт.И беше изпълнен със смърт-само пред мен лежаха два трупа-един Тлилетски,женски и друг Родиански,мъжки.Изтупах събралата се прах по женския.Тлилека имаше красиво лице,което обаче не излъчваше наивност,още по-малко пък доброта.То излъчваше опит и злоба-явно Тлилека не бе случайна.Може би това бе довело обаче до участта й-да се въргаля в прахта,убита от един изстрел в челото?Някакъв шум прекъсна мислите ми.Пред мен и Карт изведнъж се появиха четирима Трандоушани и трима Родиани.Но те не търсеха нас-извадиха мечовете си,а единния Трандоушан-някакво друго оръжие, и започнаха да се бият.
Ние с Карт стояхме вцепенени,онемели от внезапната битка,разразила се пред нас.

[DeadMan]

Не можех да откъсна очи от биещите си извънземни пред мен.Те се налагаха с така ярост и омраза,като че се ненавиждаха до дъното на душите си.Трандоушана със странното оръжие измами противника си и го заби в гърдите му.....Родиана започна да се гърчи сякаш през него минаваха хиляди волта електричество.Другите два също не издържаха дълго пред численото превъзходство.Сега Трандоушаните се обърнаха към нас.
-Прясно месо!Момчета-разфасовайте ги!
Измъкнах са секунди меочвете от колана си и остриетата им пробляснаха в малкото светлина,идваща от две потрошени лампи на тавана.Карт извади бластера си и застреля единия противник.Оставаха още трима.Впуснах се и започнах битка със главния(поне така бях решил от думите му),като избягвах дори да се докосвам до оръжието му.Карт се мъчеше с другите двама,избягвайки ударите им със завидно акробатство и отвръщайки с мощни удари с бластера по главите им.Противника ми бе добър-едвам се отбранявах,камо ли да се оптвам да пробия защитата му.А може би точно там бе слабото му място?Докато той замахваше,аз се проснах на пода и се изтърколих зад него.Трандоушана не можа да се окопити от изненадата и получи силен ритник в гърба.Последва и забиване на двата ми меча дълбоко в тялото.Чувах как костите му се чупят при срещата с острите като бръснач вибромечове,как тъканите изцвърчваха,когато остриетата разкъсваха стените им.Не беше красива гледка.Вдигнах очи от мъртвия вече Трандоушан и погледнах Карт.Той стоеше над двата трупа,държейки ръката си-явно все пак го бяха ранили.Метнах му една аптечка,той извади обезболяващо и след това превърза ръката си.Аз погледнах оръжието на Трандоушана.То бе просто,но функционално.Представляваше една метална тръба,по която течее електричен заряд,идващ от една голяма батерия в дръжката.Самата батерия бе натъпкана-сякаш оръжието бе произведено от съвсем неумели ръце.Нещо ми подсказваше,че току-що бяхме станали свидетели на битка между банди-може би за това говореше Ситът при асансьора?Изклчих заряда от тръбата и я пъхнах в джоба си-човек никога не знае какво ще му потрябва.
-Свърши ли Карт?
-Да.Ще ни трябва още бинт-този е на свръшане.А се съмнявам да можем да намерим медици тук долу,както се съмнявам,че тази битка ще ни бъде последната на това враждебно място.
-Ще караме на дрехи за превръзките.А за битките-бъди сигурен.Тази беше лека в сравнение с идващите.Дай сега да видим дали тук няма поне някакво свястно място за пиене.
Имаше място за пиене,но то не бе особено свястно.Пред входа стоеше един Родиан и ме гледаше "нежно" като звяр.над него висеше табела"Барът на Закс".Родиана ме спря преди да влезна и ми каза:
-Оставяте проблемите си тук,навън,ясно?Иначе идваме ние и ви оставяме вас там вътре...завинаги.
-Добре,де,добре!Сега може ли да влезна?
-Влизайте.
Като архикектура бара приличаше на този в Горния град,но като атмосфера се различаваше.Вместо чистотата,добре облечените хора,чистия въздух,тук имахме:мръсотия и мизерия,разпърпани и омърляни граждани,като тук-таме се мяркаха убийци в брони,задушлива и гадна миризма.Масата за Пазаак бе покрита с петна от бира,някакъв по-тежък алкохол и....кръв?Оставих я зад гърба си.Преди да успея да влезна в главното помещение,пред погледа ми се рзигра още нещо обичайно за Долния град.Трима гарда се приближиха към някакъв мъж със странна бяла забрадка,все едно бе на Татуин.Очилата му бяха още по-странни-изглеждаха като за спидер.Но въпреки това мъжът изглеждаше злобно и подло.Гардовете го заприказваха.
-Коло Норд,а?Това ли си ти?Не ми изглеждаш толкова силен,колкото казват.Само се правиш на отворен.
-Едно-само отговори Коло.
-Какво "едно"?Какви ги дрънкаш,лунатико?
-Две-продължи Норд.
-Какво "едно",какво "две"?Да не ни броиш?Трима сме,Коло,трима!
-Три-изведнъж нещо малко и кръгло тупна на пода пред гардовете.Разпознах го веднага-граната.Но не каквато си мислех.Тя избухна и...очите ми загоряха.Все едно бях погледнал и в двете Слънца на Татуин едновременно.Мозъка ме болеше от ярката светлина,очите ми отказваха да се отворят.Чух само някакви крясъци и жужене като от бластерен изстрел.След минута-две очите ми се успокоиха и аз погледнах.Пред погледа ми лежаха тримата гардове,очевидно гушнали маргаритките.А Коло Норд напускаше бара все едно нищо не бе станало.Карт също изясни зрението си и онемя:
-Какво?И тримата?!Добре,че си нямаме работа с тоя мръсник!Ох,още ме болят очите от тая граната....
Разгледах другите хора-повечето още си проясняваха зрението,но не изглеждаха притеснени от обстоятелството,че пред тях лежаха три трупа.Все едно нищо не бе станало.Странна работа бяха тия жители на Долния град.Още нещо привлече вниманието ми-два Родиана се бъзикаха с един син Тлилек.Приближих се,за да чуя разговора им.
-Какво прави едно момиченце като теб тук?
-Кого наричаш момиченце,рошаво главо?
-Ооо,даже нагло било!Такива най ги обичам.Внимавай къде ходиш-Долния град не е най-безопастното място за странстване.Кой ли може да те изненада в тъмното.....
-Имате ли някакъв проблем с мен?
-Може да се каже,малка госпожичке!И....
-Голям Зи,ела за малко-едно Уки се обърна и измърмори.-После ще ядеш.трябва ти поне упражнението да се домъкнеш дотук!
-Хей,ние имаме проблем с теб,не с Укито!-всеки се страхуваше от размерите на могъщите Укита,бил той и Родианец-убиец.
-Имате проблем с мен-имате проблем с Големия Зи.Това е положението-Тлилека наистина изглеждаше млада,но бе доста нахакана.Родианите я оставиха и си продължиха по пътя навън.
Приближих се и аз към нея.
-Извинете,може ли да ви попитам нещо...лично?
-Кой сте вие?Не съм ви виждала тук,а аз познавам повечето отрепки от Долния град.Да не сте отгоре?
-Всъщност..да.От Горния град идвам.
-Това ни прави вашето официално парти по посрещането.
-Всъщност едни Трандоушани ни посрещнаха преди вас.
-Трандоушани?Сигурно са били от Черните Вулкари.
-Черните Вулкари?
-Викайте им просто Вулкари.Те са едната от двете групировки тук долу.
-Коя е другата?
-Тайните Бекс.Двете групировки са във война и постояно се избиват където им падне.
-Аха... да се върна на въпроса ми.Как един Тлилек и едно Уки се събраха като приятели.
-Не мога да кажа точно...може би просто се намерихме,защото имаме една и съща съдба-да сме сами на това ужасно място.Но сега трябва да тръгвам със Големия Зи.Залабар!Хайде!
Рзгледах лицето й за миг преди да си тръгне.Очите й бяха малки и любопитни като на дете.Устата и също не изглеждаше като на възрастен-цялата тя излъчваше една детска осанка на невиност и доброта.Дори черните върви на опашките й не променяха този ореол.Но макар и да беше като дете,тя внушаваше и опит.Не знам защо,но тя ми изглеждаше по-опитна от тримата гардове,атакуали Коло Норд,от Родианите,които я тормозеха,дори от Трандоушаните при асансьора.Може би живота в Долния град все пак я бе научил на нещо.
-Хайде,Залабар!После ще ядеш!Трябва да правиш и нещо друго освен да се тъпчеш!-с това тя ми махна и си тръгна от бара.
Влязох в една странияна стаичка.Както горе ит тук един Хът мързелуваше в средата.Може би това бе Зекс?
-Зекс?-Хътът се разбуди.
-Кой ме безпокои?Кой е този малумник....а ново лице.Какво те води насам,страннико?
-Съдбата.Какво ли е приготвила тя от теб?
-Хаха..разсмиваш ме с тая съдба.Какво е приготвила?За каквото си платиш.Или за каквото аз ти платя.
-И какво е то?
-Виждаш ли,бизнеса с наемните убийци е доста доходоносен.Толкова,че вече почти всеки се прави на такъв.Ако и ти искаш да станеш-имам достатъчно оферти,ти решаваш.
-Друго?
-Другото е информация и струва пари...100 кредита по-точно.
-Защо не 50?
-Е хайде,нов си-50 кредита.Питай каквото искаш.
Дадох му кредитите и започнах с въпросите:
-Какви са тия банди тук долу?
-Има две-Тайните Бекс и Черните Вулкари.Във война са-това мога да кажа.
-Знаеш ли нещо за падналите спасителни капсули в Земния град?
-Чух,че има нещо,но Вулкарите са прибрали каквото и да е било то.Сега е в базата им.
-Как мога да влезна там?
-Не знам.Може би ако се консултираш със Бекс-те имат кваритра точно срещу бара.Може би ще ти помогнат.
-Има ли начин да се напусне планетата?
-Не.Ситската блокада унищожава всеки кораб,който няма кодовете.
-Какви кодове?
-Ситите имат код,който разрешава преминаването на блокадата,която са образували около планетата.Но тези кодове са някъде в Военната база,а тя е недостъпна за обикновени жители и е бъкана със Сити.
-Къде мога да намеря информация за офертите за убийства?
-Ето там-той посочи една стена със плакати.-Там има всичко-име,прегрешение,заплащане,последно местоположение.
-Добре...ами това е.Ще отида да ги видя.
Хътът само измърмори за довиждане и огромното му червеоподобно тяло заспа.Аз отидох да разгледам обявите.Впечатление ми направи една за Бендак Старкилър.Според нея той бе пенсиониран дуелист в горния бар.По негово време мачовете били до смърт и когато сги забранили,той се отказал.Но роднините на убитите не и обявили награда за главата му-2000 кредита.Друго инересно предложение бе Сарлина-обява от Ситското правителство.Тя иглежда бе убийца и бе избила няколко влиятелни хора в уважавано Ситско семейство.Даваха 1500 кредита на убиеца й.Също имаше и за някакъв Мерик-дължал пари на Давик и той го обявил за убийство.Запомних последните им местоположения-Бендак-горния бар(как ли го бях пропуснал?);Сарлина и Мерик-апартаментите тук в Долния град.карт се обади зад мен:
-Бендак и Сарлина са ясни-те заслужават да умрат,но този Мерик?Та това си е чиста мръсна работа за престъпен бос!
-Не мисля да убивам Мерик.Но за другите съм съгласен и ще видя какво може да направим.
След това напуснахме бара.